Българските военни училища са гръбнакът на националната сигурност: 100 години от създаването на Военната академия „Г. С. Раковски”

В условията на извършващите се в началото на ХХ век реформи и модернизация на българската войска необходимостта от офицерски кадри с висше образование става особено належаща. На 11 декември 1911г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия.

През 1912г. с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закон за Военната академия. Според Закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити.

Поради двете балкански войни от 1912–1913г. откриването на Военната академия се забавя, като това става едва на 4 януари 1915г. Слушателите не успяват да завършат своето следване, тъй като вследствие на влизането на страната в Първата световна война те са изпратени по частите.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. България се задължава да закрие всички свои военноучебни заведения, включително и Военната академия; остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки клаузите на договора през 1922г. Военната академия започва своето скрито съществуване и функциониране на територията на Военното училище в София, но под името Преподавателски курс. Под това наименование съществува до 1938г.

През 1931г., успоредно с изучаваната до този момент в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на интендантска специалност със същата продължителност на обучение (3 години), вследствие на което във Военна академия организационно се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен (общ) и Интендантски.

След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Независимо че личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до есента на 1944г., мнозина от неговите възпитаници, които по това време вече са генерали, оглавяват българската войска, а през заключителния етап на войната срещу хитлеристка Германия (1944–1945г.) успешно организират и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта.

От есента на 1945г., след завръщането на участвалите във войната офицери от слушателския състав, започва нов етап от развитието на Академията.Това е времето на нейното преориентиране, адаптиране и функциониране в коренно различна от предишната обществено-политическа и икономическа обстановка и в условията на световно двуполюсно противопоставяне. Неговото начало е белязано от борбата за овладяване на Академията от комунистическата партия. Това се постига главно чрез провеждане на чистка сред офицерския състав, въвеждане на политически апарат, създаване на отечественофронтовска, младежка и партийна организация и др. Едновременно протича процес на възприемане на съветската военна наука, която се налага като единна за държавите от Варшавския договор.

В годините на студената война се осъществяват значителни организационни и структурни промени, които се изразяват главно в създаване на нови управленски и обучаващи звена, промени в сроковете на обучението, увеличаване на личния състав и др. Основите на Военната академия са поставени от утвърдения през 1951г. Правилник на ВА "Г. С. Раковски", който утвърждава съществуването на катедри, факултети, академичен курс и осигуряващи звена.

Към края на 50-те години на ХХ век чрез привличането в своя състав на Военнополитическата и Военнотехническата академия Военната академия "Г. С. Раковски" се превръща в единствен център за подготовка на висококвалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за оперативно-тактическите звена в българската народна армия. Това усложнява още повече нейната структура, която първоначално включва пет факултета по видовете въоръжени сили и родовете войски. След постепенното й оптимизиране през 70-те и 80-те години на ХХ век Военната академия се състои от управление, учебно-научни поделения, учебни поделения на слушателите и поделения за материално-техническо осигуряване. Обучението през тези години е насочено главно към подготовката на офицерите за управление на частите и съединенията по време на война, а на мирновременните функции и задачи не се обръща достатъчно внимание.

В началото на 50-те години започват да се провеждат методически сборове. Въвежда се адюнктурата (докторантурата) и се присъждат първите научни звания. Към средата на 70-те години на същия век всички преподаватели са с висше военно или специално образование, 40 % имат научни степени, а 25 % са с над 15 години стаж.[1]

С учебната и научната си дейност Военната кадемия печели авторитет, а ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб възлагат разработването на части от устави, наставления, ръководства и др. Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта й поверяват обучението на част от своите офицерски кадри. От 1967г. в нея започват да функционират постоянно по няколко специализирани научни съвета, като органи на Висшата атестационна комисия. В различни периоди се обучават военни специалисти от Йемен, Куба, Съветския съюз и Виетнам.

Условията, при които съществува ВА "Г. С. Раковски" в годините на студената война, дават отражение върху нейната структура и изучаваните дисциплини, свиват контактите й в рамките на страните от Варшавския договор, идеологизират учебно-възпитателния процес.Въпреки това тя успява да подготви хиляди висококвалифицирани командни, щабни, военнотехнически и тилови кадри за армията.

През 1989г. България поема по пътя на демократичните промени. Промените във Военна академия започват през 1990г., като първоначално обхващат премахването на партийно-политическите структури и политическия апарат на БКП. Закрити са военнополитическият факултет и партийните организации, едновременно са премахнати политическите и се пристъпва към деидеологизиране на останалите военнопрофесионални и общонаучни дисциплини.

През 90-те години за първи път в страната е регулирано нормативно висшето образование в областта на военното дело. Утвърдени са единни държавни изисквания за получаване на магистърска образователна степен, а XXXVIII-ото Народно събрание приема "Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия "Г. С. Раковски" в съответствие със ЗОВСРБ и ЗВО". Така ръководството на Военна академия разполага със законовите основания за преобразуване и реформиране на структурите, задачите, учебното съдържание, техническото и информационното осигуряване на учебния процес. През този период се осъществяват и структурни промени, както и промени в броя на обучаемите. За около 10 години броят на слушателите е намален пет пъти, а на академичния състав – три пъти. Едновременно е съкратен и срокът на обучение.[2]

Мисията на ВА "Г. С. Раковски" е да формира бъдещите лидери на Република България, кадрови военнослужещи и граждански лица, способни да управляват Въоръжените сили и останалите елементи от системата за национална сигурност и отбрана на Република България, да побеждават във военни операции и да изпълняват ефективно миротворчески, хуманитарни и други невоенни задачи.

Целта на ВА "Г. С. Раковски" е да обучава слушатели и студенти в областта на висше образование “Сигурност и отбрана” и да осигурява специализирана подготовка на български и чуждестранни офицери и граждански лица за командни щабни длъжности и управленски отговорности в оперативно-тактическите звена на Въоръжените сили на Република България, във висшите стратегически равнища на Министерството на отбраната, Генералния щаб и държавната администрация, в структурите и щабовете на НАТО и за участие в съвместни многонационални мисии.

Основните задачи на ВА "Г. С. Раковски" са:

- да провежда обучение за придобиване на висше образование на образователна и квалификационна степен “магистър” по акредитирани специалности от професионалните направления “Национална сигурност” и “Военно дело” и за придобиване на образователната и научна степен “доктор”;

- да осъществява обучение за повишаване на квалификацията на специалисти от структурите на сигурността и отбраната;

- да извършва научни и приложни изследвания и разработва концепции, стратегии и доктрини по въпроси на сигурността, отбраната и военното дело;

- да организира провеждането на процедури за присъждане на научни степени и научни звания в съответствие с действащото законодателство;

- да организира публични и професионални форуми за дискусии по проблеми на сигурността, отбраната, въоръжените сили и свързаните с тях международни, обществени и политически процеси;

- да извършва издателска, културна, спортна и други дейности в съответствие с образователните и научноизследователските си програми;

- да участва в международното академично сътрудничество в интерес на развитието на военното образование, като представлява Република България в Консорциума на военните академии и институтите за изследване на сигурността и отбраната и в Конференцията на началниците на военни академии от държавите-членки на НАТО;

- да осъществява изследвания и разработва тестове по чужди езици, провежда изпити и сертифицира степента на владеенето им.

Кадровите военнослужещи - офицери, които се обучават във Военната академия за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър", се наричат слушатели, а гражданските лица - студенти.

Структурата и щатът на ВА “Г.С.Раковски” се утвърждават от министъра на отбраната по предложение на началника въз основа на решение на академичния съвет.

Основни звена на ВА са: факултетите; департаментите; институтитите и филиалите.[3] Факултетите, институтите и филиалите се откриват, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Департаментите се откриват, преобразуват и закриват от академичния съвет.[4]

Управленски звена на ВА са: командване; отдели.

Обслужващи звена в структурата на академията са: центрове; библиотеки; лаборатории; издателска база; хотелска, спортна и други бази.

Органи за управление на ВА са: общото събрание, академичният съвет и началникът на академията.

Общото събрание на академията се състои от представители на: академичния състав на основен трудов договор; административния персонал; слушателите, студентите и докторантите от всички звена.

Орган за вътрешен контрол върху дейността на академията е контролният съвет.

Академичният съвет на ВА е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията. Числеността на академичния съвет се определя от общото събрание на първото заседание след учредяването му.

В академията функционират научни съвети. В дейността си те се ръководят от Закона за научните степени и научните звания/ЗНСНЗ/,[5] Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания/ППЗНСНЗ/[6] и от Правилника за научноизследователската дейност във ВА “Г.С.Раковски”.

Началникът на ВА “Г.С.Раковски” е пряко подчинен на министъра на отбраната. Той е пряк началник на целия личен състав на академията. По отношение на кадровите военнослужещи той разполага с дисциплинарна власт, съответстваща на длъжността му. Началникът на академията може да създава по своя преценка нещатни помощни и консултативни органи.

Заместник-началникът на академията по учебната и/или по научната част е хабилитирано лице. Той се избира, освобождава или отзовава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Неговият мандат приключва заедно с мандата на академичния съвет, който го е избрал.

Заместник-началникът на академията по административното и материално-техническото осигуряване е кадрови военнослужещ. Той се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ.

Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на началника на академията и изпълнява задачите, възложени му със Закона за защита на класифицираната информация/ЗЗКИ/ и нормативните актове по прилагането му.

Назначените на изборни ръководни длъжности за времето на мандата им запазват основната си длъжност в катедрата (секцията).

Отделите в академията подпомагат началника на академията при планирането, организирането, контрола и отчитането на учебната, научноизследователската и научната дейност, административното и информационното обслужване, поддържането на бойната готовност, комплектуването с личен състав, материалното, техническото и финансовото осигуряване, връзките с обществеността, международното сътрудничество и други негови функции.

Органи за управление на факултета са: общото събрание, факултетният съвет и началникът на факултета. Те се избират с мандат 4 години.

Началникът на факултета е хабилитирано лице. Той се избира, освобождава или отзовава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Неговият мандат приключва заедно с мандата на органа, който го е избрал. Той е пряко подчинен на началника на академията. По въпросите на учебната и научната дейност той е подчинен и на заместник-началника на академията по учебната и/или по научната част. Началникът на факултета е пряк началник на целия личен състав на факултета.

Заместник-началникът на факултета е хабилитирано лице. Той се избира, освобождава или отзовава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, след избора той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Неговият мандат приключва заедно с мандата на органа, който го е избрал. Той е пряко подчинен на началника на факултета и е пряк началник на целия личен състав на факултета, като се ползва с правата на заместник-декан.

Институтът е основно звено, което обединява секции за извършване на дългосрочна научно-изследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани лица.[7] Структурата на института се определя от академичния съвет на ВА “Г.С.Раковски” и чрез началника на академията се предлага за утвърждаване по установения законов ред.

Органи за управление на института са: общото събрание, съветът на института и неговият директор. Те се избират с мандат 2 години.

Предметът на дейност на института е извършване на научни изследвания, свързани с националната сигурност, отбраната и военното дело. В академичната общност за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност могат да се включват представители на изследователски центрове, лаборатории и други звена със същия предмет на дейност.

При осъществяване на своята дейност институтът се подпомага от обслужващите звена на академията.

Структурата и функциите на органите за управление на института се определят от академичния съвет по предложение на общото събрание на института.

Катедрата е звено на факултет във ВА “Г.С.Раковски”, което включва не по-малко от 7-членен академичен състав на основен трудов договор в академията. Тя се създава, преобразува и закрива с решение на академичния съвет по предложение на факултетния съвет.

Органи за управление на катедрата са: катедреният съвет и началникът на катедрата.

Началникът на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице. Той се избира с тайно гласуване за срок 4 години от факултетния съвет въз основа на конкурс и заема длъжността на основен трудов договор. Когато началникът на катедра е кадрови военнослужещ, той се назначава на длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Началникът на катедра ръководи дейността на катедрата и председателства катедрения съвет.

В академията се обучават слушатели, студенти, докторанти и специализанти.

Условията и редът за приемане на слушатели, студенти, докторанти и специализанти за нуждите на Министерството на отбраната се определят ежегодно с наредби на министъра на отбраната по предложение на академичния съвет.

Докторантите - кадрови военнослужещи, се зачисляват със заповед на министъра на отбраната, а слушателите, студентите и специализантите - кадрови военнослужещи, се обявяват в негова заповед.

ВА "Г.С.Раковски" провежда обучение за придобиване на висше образование от професионални направления 9.1. “Национална сигурност” и 9.2. “Военно дело”. Обучението се осъществява в редовна, задочна и дистанционна форма.

· Факултет "Национална сигурност и отбрана"

Факултет "Национална сигурност и отбрана" се развива като водеща институция за подготовка на военни и цивилни лидери по въпроси на сигурността и отбраната, по планиране и водене на съвместни и многонационални операции и по мениджмънт на въоръжените сили и ресурсите за отбрана.

Факултетът се развива като център на високо качество в научните, приложните и експертните изследвания в областта на сигурността, отбраната, военното изкуство на стратегическо и оперативно равнище, стратегическото лидерство и военната история.

Мисията на факултет “Национална сигурност и отбрана” е да подготвя бъдещите военни и цивилни лидери на Република България, способни да командват и управляват оперативните и стратегическите звена на Въоръжените сили и останалите елементи от системата за национална сигурност и отбрана, да побеждават във военни операции и да ръководят ефективно миротворчески, хуманитарни и други невоенни операции, като по този начин осъществява третото равнище на висшето военно образование.

Факултетът провежда обучение по две специалности:

-"Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили";

- "Национална сигурност и отбрана".

· Факултет "Командно-щабен"

 Мисията на факултет „Командно-щабен” е да подготвя бъдещите военни и цивилни лидери на Република България, способни да командват и управляват на тактическо и оперативно равнище формированията от Българската армия и звената от останалите елементи на системата за национална сигурност и отбрана, да побеждават във военни операции и да изпълняват ефективно миротворчески, хуманитарни и други невоенни операции, като по този начин осъществява второто равнище на висшето военно образование.

Факултетът провежда обучение по шест специалности:

- "Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Сухопътните войски";

- "Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военновъздушните сили";

- "Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военноморските сили";

- "Организация и управление на логистичното осигуряване в оперативно-тактическите формирования";

- "Организация и управление на комуникационните и информационните системи в оперативно-тактическите формирования";

- “Логистика на сигурността и отбраната”.

· Департамент "Оперативна съвместимост"

Мисията на департамент “Оперативна съвместимост” е да провежда обучение за повишаване на квалификацията на български и чуждестранни офицери и граждански лица по въпросите на оперативната съвместимост с НАТО, съчетано със специализирана езикова подготовка по английски и френски език.

Департаментът провежда научно-изследователска и учебно-тренировъчна дейност по оперативната съвместимост с НАТО, коалиционни сили и мисии на ООН; технологията на процесите за разработване и съгласуване на национални документи, свързани с военните аспекти на сигурността и отбраната; извършване на анализи; разпространение на поуки от практиката и обучение в специализирани щабни и езикови курсове, щабни учения и тренировки.

ВА"Г.С.Раковски" провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" в съответствие с Класификацията на специалностите на научните работници в Република България[8] и Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите[9] по десет акредитирани научни специалности :

- 01.01.12 "Информатика";
- 02.02.08 "Динамика, балистика и управление на полета на летателни апарати";
- 02.19.07 "Защита на населението и народното стопанство в критични ситуации";
- 02.21.07 "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление (на войските и оръжията)";
- 05.06.11 "Военна психология";
- 02.07.03 "Радиолокация и радионавигация";
- 02.07.04 "Радиопредавателна и радиоприемна техника";
- 05.12.01 "Организация и управление на въоръжените сили";
- 05.12.02 "Военно-политически проблеми на сигурността";
- 05.12.03 "Военноприложни аспекти на гражданската защита".

---

[1] Вж. Петов, Т., И. Криворов, И. Симеонов. Военна академия «Георги Стойков Раковски». Военно издателство, С., 2002г., с.79

[2] По-подробно историята, организацията и дейността на Военна академия “Г.С.Раковски” са представени в Интернет на адрес: www.rakovski-defcol.mad.bg

[3] Вж. Правилник за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” – обн.ДВ.бр.47/2001г. с посл. изм. и доп.

[4] Бел.авт. - във ВА“Г.С.Раковски” първоначално са открити два департамента: департамент “Национална сигурност и отбрана” и департамент “Оперативна съвместимост”. През 1999г. депртамета “Национална сигурност и отбрана” е закрит. Същият се трансформира, като е открит факултет “Национална сигурност и отбрана”. До 2006г. ВА “Г.С.Раковски” няма разкрити филиали.

[5] Обн.ДВ.бр.36/1972г. с посл. изм. и доп.

[6] Обн. ДВ.бр.63/1972г. с посл. изм. и доп.

[7] От 1999г. с Постановление № 199 на Министерския съвет на Република България във ВА “Г.С.Раковски” е създаден Институт за перспективни изследвания на отбраната.

[8] Обн.ДВ.бр.34/1990г.

[9] Обн.ДВ.бр.90/2000г. с посл. изм. и доп.

Национален военен университет “Васил Левски”/НВУ/

Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878г. в гр. Пловдив.

През ноември същата година училището е преместено в гр. София, където на 26 ноември официалното е открито. Училището подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в новата българска армия - пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.

Важна дата от историята на това военно училище е 9 април 1924г., когато ХХI-то Обикновено народно събрание приема специален закон, с който същото е признато за висше специално учебно заведение.

В условията на Ньойския договор училището е единственото военно учебно заведение в България, което от 1928г. започва да обучава офицери и за морските и въздушните войски. Това продължава до края на Втората световна война. През 1945г. училището е с името на Апостола на свободата Васил Левски. В края на 40-те години на ХХ век специалностите намаляват поради отделянето на курсанти за обучение в други военни училища.

През 1946-1947г. за Народното военновъздушно училище "Г. Бенковски" в гр. Долна Митрополия заминават всички, които се обучават за летци. В последствие училището се преименова в Висше военновъздушно училище “Г. бенковски”/ВВВУ/ – гр. Долна митрополия.

През месец ноември 1948г. напуска училището първата група курсанти-артилеристи. Те стават основата за формиране на Народното военно-артилерийско училище"Г. Димитров" в гр. Шумен, впоследствие преименувано във Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов"/ВВУПВО/ – гр. Шумен.

От есента на 1958г. ВВОВУ “В. Левски” е преместено в гр. Велико Търново, където в продължение на три години съществува съвместно с Народната школа за запасни офицери. През следващите години са извършвани множество промени - откривани са и са функционирали различни школи, които по-късно са били закривани или премествани, създавани са и са отделяни военни училища за всички родове войски, които отново са се сливали с военното училище в гр. Велико Търново.

С решението на ХХХIХ-то Народно събрание от 14 юни 2002г. ВВОВУ "Васил Левски" - гр. В.Търново, ВВУАПВО "Панайот Волов" - гр. Шумен и ВВВУ "Георги Бенковски" - гр. Д. Митрополия са преобразувани в Национален военен университет "Васил Левски" със седалище в гр. В. Търново.[1]

Националният военен университет/НВУ/ е държавно висше и има три факултета:

- факултет “Общовойскови” – гр. Велико Търново;

- факултет “Артилерия, ПВО и КИС” – гр. Шумен;

- факултет “Авиационен” – гр. Долна Митрополия.

Мисията на НВУ е да изгражда морално, умствено и физически годни кадрови военнослужещи, като ги приобщава към идеалите на родолюбието, дълга и честта, да ги формира като личности и лидери, способни да развиват и прилагат научни знания, да управляват обществени и специални структури в мирно време и при кризи и да участват в национални и многонационални проекти за поддържане на сигурността и опазване на мира и развитие на обществото.

Целта на НВУ е да подготвя висококвалифицирани офицери и специалисти с висше образование, които да са способни да извършват активна познавателна дейност, да са със затвърдени положителни морални и волеви качества, с развити интелектуални и физически възможности и със знания и умения за управление на човешки и материални ресурси и научни изследвания.

Основните задачи на НВУ са:

- да провежда обучение за придобиване на висше образование по специалности от областта "Сигурност и отбрана", както и по специалности в областта на природните, обществените и техническите науки;

- да провежда обучение за повишаване квалификацията на кадрови военнослужещи и граждански лица;

- да извършва научни и приложни изследвания;

- да провежда процедури за присъждане на научни степени и научни звания в съответствие с действащото законодателство;

- да признава завършени периоди на обучение в чуждестранни висши военни училища и/или военни академии в съответствие с действащото законодателство и по ред, определен с Правилника за учебната дейност на Националния военен университет;

- да извършва издателска, културна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата на своята дейност;

- да осъществява дейности, свързани с отбраната на страната, които са му възложени от министъра на отбраната.

Постигането на целите и задачите на университета се осъществява чрез:

- академично образование;

- общо и специално военно обучение и лидерско изграждане;

- нравствено и волево възпитание;

- физическо възпитание и спорт.

Обучаващите се в НВУ за придобиване на висше образование по специалности от областта "Сигурност и отбрана", както и по граждански специалности се наричат курсанти, а гражданските лица, обучаващи се по специалности в областта на природните, обществените и техническите науки - студенти. За обучение като курсанти за нуждите на въоръжените сили се приемат български граждани не по-възрастни от 23 години, отговарящи на изискванията на Наредбата за приемане на курсанти и студенти във висшите военни училища, утвърдена от министъра на отбраната.

Структурата и щатът на НВУ се утвърждават от началника на Генералния щаб на Българската армия по предложение на началника на университета въз основа на решение на академичния съвет.

НВУ включва в структурата си основни звена, обслужващи звена, филиали и административни звена.[2]

Основни звена на НВУ са: факултетите; департаментите; институтите и колежите.

Факултетите, институтите и колежите се откриват, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Департаментите се откриват, преобразуват и закриват от академичния съвет на университета.[3]

Обслужващи звена на НВУ са: сектори; центрове; библиотеки; лаборатории; опитни станции; издателски комплекс; производствени бази; хотелска, спортна и други бази. Академичният съвет на НВУ открива, преобразува и закрива обслужващите звена и определя тяхната структура и функциите на органите им за управление.

Административни звена на НВУ са: управление; отделения и служби.

Управлението на НВУ се осъществява от: изборни академични органи и назначени ръководители.

Органите за управление на НВУ са: общото събрание, академичният съвет и началникът.

Общото събрание на НВУ се състои от представители на: академичния състав на основен трудов договор; административния персонал; курсантите, студентите и докторантите от всички звена.

Орган за вътрешен контрол върху дейността на НВУ е контролният съвет. Той се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на съвета на курсантите, студентите и докторантите, а останалите са хабилитирани лица.

Академичният съвет на НВУ е орган за ръководство на учебната и научната дейност на университета.

Началникът на НВУ е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на общото събрание. Той е пряко подчинен на заместник-началника на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и е пряк началник на целия личен състав на университета. По отношение на кадровите военнослужещи той разполага с дисциплинарна власт, съответстваща на длъжността му. Началникът на НВУ може да създава по своя преценка нещатни помощни и консултативни органи. При отсъствие той се замества от определен от него с писмена заповед заместник-началник.

Заместник-началникът на НВУ по учебната и/или по научната част е хабилитирано лице. Той се избира и освобождава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Неговият мандат приключва заедно с мандата на академичния съвет, който го е избрал. Заместник-началникът подпомага дейността на началника на университета и упражнява правомощията на заместник-ректор.

Органи за управление на факултетите на НВУ са: общото събрание, факултетният съвет и началникът на факултета. Те се избират с мандат 4 години, който не се прекъсва при провеждане на частични избори.

Общото събрание на факултетите на НВУ се състоят от членове на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на курсантите, студентите и докторантите във факултета. Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие със ЗВО.

Факултетният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност в съответния факултет.

Началникът на факултета е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗВО и ЗОВСРБ. Неговият мандат приключва заедно с мандата на органа, който го е избрал. Той е пряко подчинен на началника на университета. По въпросите на учебната и научната дейност той е подчинен и на заместник-началника на университета по учебната и/или по научната част. Началникът на факултета е пряк началник на целия личен състав на факултета.

Заместник-началникът на факултета е хабилитирано лице. Той се избира и освобождава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Заместник-началникът е пряко подчинен на началника на факултета и е пряк началник на целия личен състав на факултета. Той се ползва с правата на заместник-декан. Задълженията му се определят от факултетния съвет по предложение на началника на факултета.

Катедрата е звено на факултета или на департамента, филиала и колежа, което осъществява учебна и научноизследователска дейност по една дисциплина или по група сродни дисциплини и включва не по-малко от 7-членен академичен състав на основен трудов договор в университета. Катедра се създава, преобразува и закрива с решение на академичния съвет по предложение на факултетния съвет или съвета на департамента, на филиала и на колежа.

Органи за управление на катедрата са: катедреният съвет и началникът (ръководителят) на катедрата.

Катедреният съвет се състои от членове на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

Началникът (ръководителят) на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата. Той се избира с тайно гласуване за срок 4 години от катедрения съвет въз основа на конкурс по документи, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено и/или на филиала. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с началника на университета. Когато началникът на катедра е кадрови военнослужещ, той се назначава на длъжност и по реда на ЗОВСРБ.

Обучаващите се в НВУ са: курсанти, студенти, докторанти и специализанти.

Курсанти са приетите за обучение в университета за нуждите на въоръжените сили. За срока на обучение те са кадрови военнослужещи с особен статут на обучаващи се и се подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. Техните права, задължения и ограничения на правата произтичат от ЗОВСРБ, Правилника за кадрова военна служба, Уставите на Въоръжените сили и Правилника за устройството е дейността на НВУ. Статутът им се определя със сключения договор за кадрова военна служба.

Студенти са граждански лица, които се обучават за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър".

Докторанти са лицата, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър", които се обучават за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Специализанти са лицата, повишаващи квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобиват по-висока образователна степен или нова специалност.

Обучението във факултетите на курсантите е по специалности от професионалното направление 9.2. “Военно дело” се извършва в съответствие с приети държавни изисквания.[4]

Обучението на курсанти се извършва по следните военни специалности:

- “Организация и управление на тактическите подразделения от Сухопътните войски”;

- “Организация и управление на тактическите подразделения за логистично осигуряване”;

- “Организация и управление на комуникационните и информационни системи в тактическите подразделения”;

- “Организация и управление на тактическите подразделения от Военновъздушните сили”.

Приетите по четирите военни специалности курсанти през първата година на обучение преминават начална и базова военна и академична подготовка във факултет “Общовойскови” в гр. В. Търново. След успешно приключване на втория семестър обучаемите се разпределят по специално утвърдена от Началника на Генералния щаб методика за продължаване на обучението си по военни специализации във факултетите в гр. Велико Търново, гр. Шумен и гр. Долна Митрополия.

Обучението на студенти е в редовна и задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” от различни професионални направления по следните специалности:

- “Стопанска логистика”;

- “Електроника”;

- “Автоматика, информационна и управляваща техника”;

- “Комуникационна техника и технологии”;

- “Компютърни системи и технологии”;

- “Авиационна техника и технологии”;

- “Управление на ресурси и технологии”;

- “Национална и регионална сигурност”;

- “Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи”;

- “Административна и информационна сигурност”.

1.1.2. Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”/ВВМУ/

ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е най-старото техническо училище в България. Традициите в българското морско образование датират от 1881г., когато се открива Морското училище. То е първото техническо учебно заведение в България за обучение на машинисти и огняри.

От 03.12.1904г. Морското училище се преименува в Машинно училище при флота. Статутът му е на средно техническо училище за обучение на механици за военния и гражданския флот, държавните железници, въздухоплаването и др.

През 1942г. със специален закон Морско училище придобива статут на висше специално училище и се преименува във Военноморско на Негово Величество училище. В него се приемат младежи след завършване на V гимназиален клас (IX нов клас), които 2 години се обучават като кадети във военногимназиалния отдел. След завършване на военногимназиалния отдел обучението продължава по две специалности. Във Висшия навигационен отдел се подготвят специалисти с висше специално морско образование, а във Висшия технически отдел (от 1943г.) - и кадри с висше специално морско техническо образование.

През 1949г. приемник на българската морскообразователна традиция става Народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров".

През 1956г. на училището е даден статут на висше морско инженерно училище и се преименува във Висше народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров".

От 1991г. името на училището е Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров” /ВВМУ/ със статут на държавно специализирано висше училище.[5]

Предметът на дейност на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" включва:

- обучение на курсанти за придобиване на висше образование от областта "Сигурност и отбрана" и от областта "Технически науки";

- обучение на студенти за придобиване на висше образование;

- обучение на докторанти;

- обучение за повишаване на квалификацията;

- извършване на научни и приложни изследвания;

- дейности, свързани с отбраната на страната, които са му възложени от министъра на отбраната.

Общото ръководство на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" се осъществява от министъра на отбраната.

Структурата и щатът на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" се утвърждават от началника на Генералния щаб на Българската армия и включва: основни и обслужващи звена.[6]

Командването на ВВМУ се състои от: началник на училището и заместници на началника.

Основни звена на ВВМУ са: факултетите, департаментите и колежите.[7]

Обслужващите звена са: центровете, библиотеките, учебните бази, лабораториите и др. относително обособени структури. Структурата и функциите на обслужващите звена се определят с правилници, приети от академичния съвет.

Органи за управление на ВВМУ са: общото събрание, академичният съвет и началникът.

Общото събрание и академичният съвет се избират с мандат 4 години, който не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичането на мандата на органа.

Началникът на ВВМУ е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на общото събрание. Той упражнява правомощията на ректор по ЗВО и е пряк началник на целия личен състав на училището. В дейността си началникът на училището се подпомага от съвет на началника (ректорски съвет). В съвета освен началника на училището участват заместник-началниците на училището, началниците на факултети, юрисконсултът, главният счетоводител и представителят на студентския съвет.

Заместник-началникът по административните въпроси и международната дейност на ВВМУ е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ.

Заместник-началникът на ВВМУ по учебната и/или научната част е хабилитирано лице. Той се избира и освобождава по реда на ЗВО. Когато е кадрови военнослужещ, той се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. Той упражнява правомощията на заместник-ректор.

ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” има два факултета:

- факултет “Навигационен”;

- факултет “Инженерен”.

Органи за управление на факултета са: общото събрание на факултета, факултетният съвет и началникът (деканът) на факултета. Те имат мандат 4 години, който не се прекъсва при провеждане на частични избори.

Началникът (деканът) на факултет е хабилитирано лице от състава на факултета. Той се избира и освобождава по реда на ЗВО, а когато е кадрови военнослужещ, се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ. В дейността си началникът на факултета (декана) се подпомага от декански съвет. В него освен началника на факултета (декана) и заместник-началника (заместник-декана) участват и началниците (ръководителите) на катедри.

Заместник-началникът на факултета е хабилитирано лице. Той се избира и освобождава по реда на ЗВО, а когато е кадрови военнослужещ, се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ.

Органи за управление на катедрата са: катедреният съвет и началникът (ръководителят) на катедрата.

Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, работещи на основен трудов договор.

Началникът (ръководителят) на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира за срок 4 години от катедрения съвет с тайно гласуване, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с началника на училището. Началникът на катедра - кадрови военнослужещ, се назначава и освобождава от длъжност и по реда на ЗОВСРБ.

Орган за вътрешен контрол за дейността на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" е контролният съвет. Той се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица.

Обучаващите се във ВВМУ са: курсанти, студенти, докторанти и специализанти.

ВВМУ провежда обучение на курсанти от професионално направление 5.5. “Транспорт, корабоплаване и авиация” по специалността:

- "Организация и управление на тактическите подразделения от Вонноморските сили/ВМС/".

След успешното приключване на първи курс курсантите се разпределят по методика, утвърдена от началника на Генералния щаб на Българската армия за продължаване на обучението си по следните специализации:

- "Корабоводене за ВМС";

- "Корабни машини и механизми за ВМС";

- "Военноморски комуникационни и радиотехнически системи".

Срокът за обучение за всички специализации е 5 г.

Във ВВМУ се обучават и студенти от същото професионално направление по следните граждански специалности:

- “Корабоплаване”;

- “Корабни машини и механизми”;

- “Електрообзавеждане на кораба”;

- “Корабна радиоелектроника”;

- “Технологии и управление на флота и пристанищата”;

- “Технология на кораборемонта”;

- “Речно корабоплаване”.

---

[1] По-подробно историята, организацията и дейността на Националния военен университет са представени в Интернет на адрес: www.nvu.bg

[2] Вж. Правилник за устройството и дейността на Националния военен университет “Васил Левски” – обн.ДВ.бр.83/2003г. с посл. изм. и доп.

[3] /бел.авт./ Независимо от регламентирането на основните структурни звена - департаменти, институти и колежи, както и на филиали - такива не са изградени до 2006г. в НВУ

[4] Вж. Постановление № 125 от 24 юни 2002г. на Министерския съвет на Република България за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления – обн.ДВ.бр.64/2002г.; Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление “Военно дело” на образователно-квалификационна степен “бакалавър” – обн.ДВ.бр.40/2003г. и Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление “Военно дело” на образователно-квалификационна степен “магистър” – обн.ДВ.бр.40/2003г.

[5] По-подробно историята, организацията и дейността на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” са представени в Интернет на адрес: www.naval-acad.bg

[6] Вж. Правилник за устройството и дейността на Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” – обн.ДВ.бр.83/2003г. с посл. изм. и доп.

[7] /бел.авт./ Независимо от регламентирането на основните структурни звена – департаменти и колежи - такива не са изградени до 2006г. във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”.

Доц. д-р НИКОЛАЙ АРАБАДЖИЙСКИ