Всяка война има своите герой, но и своите клоуни. Руско-турската война от 1976 година не прави изключение. На фона на талантливите руски пълководци Гурко, Тотлебен, граф Шувалов, Шилдер-Шулднер, най-ярко изпъква глупостта на „прославения” Ген. Скобелев. Любимецът на тогавашните медии, Скобелев е всъщност най-обикновен позьор и некадърен военачалник. Под негово командване загубите на личния състав са огромни, а целите рядко са достигнати. За сметка на това на мъстития генерал все някой друг му е бил виновен – или съседните части командването, на които не винаги разбирало „великите" му замисли или българите, които не го подкрепяли достатъчно или нещо друго.
Първият гаф на Генерала е още при щурмуването на Дунав при Свищов.
Той предлага Кавказката казашка дивизия под негово командване да се прехвърли с плуване през реката. Експериментирали 33 доброволци начело със Скобелев, които се спуснали с конете си в Дунав. До българ¬ския бряг доплували само двама - Скобелев и един казак. След този „геройски” подвиг, разбира се, командващият забранило осъществяването на идеята. Ако бяха оставили работата на лудия Генерал, то цяла руска конна дивизия би потънала в Дунава още в началото на войната.
По късно по време на първия щурм на Плевен отново необикновена енергия проявява генерал Скобелев - след като отблъсква атаките на турците в югозападния участък, той преминава в настъпление и с един останал батальон от целия Курски полк успява към 16 часа да нахлуе в Плевен. Разбира се, с тези сили той не е в състояние да развие успеха си и се оттегля. Тук всеки би си задал въпроса: Защо тогава е пожертвал 80% от личния състав на полка? Късно вечерта на същия ден, Скобелев отново самоволно вдига в атака руските войски под негово командване. Преди да атакува двата редута - Кованлък и Исса ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове и да установи контакт с войските на генерал Крилов. Тук се разгарят кратки боеве с изпратените към гребена турни, които след редица драматични перипетии са отбити от третия гребен. Скобелев губи битката с огромни човешки загуби.
Третият щурм на Плевен. Точно в определения час на щурма първата линия на обречените поради некадърността на командващия скобелевски полкове с развети знамена, под гърма на барабаните се вдига в атака. Придвижването им придвижването им по плевенското поле е красиви и по-скоро прилича на парад отколкото на военни действия. Скоро обаче скобелевският парад се превръща в касапница за руските войници и офицери. Под града от куршуми, изпращани от скорострелните турски пушки, атаката се задъхва. Не позволявайки тази войска да отстъпи, точно като комарджия залагаш на рулетка, Скобелев изпраща в нейна подкрепа последните си оскъдни резерви. Разбира се, турското командване забелязва това и точно когато вече не остават резерви, турците се вдигат в контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени. Тогава Скобелев вместо да ръководи разпострялото се на километри сражение, решава да играе ва банк.. На белия си кон, заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците отстъпват. Разпръснатите остатъци от руските полкове нахлуват в редута Кованлък. По нататък логиката на военните събития е безмилостна. След няколко часови сражения в тъмното, където никой не знае къде е противника, клоунът Скобелев губи битката.
На другия ден, отново без каквато и да е подготовка, той отново челно атакува турските позиции. Получил в подкрепление напълно окомплектования Шуйския полк, генералът вместо да го задържи в резерв веднага го хвърля в мелницата. Разгръща го на третия гребен на Зелените хълмове и му нарежда да прикрива отстъплението на разбитите през нощта руски части, които безредно се оттеглят от редутите. Като резултат и тази единствено боеспособна руска единица е бързо смляна под кръстосания огън на турските оръдия. Равносметката е ужасна. Частите под негово командване са дезорганизирани, разбити и на практика са престанали да съществуват. По време на атаката са убити са 7039 общо руски войника, от които 4000 са от скобелевските части, а турците загубват само 1200.
На 8 януари 1877 година, въпреки бездарния Скобелев, войната върви към победен за Русия край. По това време отрядът на Скобелев, в който са включени седемте опълченски дружини, 16-а скобелевска дивизия, 21 ескадрона и сотни, както и други части с 14 оръдия (всичко 16 000 бойци), въпреки помощта на няколко хиляди българи с мъка се придвижва през потъналия в дълбок сняг Химитлийски проход. В часа, в който Святополк-Мирски започва боя при Шипка - Шейново, авангардът му едва достига изхода на прохода и повежда бой с турците, заели височините наоколо. Бездарното командване на генерала разтяга руската колона по целия проход, като главните сили са още на превала. Вечерта на 27 де¬кември (8 януари) с мъка Скобелев групира около изхода на прохода едва две трети от войската си. Оказва се, че „героят” Скобелев се е изхитрил този път да загуби 33% от ефективите си дори без да влиза в сражение. По-късно разбит отново при Шейново и Казанлък от далеч по-слабите турски части на Вейсел Паша , за да оправдае некадърността си, Скобелев помпозно заявява: „Плевен започва отново". Генерал Скобелев не харесва и българите. Офицерът от Опълчението Кисов в мемоарите си разказва, че малко преди боя за Шейново Скобелев се подиграл със Столетов, напомняйки му каква войска командва.
Четейки всичко това как можем да си обясним образът на Скобелев останал в българската памет като смел и талантлив военачалник изиграл решаваща роля за освобождението на България когато всъщност става въпрос за най-обикновен грандоман, некадърник и клоун? Отговорът е очевиден. И тогава както и сега медиите търсят и сами конструират медийни герои, които често са бутафорни фигури с мними качества и измислени достойнства. Точно такъв е и случая на Генерал Скобелев наричан от пресата Белият генерал, а далеч по-сполучливо би било прозвището Клоуна на бял кон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар