Британците не прощават на Германия за бомбардировките над Ковънтри и Лондон. През последните години от войната те проявяват изключителна жестокост към цивилното немско население. Тази жестокост не е била наложена от никаква военна необходимост. Както и при руските зверства в Източна Прусия, ставало е въпрос само за отмъщение.
Трагедията на „Кап Аркона” и „Атенс”
В последната година на войната действията на Кригсмрине са повече от патетични. С напредването на руските войски в Германия немските бойни кораби служат най-вече за транспортирането на всички, които бягат от Чер-вената армия. Корабите, не успели да спечелят победа за Германия, се опитват колкото се може да облекчат поне поражението й.
На 3 май 1945 г. Германия е пред капитулация. Хитлер загива три дни по-рано и неговият заместник начело на Рай¬ха е не някой друг, а точно адмирал Дьониц, който иска да сложи край на военните действия. Независимо от всичко, на изток сраженията продължават, за да могат колкото се може повече военни и цивилни да достигнат зоната, окупирана от западните сили.
По това време в северните германски пристанища цари аб¬солютен безпорядък. Немците отчаяно се опитват да избягат от съветските войски, като се качват на всеки кораб, който да ги отведе от настъпващия ад. Те не искат да попаднат в ръцете на руснаците. Сведенията за мъченията на цивилното население и по специално на жените в германските области, вече окупирани от руснаците, карат стотици хиляди от тях да се втурнат на Запад, в зоната, контролирана от британ¬ците и американците, където знаят, че няма от какво да се страхуват.
От друга страна, на същите пристанища има кораби, кои¬то трябва да транспортират войски и бойно снаряжение в Норвегия, която все още е под немски ботуш. Към всичко това трябва да се добави и превозването на затворници от концентрационните лагери, които немците се опитват да държат далеч от предните части на Червената армия.
На 3 май по обед в пристанището на Любек са закотвени няколко немски кораба и британската авиация ги атакува. Англичаните в този ден провеждат общо три въздушни атаки.
Първият, улучен от попаденията на ракетите, е трансатлан¬тическият кораб „Дойчланд” от 21 000 тона, превърнат в кораб болница за транспортирането на хилядите ранени на Източ¬ния фронт. Оправданията на пилотите са доста неубедителни. Те претендират, че не са разбрали, че това е кораб болница, защото мал¬кият червен кръст не е нарисуван на палубата, а от двете страни на корпуса. За щастие, по това време на борда са само осемдесет човека от екипажа и още двайсетина членове на медицинския екип. „Дойчланд” е улучен от четири ракети, от които три се възпла¬меняват. Избухва пожар, който бързо е потушен. Капитанът, в знак на капитулация, веднага нарежда на палубата да се опънат бели чаршафи. Не загива никой, тъй като има достатъчно време за евакуиране на хората на спасителните кораби.
Втората атака се провежда срещу други два кораба. Единият от тях е величественият „Кап Аркона”, с водоизместимост от над 21000 тона. Преди войната е луксозен пасажерски кораб, като си спечелва името Царицата на Южния Атлантик, тъй като пътува често до Африка, Бразилия и Аржентина, макар че маршрутите му го отвеждат също така до Балтийско и Северно море. Другият кораб от втората атака на Кралските военновъз¬душни сили е „Тилбек”. Става дума за малък, 3000-тонен това¬рен кораб, намиращ се в близост до „Кап Аркона”. Двата кораба получават трийсет или четирийсет ракетни попадения и за по-малко от половин час потъват.
Оттогава насам мълчалив покров забулва всичко, що се отнася да атаката на „Кап Аркона”. Независимо от това десети¬летия наред човешки останки биват изхвърляни от морето по бреговете на залива на Любек. През 1971 г., цели двадесет и пет години след трагедията на брега е намерен череп на дванадесетгодишно дете.Съюзниците обаче предпочитат да пазят в тайна цялата до¬кументация за случилото се.
Причината за тази секретност излиза наяве през 1975 г., когато в пресата в Германската федерална република се поя¬вяват статии, в които се изразяват сериозни съмнения за не¬обходимостта от бомбардиране на тези кораби, тъй като на практика войната вече е спечелена. Освен това съюзниците са обвинени, че са знаели за трюмовете, пълни с хиляди затвор¬ници от нацистките концлагери, половината от които руски и полски военнопленници, евакуирани от настъплението на британските войски в Северна Германия.
Когато стигат до пристанището на Любек, затворниците са натоварени на 2000-тонния „Атенс”, за да бъдат прехвърлени на „Кап Аркона”, чийто капитан Хайнрих Бертман не е съгласен, защото корабът му може да поеме само 700 души. Заплашен с незабавен арест и съд, на капитан Бертман не му остава нищо друго, освен да наблюдава как повече от 4000 концлагеристи са натоварени в трюмовете на кораба му. За да ги охраняват,.на кораба се качват още близо 500 войници от Вафен СС.
Данните, публикувани от проучванията, направени през шестдесетте години на миналия век, са ужа¬сяващи.
На бившата Кралица на Южния Атлантик са затворени 4150 човека, а на „Тилбек” - 2750. Пожарите, предизвикани от ракетите на британските самолети Хокър Тайфун, превръщат трюмовете в смър¬тоносен капан, в който изгарят и се задушават по-голямата част от затворниците. От „Кап Аркона” успяват да се спасят около 350 човека, като се хвърлят в морето, а от „Атенс” около петдесетина, но почти всички веднъж достигнали брега са били екзекутирани от Вафен СС.
Британските военни власти се защитават, като твърдят, че отговорността за трагедията е единствено на немския военноморски флот, тъй като съюзниците са предупредили, че всички кораби, намиращи се в Балтийско море, ще бъдат атакувани. До колко това обяснение е достатъчно за да оправдае с нищо неоправданото избиване на 6 300 концлагеристи, няколко дни преди края на войната, може сами да решите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар