Болшевиките в Европейската комисия продължават да мърморят за немския егоизъм и нежеланието на германците да платят сметката на Гърция, Италия, Португалия, Испания и кой ли не още. Това е така защото не са опитали сладостта на Третия Рим – бившия СССР и неговия ботуш.
За нас българите едно е сигурно: по-добре Четвърти Райх начело с Германия, отколкото Трети Рим със столица Москва. Приятно четене:
Когато стана ясно, че Европа здраво е закъсала, европейците решиха, че Германия трябва да поеме кормилото, сиреч - да изведе континента от кризата. Сега обаче им се привижда "Четвъртия райх". Знаят ли въобще какво искат?
Германците са на път да се превърнат в "жертвеното агне" на Европа. Каквото и да направят, каквото и да предложат срещу кризата, те все остават неразбрани и все не могат да се харесат на другите. На същите онези, които дълго време настояваха, че Германия трябва да се нагърби с водещата роля в преодоляването на кризата. И когато канцлерката Меркел все пак реши да поеме нещата в свои ръце, германците пак са недолюбвани.
Във Великобритания на някои анализатори дори вече им се привижда "Четвъртия райх". Те бият тревога от задаващата се хегемония на Германия в Европа под мотото: "С помощта на еврокризата да си вземем това, което не успяхме да спечелим в две световни войни". Във Франция пък бившият президентски съветник Жак Атали предупреди, че Берлин е извадил"оръжието на колективното самоубийство на континента", а депутатът-голист Никола Дюпон обяви публично, че не желаел да гледа безучастно как Франция се превръщала в провинция на Германия.
В Брюксел също имат резерви към Берлин. Шефът на ЕК Барозу и този на еврогрупата - Юнкер, се ядосват на Меркел, че не желае да плати всички сметки на Европа и така допринасяла за увеличаване на недоверието към европейските институции и към еврозоната като цяло. Ако положението не беше толкова сериозно, можехме дори малко да се посмеем на тази ирония на съдбата. Защото тъкмо германците, които през последните 10 години положиха толкова усилия да се дистанцират от американците, сега разбират какво означава да си голям и важен на международната сцена.
Германия в момента е на път да се превърне за Европа в това, което Америка е за света - водещата сила, чиито действия се гледат от всички с критичен поглед. Постепенно Германия трупа все повече и повече негативи заради неизпълнените очаквания на другите. От една страна европейските партньори на Германия очакват от нея повече компетентност и повече воля за действие в кризисни ситуации. От друга обаче тази нова водеща роля на страната предизвиква страхове, неприязън и дори нескрита враждебност към Германия и германците.
По въпросите на сигурността дълго време европейците изглеждаха като двамата старци от шоуто на мъпетите, които си седят в ложата и коментират случващото се, без обаче да участват в него. Изведнъж европейците решиха, че решенията трябва да идват не от Америка, а от Германия. Но когато германците предложат такива, те все не са това, което се очаква от тях. А от тях се очаква най-вече да помогнат по възможност на всички в Европа. И ако може - без да поставят никакви условия. Защото в противен случай те изведнъж стават лоши европейци. Казано по друг начин - сега Германия трябва да плаща и да си трае, защото ако не си мълчи, това би било израз на доминантно положение в Европа.
В световната политика германците дълго време бяха фактор, да речем, колкото една по-голяма Швейцария. Сега изведнъж те усещат, че всички гледат към тях с надежда и упование, макар и без любов. Разбирай: от германците се очаква да спасят еврото, предпазвайки световната икономика от нова катастрофа. В тази нова за тях роля те неминуемо ще трябва да направят и още едно откритие, което най-добре знаят американците. А именно, че великите сили не са особено обичани. Но пък цената напълно си заслужава, защото в случая не става въпрос за спечелване на някакъв конкурс за красота. Става дума за това дали можеш да помогнеш на Европа, а с това и на себе си.
Източник: Дойче Веле
Няма коментари:
Публикуване на коментар