Безкрайно интересен е въпросът защо сагата с подслушването, градена върху анонимен сигнал, връчен лично от Сергей Станишев, е обявена с такава медийна врява – и защо е поета от медиите с учудваща безкритичност и единодушие – въпреки че анонимните сигнали по принцип предизвикват съмнения – и въпреки че прокуратурата не е привела никакви доказателства в полза на заявеното от Сотир Цацаров “две трети” потвърждение.
Съчетанието от анонимен сигнал, безкритичното му възприемане, светкавичното му налагане в публичното пространство, потвърждаването му без доказателства от прокуратурата (също достатъчно шумно, като нейните изявления се тълкуват като безспорни факти) и използването му за обработка на общественото мнение в надвечерието на предизборната кампания в полза на една определена партия, говори много ясно в полза на хипотезата, че имаме не верига от случайности, а добре подготвено оперативно мероприятие с дългосрочен прицел.
Този извод всъщност не е нов. Изразих го много ясно още когато този сценарий започна да се развихря. Тогава написах следното:
“Всъщност, ако искаше да постъпи като “добър гражданин”, трябваше да последва примера на своя наместник в ДАНС Алексей Петров, който без много шум отнесе невърнатия от него секретен доклад лично на Бойко Борисов. Тогава прокуратурата би могла да разпореди разследване и проследяване – и наистина да стигне ако не до поръчителите, то поне до изпълнителите на хипотетичното подслушване – ала големият шум и врява, вдигнати от социалистическия любител на анонимките, априори анулират подобна възможност.
Очевидно обаче не това е била целта на упражнението. Целта на упражнението е била да се вдигне предизборен шум и да се реализира черен PR –основното оръжие на губещите изборите партии.
На някого да направи впечатление, че основният аргумент на прокуратурата беше като че зает от абсурдистка пиеса – дипломиран инженер човърка машинариите на подслушвателния ван с отверка, за да открие хардиска и да го изтрие (неясно как – може би с шкурка)? Пита се откъде знаят прокурорите тези подробности – включително и как въпросния антимафиот, прекратил спешно юбилйното си празненство, като научил за пресконференцията на Сергей Станишев, и тръгнал да замита следите и да трие записите на двама президенти, мнозина политици, безнесмени и прочее, включително на самия шеф на ПЕС? Могат да ги знаят – ако изобщо са се случили – само по един начин – ако са изпети от някой вътрешен човек.
При това положение обаче не само напълно възможна – но и направо по-вероятна е обратната логика: че става дума за нещо различно и до голяма степен химерично; нещо, което в ДС наричаха “активно мероприятие”. БСП вижда, че издиша в хода на реалната предизборна борба, и търси начин да “пробие” ГЕРБ чрез компроматен удар. Спецове търсят слаби места и – естествено – се спират на МВР.
Казвам “естествено”, защото ударът тук е богато подготвен с продължили в течение на години усилия да бъде свален Цветанов, та да могат наместниците на столетницата в престъпния свят да си върнат контрола над контрабандните канали и други апетитни кранчета. (Всъщност именно това се крие зад техния лозунг: “Да си върнем България!”) И още по една причина – защото в МВР, като наследство от ДС, левицата има много “свои хора”. Някои от тях биват използвани и изхабявани, но някои се кътат за черни дни – като “спящите клетки” на Ал Кайда.
И спецовете гледат къде в системата на МВР могат да пробият чрез своите хора – и къде ударът ще бъде най-тежък. Сещат се за многократно предъвкваната мантра за подслушванията, сещат се и за добрата метафора – “българският Уотъргейт”.
Техните хора им дават цялата вътрешна информация – от имената на тези, върху които ще бъде хвърлена основната вина, до цвета и марката на автомобилите, с които службата прави проследавания. Прави се анализ на пропуските в отчетността, на начина, по който се изпълняват реалните служебни задължения, на изключенията, при които са се допуснали откланения поради спешни случаи.
След което се скроява компромата, прави се сценарий кой и как ще го отиграе, прави се съглрасуване с други едни “свои хора” – този път от прокуратурата, намират се неколцина полезни идиота, несвързани с БСП, които ще лаят в качеството си на обществени авторитети, и бомбата се хвърля в публичното пространство.”
Развитието на скандала потвърди моите тогавашни предположения – при все че тогава не можех да предположа до какви дълбини на политическата мерзост са способни да достигнат неговите сценаристи. Следващият компромат отново е анонимен – и е със същия прицел – Цветан Цветанов, безкрайно уязвим в качеството си на бивш вътрешен министър и настоящ шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. Атакуван е Станимир Флоров – неговата дясна ръка – чрез свързани с него стари разработки, разпратени до медиите.
Стилът е познат – и не може да бъде сбъркан. По сроден начин се действаше с флашките, които Яне Янев вадеше, додето още козируваше на Алексей Петров, или при секретните документи, които Явор Дачков намираше, пуснати от някого в пощенската кутия на в. “Галерия”.
Лично аз съм убеден, че източникът е същият. За него можете да прочетете в една от статиите в “Опасните новини”, заради които пребиха Огнян Стефанов. В тази статия става дума за специалната картотека с компромати, складирана на басейна “Спартак”, и за висшите спецове от специалните служби, които я обслужват. Никак не е за пренебрегване фактът, че част от разработките, подхвърлени анонимно, са с твърде стара дата – “Мавър” например е от 1999 г.
Точно тогава в НСС работеше един герой на име Николай Начев – като шеф на икономическо направление в Национална служба сигурност (НСС). Той е водещия офицер на Алексей Петров в ДС, по негово предложение – но и със сериозен натиск от страна на тогавашния главен прокурор, Тракторът е вербуван като агент на НСС, и пак той беше участник в някои от най-гадните разработки на службата, реализирани в полза на Никола Филчев – като например ДОР “Комбинатор”, изцяло скалъпена разработка срещу прокурора Николай Колев. Същият този Начев беше първоначално арестуван заедно с Трактора, а после освободен – и до ден днешен той е негов служител (респективно – на неговата любовница Ина Павлова, която контролира “Лев инс”).
Убеден съм, че това е най-вероятния канал за пласиране на тези “студени досиета” на НСС. Методите за техния пласмент са идентични с флашките и документите, с които бе атакуван и Бойко Борисов, когато стана ясно, че не се кани да слуша Големия брат и неговите рубладжии.
Проблемът обаче не е в метода, проблемът е в прокуратурата. Анализът на прокурорите бил показал, че анонимките са идентични с реалните разработки. Е – и какво от това? Всички тази стари разработки са прекратени –поради липса на данни за престъпление. Така е с “Мавър”, така е с “Араби”, така е и с “Високият”. Тези разработки очевидно също са били провеждани под наблюдението на прокуратурата – или най-малкото разследващите са стигали до извода, че нямат основания изобщо да я сезират. Те са продължили месеци наред – и крайният извод е бил неизменен – поради липса на престъпление разработката се прекратява. Пита се как в рамките на два дни разследващите прокурори са намерили доказателства за противното?
Как са доказали очевидно малоумните твърдения на доносителите – например за това, че Станимир Флоров е поел задължението срещу 20 000 марки месечно да съобщава на наркопроизводителите за готвени срещу тях дела и проверки – като един от аспектите на тази му предателска дейност е свързан с нарколабораторията в “Опицвет”.
В същото време Цветан Цветанов припомни, че: “Станимир Флоров 97-ма година направи най-успешната реализация за тогавашното ръководство на МВР - „Опицвет”. Станимир Флоров си спомням на Вакарел, когато задържаха над сто и няколко килограма синтетични наркотици - тогава хората, които се опитаха да избягат, дори бяха стреляли по него, бяха задържани впоследствие.”
Това са данни, които могат лесно да се проверят. Тази активност някак не подобава на човек, поел ангажимента да държи чадър над наркокартелите.
Друг – и не по-малко сериозен въпрос, е свързан със самия избор на прокурорите, извършили тези проверки. Роман Василев, който директно поиска от президента Плевнелиев да отстрани Станимир Флоров (което искане бе безропотно изпълнено), няма особено добра слава като обективен прокурор. Той е героят от сагата с бившия военен министър Николай Цонев – и той именно изрече онези прословути думи от видеозаписа при ареста му през април 2010 г.: “Ти си абсолютен престъпник, на колене!“, за което получи дисциплинарно наказание – а после се оказа, че Николай Цонев никакъв абсолютен престъпник не е, ами е жертва на организиран от обвиняващите го капан.
И тъй като в тази сага освен за студени досиета става дума и за подслушване, отново ще припомня: оказа се, че не друг, а самият той е подвел днешния главен прокурор Сотир Цацаров по случая с искане за неправомерно подслушване тъкмо по този случай, и сам си е разрешавал прилагане на специални разузнавателни средства, без да има право на това. При това положение е повече от странно, че главният прокурор не само че го оневини, но и му делегира права на водещ прокурор при проверката за незаконното подслушване, сервирана на прокуратурата чрез компромата на Станишев.
Има поне един случай, в който този прокурор е извършил и директна поръчка в полза на лидера на БСП Сергей Станишев – това става при делото срещу Александър Томов при тясно преплетения с изкуствения фалит на Кремиковци случай с ЦСКА. Действащите лица в тази афера са абсолютно същите, които атакуват Цветанов и Флоров днес, а доводите им и тогава са по същия начин скалъпени и нелепи.
Тогава прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов, които всъщност са част от плащането при покупката на футболния клуб, реализирано като апортна вноска с опция за обратно изкупуване. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението.
Това е лъжа - всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.
Всичко това е странно, много странно. Специално за Роман Василев самият главен прокурор заявява, че е заобиколил разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства, като сам е подписвал разрешения за СРС. Според закона те могат да се прилагат единствено с подпис на съдия, а в неотложни случаи се разрешават и от министъра на вътрешните работи, но трябва да се получи одобрение от съд в срок от 24 часа.
Нарушаването на тези правила – и то от прокурор, е тежко престъпление, за което се носи наказателна отговорност. Даването на индулгенция за това тежко престъпление – и то отново от главния прокурор, буди най-малкото недоумение. Делегирането на права на същия прокурор да разследва сигнал за незаконно подслушване ни изправя пред абсурдната ситуация, в която един престъпил закона разследва същото престъпление.
И една дребна подробност, върху която никой като че ли не обръща внимание. Фактът, за който вече споменах – че прокуратурата в рамките само на два дни успя да започне наказателно производство въз основа на анонимно подхвърлени разработки срещу Станимир Флоров с повече от десетгодишна давност – при това приключени с извода, че няма данни за престъпление, е аргументиран с презумпцията, че са налице нови доказателства за вината на антимафиот №1 – които й дават възможност да започне наказателно производство срещу него. И прокуратурата не само че започна наказателно производство, но и принуди президента да поиска неговото отстраняване от заемания пост – за голяма радост на организираната престъпност.
Какви ли ще са тези нови доказателства? За това прокуратурата мълчи. Мълчи и за още нещо: известно е, че достъп до въпросните студени досиета е искан и получен за последен път на седми март тази година. От кого? Прокуратурата, разбира се, мълчи и за това, като се аргументира със следствената тайна. Но съвсем очевидно никаква тайна не е, че компроматната война, реализирана като предизборна кампания от БСП, е планирана поне месец по-рано. С други думи – когато е станало ясно, че изборите наистина предстоят. И предстоят в значително по-кратки срокове от тези, които са влизали в сметката на червените.
Това е наложило спешна мобилизация на всички скрити ресурси, с които БСП разполага – и в прокуратурата, и в службите за сигурност. Можем само да гадаем дали новият главен прокурор е включен директно в тази игра – или неговите подчинени го водят за носа. Във всеки случай е сигурно едно: прокуратурата бе използвана за политически цели в един цялостен компроматен сценарий, недомислен докрай поради липса на време – което много ясно личи от следващото негово действие – а именно подслушването в дома на бившия министър-председател Бойко Борисов. Но за това – в следващата статия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар