Руските окупатори в България, 1944 г, Георги Димитров пише до Сталин за поведението на руснаците: “Изнасилват жени и убиват мъжете им”

Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.

“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:

1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.

Ако Путин успее, трябва да му издигнем паметник или защо Русия на Немцов би била много по-опасна за България

Предната тема се казваше „Защитаваме Путин“, и аз наистина искам да го защитя, именно в контекста на глобалните световни процеси.

За нас единственото по-лошо от конфликт между Запада и Русия, е сътрудничеството между двата лагера. Последния път когато западните и руските лидери се срещнаха и в приятелска атмосфера уредиха спорните си въпроси и разделиха сферите си на влияние, това беше много лоша новина за нас. Когато Запада и Русия са в добри отношения, обикновено Източна Европа е разменната монета.

Затова защитавам Путин. Той успя с един замах да унищожи руското влияние в Източна Европа, разменяйки го за Крим и малка част от Юго-източна Украйна. Цялата руска експанзионистична политика в момента е затънала в селата около Донецк. А можеше да е съвсем друго – навремето Сталин, с подкрепата на Запада, е превземал европейски столици по-бързо отколкото Путин отвоюва една по една донбаските паланки. При това Сталин печелил международен авторитет и признание, а Путин вкарва Русия във все по-дълбока изолация. Tа мисълта ми е че западняците могат да бъдат много гадни копелета, когато им изнася, и единствения ни шанс е да не им изнася.

Затова защитавам Путин. Ако не беше Путин щеше ли да се вдигне ЕС и да спре Южен Поток (не казвам дали е добре или зле, като пример за руско влияние го давам.

Ако начело на Русия беше примерно Немцов, щеше да има и газопроводи и АЕЦ и какво ли още не. Аз не вярвам на руснаците – нито на Путин, нито на Немцов, нито на който и да е – мисля че за нас е по-добре да нямаме нищо общо. А това е заслуга на Путин – от България го изритаха, унгарците искат да се продадат, ама не им дават, останалите източно-европейски страни го мразят, Украйна открито воюва, НАТО трупа войски на изток, а връзките между Русия и Запада непрекъснато отслабват, въобще спирането на руската експанзия към Европа вече е официална цел номер една на Запада.

А това не винаги е било така – Запада по принцип не е против руската експанзия, понеже има изгода от Русия и има кого да изтъргува (тоест нас). Това е голямото постижение на Путин – успя да принуди иначе алчния и опортюнистичен Запад да заеме принципна позиция. Сега ако успее и с другия си план – виждайки голямата съпротива на запад, да преориентира вектора на руската външна политика изцяло към Азия, изоставяйки Европа напълно – тогава трябва да му вдигнем паметник (предлагам на мястото на ПСА).

Мнението е от форум Македония, all.bg

Нужни са ни политици като проф. Богдан Филов

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция ”Фокус” по повод 74-годишнина от включването на България във Втората световна война.

Фокус: Проф. Павлов, на 1 март тази година се навършват 74 години от включването на България на страната на Тристранния пакт. С този акт България се присъединява във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Как ще коментирате това и личността на човека подписал документите, министър-председателят проф. Богдан Филов?

Пламен Павлов: България е принудена да се включи в Тристранния пакт, тъй като няма особен избор. Искам да припомня, че на 1 март 1941 г. България няма избор не само, защото тя е подложена на безпрецедентен натиск и от Германия, и от Италия – другият голям играч от оста що се отнася до Европа. Поведението на нейните съседи също е достатъчно предизвикателно по отношение на България и то най-вече на Кралска Югославия, която е един от потенциалните съюзници в оста. Вярно е, че Югославия се включва на 25 март, а на 27 март там се прави опит за преврат с участието на британските тайни служби. В крайна сметка Югославия води война с Германия, победена е, претърпява крах. На 1 март Югославия е потенциален съюзник на оста и то много по-желан от България. Когато на България се обещават териториални придобивки – да се върнат земите между р. Марица и р. Струма. Нека да не забравяме, че цялата територия на днешна Егейска Македония – включително и Солун е обещано на Югославия.

Смърт във ваканционния рай България, ГДР и опитите за бягство през българската граница. Хронология на комунизма

1. България като път за бягство

България – за германците от Изтока и Запада тази страна беше ваканционен рай от възникването на модерния масов туризъм в началото на 60-те години. Отпуската на Черно море и пословичното българско гостоприемство бяха ценени в двете части на Германия, на изток и на запад от Желязната заве
са. Но именно този приятелски имидж на тогавашната Народна Република България подмами по времето на Желязната завеса хиляди граждани на ГДР да извършат бягство от страната си през България на Запад. Тези бегълци са
предполагали, че границите на България са били не толкова модерни като екипираната с най-съвременна техника граница между ГДР и ГФР с нейните
минни полета и автоматични устройства за стрелба. В най-лошия случай, по схващане на повечето бегълци, след приключване на ваканционния престой ще последва задържане. И в действителност преобладаващата част от тези хора са попадали в затвора. В началото те са били задържани в затворите на Народна Република България, а от средата на 60-те години са били екстрадирани и
задържани в ГДР. Най-малко две години затвор са заплашвали „нарушителите на границата“, както са били наричани те по тогавашния жаргон на Източния
блок. В „тежки“ случаи са били налагани и наказания лишаване от свобода за по-дълъг срок.

В тази статия първо ще документирам как е функционирала системата за
гранична охрана в Народна Република България (1) и как се е осъществявало
сътрудничеството между българското Министерство на вътрешните работи и
Министерството за държавна сигурност в Източен Берлин по отношение на
предотвратяването на опитите за бягство (2). След това ще представя най-
съществените мотиви за бягство и основните маршрути за осъществяването
му (3). В последната част на статията ще бъде разгледан въпроса как и защо
се е стигнало до смъртоносните опити за бягство и как тези случаи са били
„обработвани” от българските и източногерманските органи (4).

2. Системата за гранична охрана в Народна Република България

На трети март 1918 година Русия капитулира пред Царство България и подписва Брест-Литовския мирен договор

На 03.03.1918, България макар и за кратко е победител. Русия е унизена и наказана за вероломното нападение в Добруджа.

Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война.

Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Брестския мир Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние.

Раните от руските бомбардировки над Варна от 1915 година са видими и днес през 2015 година. Една от разрушените сгради

Наш читател от Варна ни изпрати следното писмо и снимки. Снимките ще бъдат добавени към статията.  Благодарим на всички, които ни пишат и изпращат материали!

 

Уважаеми дами и господа,

 

С интерес следя вашите публикации и особено ония, които се отнасят за

гр. Варна. Особено впечатление ми направи публикацията:

 

"Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари"

 

Миналата година направих няколко снимки на един много стар склад във  Варна. Той е от турско време и се намира в центъра на града, до пристанището, точно зад сградите

на регионалната ИА Морска Администрация и параходство БМФ, на улица "Хан Омуртаг".

Това е една от сградите, която е била бомбардирана от руските военни кораби на 14.10.1915 г.

От снимките, които прилагам се вижда източната страна на склада. Сградата е изградена изцяло от бял камък, но там, където са ударили руските снаряди, стената е поправена с червени тухли, които рязко контрастират.

 

Горното го научих от покойния морски капитан Асен Дремджиев, може би два месеца преди да почине през август 2014 г. и веднага заснех сградата. Изпращам ви две снимки и бих желал да ги добавите към горната статия.

 

Поздрави,

************************

капитан от далечно плаване

 

Българче от Ню Йорк или нюйоркска песен за България

Българче, което е родено и е живяло досега само в Ню Йорк, записа песен за българските емигранти по света.

Виктор Велинов е на 8 години. До четири годишна възраст вярва, че България е на небето - тъй като до нея се стига със самолет. Миналата година разбира, че майка му е купила билети за ваканция в България и за трети път в живота си ще се върне в родината си. Tогава момчето решава да създаде песен.

Музиката е изцяло на Виктор, а за текста помага и майка му, поетесата Кристина Велинова. Заедно с учителя си по музика Александър Чазов записват професионално песента. Виктор мечтаел един ден, когато порасне, да се върне в България и да живее на село, да гледа животни в Трънския край, откъдето е дядо му, и да направи приют за всички бездомни животни.

Източник: novini.bg

In Memoriam

Борис Немцов е знаел , че ще бъде ликвидиран от Путин. Пред "Собеседник" на 10 февруари 2015 година той казва: “Надявам се Путин да не ме убие…”

Последното интервю на Борис Немцов

Две седмици и половина по-късно, Немцов е показно екзекутиран в центъра на

Немцов: - Никога не съм крил политическите си възгледи -  напомни Борис Немцов в личен разговор с репортер  - Мисля, че той [Путин] започна войната в Украйна. Отнасям се към него по-зле от всякога. Особено след събитията от "Норд-Ост" и Беслан.

Немцов: - Скъпи ми майка, ако е рекъл Господ, ще отпразнува 87 година - ми каза Борис Немцов. - Заслужил педиатър, отдавна е пенсионер, но все още се интересува от всичко, свързано с медицината. Тя живя един много тежък живот: по време на войната, като ученичка, копаят окопи, а след това две деца. Сега живее в Москва и Нижни Новгород. Тя има сива коса по-малко от мен, тя няма склероза и е с абсолютно нормална и ясна памет. Обсъждаме с нея моите деца и внуци. Да говоря за политика  с мама наистина харесвам това. Тя е напълно против това, което се случва в Украйна, смята, че това е една катастрофа и пълен кошмар. Но повечето от тревогите и са свързани с Путин . Всеки път, когато и се обадя, тя се оплаква: "Когато ще спрете да се карат с Путин? Той ще те убие! " И това съвсем сериозно.

- Интересно. И ти си след такива разговори с майка ти започна ли да се страхуваш, че Путин може скоро да те убие пряко или косвено?

Немцов: - Знаеш ли, да ... малко. Не толкова, колкото майка ми, но все пак ... И все пак, аз не се  се страхувам толкова много от него. Ако се страхувах много, би било малко вероятно, че ще оглавя  опозиционна партия и малко вероятно да участва в това, което правя.

- Благодаря ви. Надявам се все пак здравият разум ще надделее и Путин няма да ви убие.

- Бог да ви благослови. И аз се надявам.

На 28 фев 2015 година, Борис Немцов е убит показно в центъра на Москва. RIP

Петъчна музикална пауза

Max Raabe Oops I did it again

Marika Rökk - Die Frau meiner Träume

Новите варвари пред портите на Европа

Българските Военновъздушни сили

Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008)

Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.

(Kликни на картинката за да видиш филма.)

Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин.„Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превърнал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, преднамерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечеството, игнорирано от Запада до голяма степен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия.

По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и национал-социалистите на Хитлер. В зловеща последователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата режима, един до друг от двете страни на екрана. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между Есес и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се обсъжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят - те поделят помежду си Полша, и по настояване на Сталин предявяват претенции за останалата част от Европа.

„Съветската история” е най-потресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съветски разузнавач Виктор Суворов „Делегация от германското Гестапо и Есес дойде в Съветския съюз, за да се научи как да създава концентрационни лагери”.
Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продължаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпления. В заключение, Снор повдига емоционален, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо място на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програми.

Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.

Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари

През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество.  За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.

Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.

НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.

Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.

Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.

Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.

Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.

Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.

Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны?

… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.

Руснакът иска ли война?

не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.

Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.

Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.

Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.

Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.

Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.

И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва

когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.

Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.

Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.

Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.

Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори

„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”

Оригиналът: