През нощта на 17 срещу 28 април 711 година, Тарик Ибн Зиад берберски военачалник, пресича Гибралтар със 7000 войника. На 19 юни край бреговете на река Гвадалет в Андалузия, вестготите са разбити от мюсюлманите. Това което би могло да се приеме като едно обикновено сражение, с каквито изобилства осми век, всъщност се оказва началото на падането на Иберийския полуостров под мечовете на исляма.
В началото на V век, Вестготите се заселват в Андалузия и през 587 година приемат християнството по време на крал Рекаред, което им позволява да де интегрират в хиспано-романското население на полуострова.
В началото на VIII век, кралството на вестготите е в упадък. ТРе стават лесна плячка за берберите. Поражението им поставя началото на мюсюлманска доминация в Испания в продължение на почти 800 години. По нататък историята я знаем – през 1212 година, след битката при Лас Навас де Толоза, само испанският юг остава все още под мюсюлманско владичество, а след превземането на Гренада през 1492 година, Реконкистата приключва победоносно.
Какви са изводите от тези събития? Първо, че често малки случки и сблъсъци не се оценяват по достойнство и величината на случилото се често се разбира едва след десетки години. Второ, няма дефинитивно загубени битки до момента, в който е все още налице етническа и религиозна нееднородност на спорните територии. Понякога Реконкистата може да отнеме векове, но остава възможна. И обратното, ако една от страните в конфликта успее да постигне „еднородност” на населението, то всякакъв опит за реванш с дългосрочни последствия е обречен на провал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар