Horten Ho 2-29, „невидимият” самолет на национал социалистическа Германия е бил изпитан за първи път през март 1944 година. Бомбардировачът е с по-голям радиус на действие от всички други модели на Райха. Немците успяват да произведат са три самолета от този тип и промишленото производство не успява да стартира заради края на войната.
Създаването на този модел започва по нареждане на главнокомандващия Луфтвафе, Херман Гьоринг. Задачата е била да се създаде бомбардировач, който да носи повече от 1000 кг оръжия и да лети със скорост не по-малка от 1000 км/час. Специално за целта са създадени двигателите на BMW – 03.
Самият самолет е истинска технологична революция, но най-забележителното е използването на „стелт” технологията предложена от Реймар Хорнет. По негова идея корпусът на самолета е правен от смес на карбон добиван от дървени въглища и преработена дървесна смола. Това прави самолета почти невидим за радиолокаторите през 1944 година. Освен това корпусът му е покрит с боя с високо съдържание на графит, което допълнително затруднява откриването. Друго основно изискване за „стелт” технологията също педантично е спазено – липсата в конструкцията на прави ъгли в конструкцията на машината.
Всички тези открити от германците през 1942-1944 година технологии, десетилетия по-късно, са използвани в САЩ при създаването на B-2.
Няма коментари:
Публикуване на коментар