Мама на Дилиан думаше
Диляне, сине Пейевски,
защо си мама угрижен,
угрижен още замислен?
Ще вземеш да ми отслабнеш,
отслабнеш, че и повехнеш.
За теб живея Диляне,
Диляне, мили маминин.
Отде ли пари не краднах,
каквото можах заграбих,
какво не можах продадох,
всичко на тебе оставих
и олигарх направих.
За тебе, мама, ще горя
в пъкъла, мама с дявола
на една маса ще седя,
душата си ще продада.
За тебе мама, работих
със гърци мазни, лукави,
със царя – алчна пройдоха,
със Доган – хитра лисица.
Какво те мъчи Диляне,
Диляне, синко, Пейевски?
Дали ти пари свършиха,
или ти бизнес фалира?
Дилян си майце продума:
Майко льо, мила майчице,
ни са ми пари свършили,
ни ми е бизнес фалирал,
най-ма нищът хората,
ни премиер да стана,
ни шеф на ДАНС да бъда,
нито и прост депутатин.
А исках мамо да бъда,
пръв човек в тая държава,
да чуе светът за мене
и да ми каже Евалла.
Мама на Дилян думаше:
Не тъжи, синко, не скърби
Диляне, синко, Пейевски.
Мама с Доган говори,
с Доган още Станишев,
ще си съдии подкупим,
да си запушат ушите,
да си затворят очите,
да си напълнят гушите,
ти в Парламента да влезнеш,
да влезнеш, да не излезнеш,
че и в Европа да идеш,
там депутатин да станеш.
Ти само, синко, се пази,
Диляне, синко, Пейевски,
охраната си усили
и се за избори приготви.
Сам, мама, недей говори,
нали си имаш вестници,
вестници още медии,
тез де те плюят -очерни,
тез де ти вярват – насърчи,
тез де те хвалят – заплати.
Народът прости да чете,
да чете още да пасе,
да пасе и да зомбира,
докато пие по бира.
Дилян си мама послуша,
олекна му на душата,
пораснаха му крилата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар