В Манифеста на руския император от 24 април 1877, с който Русия обявява война на Османската империя, отсъстват понятията „България” и „български народ”

С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

- Акад. Велев, в Манифеста на руския император, с който обявява война на Османската империя, понятията „България” и „български народ” отсъстват, но в него е отбелязано, че битката ще се води за освобождаването на поробените „източноправославни братя“...

- Да, това се потвърждава и с подписването на Санстефанския предварителен мирен договор.

- Какви са параметрите на този предварителен договор?

- Както е известно, той е подготвен с участието на граф Игнатиев и подписан в деня на рождения ден на руския император Александър II.

- Това означава, че на 3 март, ние, българите, тържествено празнуваме и рождения ден на руския император...

- Дали е случайно или нарочно, но е факт. С този договор Русия ясно показва имперските си амбиции.

- Какво по-конкретно имате предвид?

- Имам предвид последиците от това, че войната ще се води не за освобождаването на българите, а заради поробените източноправославни братя...
И за това не е чудно, че Русия още в Сан Стефано започва да раздава подаръци на православните ни съседи за сметка, разбира се, на българското национално землище. А то е очертано отдавна и от Великите сили още по време на Цариградската посланическа конференция. Искате повече конкретика, ето ви я: Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за отнетите й от Русия Бесарабия и Южна Буковина. А цялото Поморавие, известно по онова време още като Българска Морава, заедно с градовете Ниш и Лесковец, са подарени на Кралство Сърбия, заради участието му в тази война...

- И никой от руската преговаряща страна не се интересува, че това са изконни български земи, че населението там е българско ?

- Границите на бъдещата българската държава са начертани така, че нарушават предварителните с споразумения на Великите сили от Лондон, Райхщат и Будапеща. Преговарящите страни – Русия и Турция, са знаели много добре за тях, защото са постигнати още преди да започне войната. Тогава възниква въпросът, как е могъл граф Игнатиев да подпише такъв документ, който е в разрез с официалната политика на руската империя...

- Как си обяснявате това противоречие?

- Съществуват две възможности. Първата е следната. Тъй като договореностите в Лондон, Райхщат и Будапеща за територията на България се вземат след  решенията на Цариградската посланическа конференция през 1876-1877 г., а те ясно очертават бъдещата българска държава, то граф. Игнатиев пуска в ход картата на Санстефанска България със скритата надежда, че ще постави Великите сили пред свършен факт. По този начин графът, респективно Азиатският департамент, тестват реакцията на другите.. 

- Каква е втората хипотеза?

- Че граф Игнатиев проявява на своя глава инициатива, въпреки острата реакция на външния министър Гирс, да поднесе в чест на рождения ден на императора една Санстефанска България, която обаче ще бъде под патронажа на Русия, и която ще послужи, когато му дойде времето, като плацдарм за осъществяването на вековния й стремеж – да сложи ръка на Цариград и проливите.

- Каква е личната ви оценка за ролята на този договор?

- Макар и неосъществен, този договор остава в българската национална памет като свещен завет, заръчан от нашите деди за бъдещите ни поколения. Но комунистическият режим и неговите водачи Димитър Благоев, Васил Коларов и Георги Димитров, направиха всичко възможно да се заличат от националната ни памет и тази дата, и този завет. Те разглеждат стремежа за осъществяване на Санстефанска България като израз на националшовинизъм и го приписват на българската буржоазия.

- Известно е, че шовинизъм означава претенции към чужди земи...

- Да, но земите, включени в картата на Санстефанска България, са международно признати за български територии. Тази апология на националното отрицание остава да битува не само в съзнанието комунистическата власт, но тя го втълпи и в съзнанието на следващите български поколения. Въпреки това нашият народ тачи датата 3 март и я превърна в национален празник.

- Каква е реакцията на Великите сили към мирния договор в Сан Стефано?

- Подписаният предварителен мирен договор се посреща враждебно от Англия и Австро-Унгария, защото е в разрез с поетите от Русия ангажименти към двете страни преди войната. Създава се голямо политическо напрежение.
Англия обявява открито подписания договор за „заплаха” за бъдещето на Балканския полуостров. Тя предприема чрез флотата си военни демонстрации в Дарданелите, като провежда и частична мобилизация в страната.

