На 19 октомври 202 г. пр. Хр. в битката при град Зама (близо до Картаген в днешен Тунис) легионите на римския главнокомандващ Публий Корнелий Сципион (Сципион Африкански) разбиват картагенска армия, предвождана от Ханибал Барка.
Това е най-голямата битка в Северна Африка по време на Втората пуническа война и се превръща в нейна повратна точка. Картагенците (50 000 пехота, близо 80 бойни слона и 3000 кавалерия) се изправят срещу римските V-и и VІ-и легион (20 000 тежка пехота, 14 000 лека пехота, 2700 римски кавалеристи, 6000 либийска кавалерия).
След като Ханибал предната година се завръща от Италия след 15 г. битки, картагенците започват да търсят условия за сключване на примирие. Ханибал изпраща посредници при Сципион. Римлянинът ги оставя съвсем спокойно и безпрепятствено да се разхождат из лагера.
Двамата посредници виждат малкото римски кавалеристи и правят извод, че Ханибал притежава много малка конница в наличност. От тях обаче остават скрити два пъти повече либийски кавалеристи.
Ханибал решава да проведе битка като не предполага, че неговият съюзник нумидийския цар Масиниса му подготвя измяна. В началото на войната той подкрепя Картаген, но променя позицията си, тъй като Ханибал дава дъщеря си за съпруга на неговия съперник Сипхакс.
В първата редица Ханибал строява близо 80 бойни слона, които все още са слабо обучени. Пехотата е разделена на три редици. Спасилите се от Италия ветерани (основно копиеносци и гали) съставляват последната редица и трябвало да проведат същинския удар, след като първите две редици докарат римските легионери до безредие и ги изморят.
За римската армия бойните слонове на Ханибал не били изненада. Те се сблъскали с „крачещите крепости” още по време на битката при Требия 15 г. по-рано. Сега била подготвена добра тактика за противодействие – при приближаването на слоновете римляните им осигурявали безпрепятствен коридор в бойния си строй, без да ги атакуват, а само удряли мечовете си по щитовете за вдигане на шум. Затова слоновете преминават бързо, без да нанасят големи вреди. Заради незначително недоразумение слоновете търсят път към собствената кавалерия и така вместо при римляните, безредие настъпва при картагенците. Сред обширния сблъсък между римската лека пехота и Ханибалската смесица от лека пехота и бойни слонове, войсковите части се струпват една върху друга.
Римляните отначало използват по-малката римска кавалерия срещу леко превъзхождащата конница на Ханибал, която успява да вземе надмощие над враговете и дори ги преследва, вместо отново да се включи в централните действия и да използва превъзходството си.
Пехотата на Ханибал поставя нападателите под силен натиск. Първата и втора бойни линии по план трябвало да отстъпят, а със свежи сили ветераните да отблъснат римляните. Вместо това, когато втората редица започва да отстъпва, разваля строя на третата. Ханибал е принуден да даде заповед копията да са насочени към собствените хора. Вследствие на това войсковите части от втората редица се опитват да избягат на страна от двете войски и тези, които успяват, се събират по двата фланга на редицата на ветераните. Картагенците вече имат превес на силите, когато ненадейно са атакувани от кавалерията в гръб, а бойният им ред вече е напълно развален.
Именно картагенският генерал Ханибал пожелава за пореден път мир и обещава, че когато римляните напуснат Африка, Картаген ще се откаже от всички свои европейски владения. Сципион забавя капитулацията и утежнява поставените преди битката условия.
В битката римляните губят 1500 убити и 4000 ранени. Загубите на картагенците са 20 000 убити и 15 хиляди пленени.
Римляните излизат от битката като победители, а Ханибал се връща в Картаген и убеждава Адирата (градския съвет на старейшините) за капитулация.
След победата Сципион отново повтаря своите условия и предлага примирие за срок от три месеца. Картагенците приемат. Малко по-късно, упълномощен от римския Сенат, Сципион се заема с окончателните преговори. Картаген е принуден да се откаже от всички задморски владения и от целия си военен флот, като му се забранява да воюва без разрешението на Рим.
Военното поражение изтощава Картаген дотолкова, че вече по никакъв начин не е в състояние да наруши римската хегемония в Средиземно море. За назидание през 201 г. пр. Хр. римският пълководец изгаря остатъка от картагенската флота. Съюзникът Масиниса получава големи територии като възнаграждение за "ножа в гърба" на пунически Картаген.
Няма коментари:
Публикуване на коментар