Предговор от ExtremeCentrePoint
Ортодоксалните медии в България са роби. Тъмни личности от ъндерграунда като Алексей Трактора и олигарси нахрупали пари на гърба на българина, са им надянали ярем по-страшен от комунистическия. Прокопиев, Донев, Пъпката, Моника, Колев на практика имат монопол върху отразяването на новините в Родината ни. Те манипулират, лъжат, създават измислени скандали с една единствена цел да избегнат въпроса:
Къде са парите на българите и от къде и как вие спечелихте вашите?
Как е възможно семейството на лидера на Партията на европейските социалисти да има сметки и фирми в офшортните зони, а българските телевизии и вестници да не смеят да обелят и дума за това?
В тази манипулация и огромна лъжа е включена и българската прокуратура, която е умело използвана от Станишев подобно на германската националсоциалистическа прокуратура от 1934 година.
За щастие, все още има няколко независими източника където можем да се информираме. Един от тях е свободата.ком.
Благодарим на Едвин Сугарев за смелия и точен анализ.
Нека всеки български ортодоксален журналист ако има малко чест останала в него да си зададе следния въпрос:
If you were me, could you defend The given rights to all the men?
Край
Подлите времена
Едвин Сугарев, 26 Април 2013
Не живей в лъжа!
Александър Солженицин
Подли, да. Няма как да бъдат определени по друг начин. Това, на което ставаме свидетели в последните дни, е просто един непресекващ поток от мерзост, който се излива върху ни. Ниагара от мерзост. Потоп от мерзост.
Ставаме свидетели на това как битува лъжата. Как се създава, как укрепва. Как се налага като публично виждане, как свикваме с нея, как я приемаме, как я припознаваме като истина. И как започва да ни се струва, че всеки, който си позволи да наруши тази паснала като ръкавица по кожата ни лъжа, е негодник, лъжец и мерзавец.
Има лъжи, които са удобни. Има лъжи, които са мехлем за наранената ни гордост, цяр за травмите от преживените несгоди, индулгенция за това, че се били толкова тъпи и послушни, та никога на сме възставали срещу лъжата. Има лъжи, които са толкова удобни, че ни се привиждат като скалпел, който може да изреже туморните образования в обществения живот. Някои ги осъзнават, но си казват – е, какво толкова. Тази лъжа е полезна, ще я приемем за истина... временно.
Няма обаче полезни лъжи. Свикнем ли да подменяме неудобната истина с по-удобната лъжа, с нас като цяло е свършено. Попадаме в подлите времена – в Лето Господне 2013-то.