- А в какво се изрязава отрицателното отношение на Австро-Унгария?

- За да засвидетелствува твърдата си позиция, парламентът гласува голям военен кредит на правителството. Нещо повече, Австро-Унгария е против всеки опит да се създаде мощна славянска държава на полуострова.

- Какво е мнението на Франция по този въпрос?

- Франция също е нащрек. За нейните финансови интереси е неблагоприятно да се образува независима българска, както и босненска държава, с което ще се наруши способността на Османската империя да издължава своевременно кредитите си към френските банки.

- На практика Русия изпада в състояние на пълна политическа изолация...

- Тя няма друг избор. Сянката на Кримската война все още я вледенява. Затова тя бързо скланя да направи компромис с позициите на Лондон и Виена. След трудни и дори мъчителни преговори през май 1878 г. в Лондон се постига споразумение за създаването на две български държави – васална на север и автономна на юг от Балкана. По същото време Англия и Австро-Унгария подписват споразумение, утвърждавайки единната си позиция по този въпрос. Двете споразумения прокарват пътя към бъдещата международна мирна конференция. Така се стига до Берлинския конгрес през 1878-1879 г. Но на заседанията на конгреса не е поканен да присъства нито един представител на българския народ.

- А как изглежда освободителната мисия на Русия през погледа на чуждестранните дипломати и политици...

- От 1918 до 1939 г. по указание на Ленин в СССР се води публична кампания срещу всичко, което руският царизъм е сътворил в Русия и извън нея. В този дух на пропаганда през 1935 г. по нареждане на Сталин Васил Коларов получава  задача да състави документален сборник, в който да бъде показано истинското лице на „руския царизъм” и „двуликата му политика” спрямо българите и България. С помощта на руски архивисти Коларов събира редица документи, свързани с Руско-турската война и пребиваването на руската администрация и армия в България. Те са публикувани в сборника, който е озаглавен „Авантюрите на руския царизъм в България”. В него са включени всички държавни документи  до преди Октомврийската революция.

- Явно целта е била да бъдат разобличени истинските намерения на руския царизъм - в духа на антимонархическа пропаганда, господстващата тогава в Съветска Русия...

- Ето един пример от предговора към книгата на В. Коларов, че  истинските мотиви на „освободителната мисия” са завоевателни и завършват с даване на „национална полунезависимост на България“.  Истинската цел, според съставителя на този сборник, е Царска Русия да превърне България в „Задунайска губерния“ и да осигури плацдарм за следващата военна акция, имаща за крайна цел Цариград и проливите. Пак според В. Коларов, руският император Александър III лично е ръководел всички операции, свързани с налагане на руското влияние в България и осъществяване на руските интереси в нашата страна.

- Издаването на този документален сборник е исторически парадокс...

- Да, защото е трябвало да разобличи пред работническата класа в България империалистическите завоевателски действия на царска Русия, като внуши съмнения и към българската царска институция и нейното управление у нас.

- Има ли други достоверни свидетелства за истинските руски интереси в България?

- Вземете забележителната реч на британския премиер лорд Солсбъри пред парламента, произнесена на 28 октомври 1886 г. по повод детронацията на княз Александър Батенберг. В нея той казва: „ В момента, когато бъдещето на тая възраждаща се (българска) нация се очертаваше в най-блестящ вид, се случи внезапно нощно съзаклятие. Този храбър и умен княз (Батенберг) биде свален от престола от офицери, в които той хранеше особено доверие, които той беше водил към победа, но които чуждото (руско) злато бе подкупило. Това събитие дълбоко възмути съвестта и чувствата на цяла Европа”.

- Изводът е, че руските царе винаги са се стремели да заграбят чужди територии...- И не само царе, а и вождове. Те имат едно и също имперско мислене. И са се опитвали да завладеят Полша, Финландия и другите съседни страни. Но винаги са смятали България за изконна част от своята сфера на влияние. Както вече стана дума, това е продиктувано от стремежа им да завоюват топлите пристанища в Средиземно море и Черноморските проливи...