Роберт Купър
94 пиратски атаки, от които 38 успешни; 16 кораба и над 250 члена на екипажи все още заложници; един супер танкер с големина на американски самолетоносач; украинско карго с 33 руски танка, ракети и муниции – това е само част от равносметката на пиратските действия по сомалийските брегове. Но това не е всичко. Дори не е най-важното. Далеч по-важно от отвлечените кораби и екипажи е появяването и налагането на нова тенденция – несигурност на морските пътища. Тази нова тенденция ще резонира в цялостната икономическа обстановка в света. Най-малкото цените на превозите ще нарастват, а застраховките ще се увеличат отчитайки новите обстоятелства.
ЕС е от най-засегнатите. Снабдителните пътища за петрол на съюза минават именно по тези пиратоопасни зони. Поставен пред алтернативата да загуби сигурността на петролните си доставки, ЕС бързо забрави за така прокламираната от него мека сила и пацифизъм и започна да подготвя компактна, но мощна военно-морска армада, която със сила да наложи ред в региона и да гарантира непрекъснатостта на стоковия и енергиен транспорт към Стария континент.
Подготовката на операция “Atalanta” е в пълен ход и тя започва на 8 декември тази година. Към европейската бойна група ще се присъединят корабите на американската Task Force 150, но и индийски военноморски единици и кораби от Южна Корея и Япония.
Но цялата тази морска активност на западните държави не успява да отговори на един основен въпрос: „Възможно ли е ситуацията да бъде поставена под контрол без използването на сухопътни сили, т.е. без частична реколонизация на Сомалия?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар