Единият е цар Калоян. Той застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. През 1202г, сключва мирен договор с Византия, която признава официално голяма част от владенията на българската държава. През 1204г. българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква. Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни.
Другият е от по-ново време. Той провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закони за насърчаване на местната индустрия Предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Това е Стефан Стамболов.
Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика - превръщането на България в руски протекторат и използването и за домогване до Проливите - доктрина на руския империализъм формирана още от Петър I. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов.
Пожелавам на Бойко Борисов да продължи политиката, която води до сега и която изборните резултати показаха, че се подкрепя от мъдрия ни народ, да утвърди и изведе страната ни на полагащото и се място в Европа, отнето от управниците и през изминалите 60 години.
Автор: Максим Генчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар