(Дамян Дамянов)
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Technorati Tags: Дамян Дамянов,поезия
Няма коментари:
Публикуване на коментар