Цената да станеш шеф на европейските песове е 230 000 000 лв. Как Станишев най-вероятно си е купил поста в ПЕС с парите на българските данъкоплатци или това ли е бизнесът на семейство Моника и Сергей Станишеви?

Моника завъртя далаверата с Хохегер и на практика “източи” от българския бюджет скромните стотина хиляди евро. Истинска дилетантка на фона на много по-оправния си съпруг, който пък най-вероятно си е купил поста шеф на ПЕС срещу скромната сума от 230 000 000 лв. Разбита се това не са лични пари, а пари на всички нас, от нашите данъци. Игричката е завъртяна по социалистически – крадене, подкуп, но с чужди пари. Фактите изглеждат доста солидни. На ход е прокуратурата. Предлагаме ви трите статии по случая от:

http://frognews.bg/news_48550/Kak_se_stava_shef_na_PES_Statiia_vtora/
http://www.svobodata.com/page.php?pid=10165&rid=20
http://razuznavane.com/?p=14689

Как се става шеф на ПЕС?

Едвин Сугарев

Когато преди около три седмици Сергей Станишев беше избран за лидер на европейските социалисти, това бе възприето у нас едва ли не с национален възторг. Той получи множество поздравления, провъзгласи бъдната победа на лявото в Европа, и буквално издуха своите вътрешнопартийни опоненти политическата маргиналия. Надежда Михайлова го обяви за най-високопоставеният българин; редица наблюдатели направиха съпоставки между очерталите се според тях две линии на поведение в левицата – про-руската, водена от Първанов – и про-европейската, водена от Станишев; правеха се дори догадки, че този избор е наказателен – и че чрез него Брюксел всъщност извива ухото на Бойко Борисов заради многото сторени междувременно золуми – ерго, това е и бонус за следващите избори, на които ЕС ще заложи на лявото – като по-културно от неспасяемия десен популизъм у нас.

Цялата тази еуфория е, разбира се, обяснима. Все пак става дума за лидерство във втората по сила европейска партия, а не за някакъв уличен пес. Освен това на фона на днешните управленски дивотии хората взеха да забравят какви ги вършеха юнаците от коалицията 3-5-8 – поради което мнозина привидяха в лицето на Сергей Дмитриевич нещо като по-благоприличен кандидат за спасител български. Което, уви, не е – ама съвсем не е така.

По-малко обяснимо е наистина как европейските социалисти се решиха да поставят на своя политически връх потомък на най-висшата комунистическа номенклатура; човек, отгледан и възпитан в Москва (и защитил дипломна работа за бойния дух на червената армия), и премиер тъкмо на правителството, по време на което България напълно заслуженото се прочу като най-корумпираната страна на Стария континент (а също и като руски Троянски кон). В някакъв смисъл да бъде направен такъв избор – поне от българска гледна точка – е наистина странно. За целта трябва да бъдеш не просто член на ПЕС, а направо песоглавец.

Можем, разбира се, и да го отдадем на обстоятелствата. Едва ли възможният избор е бил кой знае колко широк. Първо – за този пост по традиция се избират бивши министър-председатели – а сред левицата се долавя недостиг от такива. Второ – кандидатът трябва да е от малка страна, тъй като това гарантира известен неутралитет при спорове и конфликти между големите национални фракции (примерно между френските и германски социалисти). Трето – очевидно е желанието на левите да направят жест към страните от бившия източен блок – тъй като знаят, че именно в тези страни се крие сериозен стратегичсеки резерв за левицата. При което Станишев може да се е оказал не само възможен кандидат – но и единствено възможният. За което свидетелства и фактът, че не само беше избран без никакви възражения за временен лидер, но и на редовния соц-конгрес беше единствената кандидатура.

Въпреки всичко обаче ми се струва, че това тъй единодушно негово избиране едва ли се дължи само на случайно стечение на обстоятелствата. А ако е така – можем да приемем само две хипотези – или че Станишев обладава изключителни лидерски качества – или че е разчитал на сериозни лобисти в средите на левицата, които са осигурили този избор.

Първата хипотеза веднага отпада: Станишев се провали с гръм и трясък след най-благоприятния управлениски мандат в цялата история на прехода – след приемането на България в ЕС, съпроводено с огромен ръст на европейските инвестиции в момент, в който икономическата криза още не бе настъпила. Тогава основната грижа на социалистите бе не откъде да намерият пари, та да вържат бюджета, а как да ги похарчат (респективно откраднат). Вероятно всички си спомняте сагата с милиардните бюджетни излишъци обявявани в края на всяка година от министър Орешарски. И въпреки всичко това – след неговия мандат БСП изгуби драматично, а парламентарното й представителство достигна до най-ниската точка от 1989 г. насам.

Остава втората хипотеза – и ако я приемем за валидна, трябва да си зададем един-два допълнителни въпроса – например на какво би могла да се дължи сериозната помощ, която българският соцлидер евентуално е получил при своя избор – и кому дължим лобирането в негова полза. Един въпрос, чийто отговор е почти невъзможен – тъй като задкулисието на европейските партии е точно толкова непрозрачно, колкото и това на българските такива. Обаче...

Лоша работа са това старите вестници. Особено когато ги има във виртуален вариант. Ровейки се по съвсем друг повод в дебрите на електронното минало, попаднах на една интервю на Тошо Недялков, бивш зам. шеф на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), публикувано в “Труд” на 14.04.2010 г. Зачетох се и се оказа, че в това интервю има едни твърде интересни неща, които се отнасят съвсем пряко към бившия министър-председател Сергей Станишев.

Става дума за гафовете, свързани с изготвянето на нови документи за самоличност – които са особено често обсъждана тема по това време. Вероятно всички си ги спомнят: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хорица, които заради гафа с тези паспоти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат, защото... Ами защото системата, разработена от “Сименс” за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а Бойко Борисов се силеше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.

Проблемът е, че тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите на МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.

Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма "Сажем", които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.

Наистина дружеството е дъщерно – собственост е на австрийския клон на Сименс. Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договора – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на "Сименс-Австрия" Хералд Щокбауер заявява пред "168 часа" по телефона от Виена: "Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност."

Изборът на дъщерно дружество, и то собственост не пряко на концерна “Сименс”, а на неговия австрийски клон, е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за 1,2 милиарда съмнителни преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като близо триста настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка... При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница Bundesdruckerei и френската Sagem е – много меко казано – съмнителен.

И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. - "Сименс" ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но вече е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.

Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си спомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г. Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам. министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.министър от премиера именно за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.

Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока. Причините?

Те се крият в два пасажа от споменатото интервю – където е скътана скромно и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:

“Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”

Наистина – какво се случва с разликата до 116 милиона евро? Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Или в различни джобове – както вероятно е в случая. Бихме могли обаче ако не да идентифицираме, то поне да си съставим хипотеза за един от тях. Би могло да се предположи, че основният печеливш от тази сделка все пак е концерна “Сименс” – каквито и комисионни да е раздал, ако изобщо е раздавал такива. Но отново – не германският “Сименс”. Внимателните читатели навярно са забелязали, че съм отбелязал с болд една дребна подробост – че “Сименс” ЕООД – България е дъщерна фирма на австрийския клон на този концерн.

Защо е важна тази подробност? Ами заради една среща, която се е състояла в кабинета на българския министър-председател през 2006 г. – и която поне донякъде обяснява последвалия странен избор. Интервюиращата пита следното: “Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?” Тошо Недялков отговаря:

“Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” - Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й - Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.”

Интересно, наистина. За какво ли пък са си говорили Сергей Станишев с Бригите Ердерер – жената, която се смята за една от най-високоплатените корпоративни служителки в цяла Европа, и чиято шеметна политическа кариера, преди да премине към бизнеса, протича не само в контекста на Социалистическата партия на Австрия, но и в битността й на министър по европейските въпроси – като именно тя води преговорите на Австрия за присъединяване към ЕС. И дали пък на тази среща не е станало дума и за амбициите на Сергей Дмитриевич за европейска политическа кариера – за което пък съпругът на г-жа Ердерер, заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, би могъл да помогне много, ама наистина много.

Как се става шеф на ПЕС? Статия втора

Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската “Сименс” ЕООД и отпечатването на българските лични карти и паспорти според изискванията на ЕС.
На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” със заглавие “Кадри от село Сирищник печатат новите паспорти” хвърля известна светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро.

Оказва се, че управител на компанията, която без никакъв опит в печатането на паспорти успява да елиминира най-добрите световни фирми в този бранш, е Веска Сергиева Давидова от с. Сирищник. Вестникът посочва, че баща й Иво Сергиев е работил в някогашния комитет за наука и технически прогрес, и е имал добри контакти в ЦК на БКП, към който се водел и тогавашният научен институт на бившия президент Георги Първанов.

Далеч по-интересен е подизпълнителят на тази операция – а именно фирма “Капелен”, която е доставчик на хартията за злополучните паспорти – и която е сочена като основен виновник за километричните опашки, проточили се пред МВР-тата през 2010 г. Нейният шеф Милко Михов се оказва кадър на Първо главно управление на ДС, който е работил дълги години в Германия и Австрия. И – разбира се – както най-често става с българските ветерани от тайните служби, веднага след 10-ти ноември става представител на чужди фирми в България. Според разследването в неговия отдел е работил Цвятко Цветков – вторият от оперативните работници на секретния сътрудник Гоце, известен още и като Георги Първанов в битността си на български президент.

При такъв мениджърски състав едва ли бихме могли да се съмняваме, че компаниите, извършващи смяната на българските паспорти под кодовия псевдоним “Сименс”, всъщност принадлежат към мрежата на Държавна сигурност, овладяла ключовите икономически позиции по време на дирижирания от самата нея български “преход” към демокрация.

В това разследване са извадени наяве редица пикантни подробности и за самия търг, спечелен от “Сименс” ЕООД – България, и за начина, по който са отстранени нейните именити конкуренти. Посочено е например, че е била съставена специална комисия, чийто състав се пази в тайна – но която е била ръководена от зам.-министър на МВР (споменатия вече Калин Славов). Тя е селектирала 6 фирми и те са били поканени да дадат оферти. Подчертава се, че: “В пресявката е участвал и вездесъщият Азер Меликов, бивш шеф на надзорния съвет на Информационно обслужване, нашумял покрай мъжката си дружба с бившия премиер Сергей Станишев.”

Спомняте си и за този герой, нали? Същият, който изплува от прочутия хомосексуален бар “Спартакус”, за да стане съветник на Сергей Станишев и шеф на “Информационно обслужване”, където определи за себе си и за своето обкръжение рекордни по размер заплащания – на себе си например беше отпуснал 25 000 лева месечно – плюс разни бонуси. Прочу се и със скандалното предизборно клипче, в което Бойко Борисов се превръща бавно в Иван Костов.

Според “168 часа” тази комисия е формулирала и едно от новите условия на търга – фирмата, която ще прави новите документи, да има достъп до класифицирана информация. След което машинацията е просто класическа – и протича по следния начин:

“Този документ се получава по служебен път в ДАНС и агенцията го препраща в МВР. Оригиналните документи се съхраняват в министерството. Въпреки това трите фирми - държавните печатници на Германия и Унгария и френската "Сажем", са отстранени, защото не били представили оригинала. След като трите фирми обжалват пред Административния съд, МВР признава този гаф, но това не е достатъчно, за да се развали договорът със Сименс-България. Допълнително държавната печатница на Германия е обвинена, че не е представила и оригинала на банковата си гаранция. Това също е опровергано пред съда. Изяснява се, че става въпрос за грешка. И този гаф остава без последствия – договорът със “Сименс-ЕООД България” отдавна е сключен и вече се изпълнява.

Това далеч не е единствената информация за опорочения търг, сключен в ущърб на националните интереси. Подробностите за него попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби – и на 9-ти септември в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Мелников и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване именно за този търг.

Разследването е започнало след подаден сигнал от една от загубилите търга фирми  - като негов автор е Живко Желев, президент на фирмата “Кейт”, която е отстранена от конкурса заедно с нейния партньор – германската държавна печатница "Бундес Друкерай". Той именно е разработил технологията за криптирано шифриране, която е използвана при отпечатването на паспротите в Германия – и която мистериозно отпада от изискванията при българския търг.

Ефектът от което е предвидимият – половин година след отпечатването на новите и уж надеждно защитени паспорти вече са заловени и първите ментета. Според бившият зам.-шеф на ДАИТС Красимир Симонски още преди сключването на договора със “Сименс” е било ясно, че тяхната технология не е трудна за подправяне – като самото подправяне може да се осъществи с техника, струваща едва няколко хиляди долара.

Сигурна техника, която не подлежи на подправяне, е предлагала именно “Бундес Друкерай”. Само че мотивите на правителството при сключване на този договор очевидно са били различни от интересите на българските данъкопланци, с чиито пари е заплатен свръхнадутият договор със “Сименс” ЕООД – България.

Според интервю на Живко Желев от 20 януари 2011 г. по този прецедент e съществувал огромен скандал, документацията е била манипулирана, като от нея е извадено изискването за шифрирано перфориране, по което именно тече разследването на ДАНС – като се посочват и основните виновници за манипулацията: Сергей Станишев, Росен Карадимов и бившият зам.министър на МВР Калин Славов. Нещо повече – споменава се, че в случая става дума и за комисионни, а основният извод е, че политици като Станишев и Михаил Миков не би трябвало да излизат на трибуната от срам – след като са разигравали два и половина милиона българи.

Както вече видяхме, срамът е непозната чувство за подобни люде. Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: "Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите". Дребната подробност е, че проблемът с тези документи е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., така че казването “нямам нищо общо” просто не върви. И нещо повече – на това заседание са изразени много ясно резреви към изпълнителя – от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков – но тези резерви са били оспорени от зам.министъра на МВР (и бивш съветник на Станишев) Калин Славов, което много ясно личи от следната стенограма:

“НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?

КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.

ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.

Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.

Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.

Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.

Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.

КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.”

Както по-късно се оказа, въпросната “система” се оказа негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги отпадат, а министър Цветанов е принуден да моли българските граждани да не си вадят задгранични паспорти, ако не им предстои пътуване. За сметка на това пък се понапълниха нечии джобове – а и се даде шанс за бъдната политическа кариера на българския министър-председател, който успя да стане най-високопоставения българин, заемайки поста председател на ПЕС.

Разбира се, не може да се каже, че това се дължи само на този договор. Защото при правителството на тройната коалиция “Сименс” е доста ухажвана корпорация – и под вещото ръководство на Бригит Едерер, съпруга на Ханес Свобода, тогава зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, компанията е спечелила впечатляващи държавни поръчки. Сред които примерно изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация, проекта на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство, информационната система за финансово управление на НАП, както и електронния търговски регистър към Министерството на правосъдието. Освен всичко това компанията доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.

С ПОДКУП ЛИ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ СТАНА ШЕФ НА “П Е С” ?

 

С пари на данъкоплатеца ли Станишев плати мястото си в ПЕС?

На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат интересни данни за афера, свързана със Сергей Станишев и много големи корупционни сделки с търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, наложено ни от ЕС.

Денонощни опашки пред МВР, хилядни номера за чакащите, изнервени хора поради бавно обслужване, губене на време и пари – всичко това заради подписаният Договор със“Сименс” ЕООД – България – фирмата, която печели търга за отпечатване на документите, но системата им не работи нормално и непрекъснато блокира.

Получил това в наследство от правителството на Станишев, новият министър Цветанов съветва хората, които няма да пътуват, да не си вадят сега паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканва да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.

Но на “Сименс” България щедро и акуратно плати 116 милиона евро макар, че според   експертите от МВР стойността на услугата през 2006 г. струва само 15 милиона.

Разликата е невероятна, умопомрачителна!

Става въпрос не само за опорочен скандален търг и за масово подвеждане на хората, а за брутална политическа корупционна сделка на най-високо равнище, както ще се убедите.

Търг, от който печелившата карта изтегля не друг, а самият премиер – СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ! Уверете се !

В търга са участвали най-големите концерни, в това число и френската фирма “Сажем”, която е подменила над 70% от личните документи по света. Но те, както и други големи фирми са брутално отстранени по скандален начин чрез измислени аргументи, което се доказва дори и в съда, но за управниците в България това не важи.

Подписва се договор със “Сименс”, но не с германския концерн, а със „Сименс ” ЕООД – България, която няма никакъв опит, не е изготвила нито един паспорт, но пък е клон на дъщерната фирма на „Сименс – Австрия”.

Това явно е от особено значение за връзките на Станишев и за бъдещите му планове.

Изборът на българската фирма Сименс не е случаен. При евентуален провал на договора, отговорност носи единствено фирмата, с която е сключен договорът – „Сименс” ЕООД България и в размера на нейния уставен капитал от 793 000 лева.

Поради явната некомпетентност на българската фирма, когато договорът върви към провал, говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява от Виена по телефона на в. “168 часа”:

“Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс – България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”

На 24 април 2008 г. министър Румен Петков подава оставка, отчасти за неудачите по новите документи, но най-вече поради силния обществен натиск за съмнителни връзки с подземния свят.

В екипа на новия вътрешен министър Михаил Миков се появява зам. министъра Калин Славов, дотогава съветник на Станишев. Недовършеният търг попада в компетенциите на Славов който явно по указание, съществено променя изискванията към участващите в търга фирми, като прибавя други документи, включително и шофьорски книжки.

Създава се работна група с ръководител Росен Карадимов – и той съветник и близък на премиера Станишев, която разработва променени параметри на сделката, а след това отново ги подменя, за да се създаде обърканост и трудности с цел отстраняване на нежеланата конкуренция.

В резултат на намесата на Карадимов, цената на услугата набъбва и ще надхвърли 100 милиона лева.

Всъщност сумата в договора със “Сименс” ЕООД – България вече е…. 116 милиона евро. Това рязко увеличаване на цената ясно разкрива голямата корупционна сделка, която извършват хората на  Станишев, очевидно по негово нареждане.

Тошо Недялков – бивш зам. директор на ДАИТС споделя: “Ако потърсите в интернет ще видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка за този проект, като са посочили обща стойност от 45 милиона евро”.

Разликата до 116 милиона е тревожно голяма!  А отговорът е единствен – влизат в нечий джоб.

Фактът, че за сделката се използва “Сименс” ЕООД България, която не е дъщерна фирма на германската “Сименс”, а на австрийския клон на концерна, не е случаен. Дължи се на добрите връзки на Сергей Станишев с австрийския политически и икономически елит. И тук трябва да търсим общото на сделката с партията на австрийските социалисти.

През 2006 г. по покана на Станишев, Бригите Едерер посещава България, в качеството си на главен изпълнителен директор на “Сименс–Австрия” и отговаряща за дейността на компанията в Централна и Източна Европа.

Едерер е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й – Ханес Свобода по това време е евродепутат и заместник-ръководител на парламентарната група на социалистите в Европарламента.

Ханес Свобода е социалистът, който посочи,  всячески подкрепяше и наложи Сергей Станишев за временен шеф на ПЕС, след оставката по собствено желание на председателя на ПЕС Расмунсен.

Неотдавна медиите в България споменаха, че Бригите Едерер и Ханес Свобода ще кумуват на сватбата на Станишев с Моника Йосифова. Каква невероятна близост?

Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската фирма “Сименс” ЕООД за отпечатването на българските лични карти и паспорти, според изискванията на ЕС.

На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” хвърля светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро. Посочено е, че е съставена специална комисия ръководена от заместник вътрешния министър Калин Славов, чийто състав се пазел в тайна.

Разкрива се, че в комисията е участвал небезизвестният Азер Меликов, изключително близък съветник на Станишев, бивш шеф на надзорния съвет на информационно обслужване.

Подробностите за опорочения търг, сключен във вреда на националните ни интереси, попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби.

През септември 2010 г. в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Меликов и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване за търга.

Разследването е започнало след подаден сигнал от Живко Желев участник в търга, според когото документацията е манипулирана и от нея е извадено важното изискване за  шифрирано перфориране. Като последица, скоро след отпечатването на новите уж защитени паспорти, заловени са първите ментета.

По сигнала тече разследване на ДАНС – като се посочват и основните заподозрени: Сергей Станишев, Росен Карадимов и Калин Славов. Споменава се, че в случая става дума и за комисионни.

Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: “Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите”.

Станишев съзнателно прикрива, че проблемът с документите е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г. И на него ясно са изразени резервите към изпълнителя, от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков, но те били оспорени и отхвърлени от бившия съветник на Станишев Калин Славов, за което има стенограма.

Но скоро след това се оказва, че системата на „Сименс” ЕООД е негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги са невъзможни.

Сделката обаче отваря вратите за бъдещата политическа кариера на Сергей Станишев, който лансиран от австрийските социалисти и Ханес Свобода направи блестяща кариера по линия на  ПЕС.

Разбира се, освен този особено щедър за много “играчи”договор за 116 милиона евро, има и още други „екстри” към него!

Сергей Станишев “подарява” на Бригитe Едерер – шеф на “Сименс – Австрия” куп държавни поръчки, плащани от българския данъкоплатец.

А ето и поръчките:

- Изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация;

- Проектът на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство;

- Информационната система за финансово управление на НАП;

- Електронният търговски регистър към Министерството на правосъдието.

Освен всичко това компанията на Бригит Едерер доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.

По това време съпругът на Бригите Едерер – Ханес Свобода е зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента и се ползва с голям авторитет и влияние.

На мястото на оттеглилия се ръководител на ПЕС по здравословни причини Поул Расмусен, по предложение на Свобода е приета единствената кандидатура на Станишев, за временен ръководител на ПЕС .

На деветия конгрес на ПЕС през септември 2012 г. в Брюксел, Станишев – пак единствена кандидатура е избран за ръководител на ПЕС с мандат 2 години. И за този избор Ханес свобода е играл централна роля.

Очевидно, за сметка на българския данъкоплатец, щедрото отплащане на Станишев към семейство Едерер-Свобода даде своя резултат.

ТАКА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ СТАНА ШЕФ НА П.Е.С.!

И ако българската прокуратура иска да разбере откъде са 10 милиона евро, които Моника Йосифова скри в кипърска офшорка, но съдбата я наказа и пи една”студена вода” , може да се порови в сделките на „Сименс” ЕООД България, уредени от Станишев и верните му “съидейници” Калин Славов, Росен Карадимов, Азер Меликов и още доста други другари.

Вероятно, тези загубени 10 милиона са като, „ бълха  ухапала” богатото семейство!

Не трябва да пропускаме и влиятелният австриец Хохегер специалист по PIAR, на когото Станишев също щедро плати милиони пак от парите на данъкоплагеца,  а той върна тлъста част от тях на Моника! Въобще поредната австрийска далавера!
frognews.bg,08. Май 2013

ПП: Уточнение, песове в случая няма нищо общо с кучета . Думата идва от ПЕС, следователно членовете – песове.