Как през април 1941 г. само един немски офицер, сержант и петима войника превзеха Белград. Сърбите позорно капитулират пред Фриц Клингенберг в духа на "славната" сръбска бойна традиция

Когато германските сили нападат Балканите в ранната пролет на 1941 г., те срещат не само въоръжена съпротива, но и труден терен, както и ужасно време. Италианският военен провал през зимната кампания в Гърция, следван от пристигането на британските сили в помощ на Гърция, което заплашва южния фланг на Германия, принуждава Адолф Хитлер да се намеси.

Русофили ли? 1916 година на Южния фронт французите се опитват да деморализират българските войници с руски песни и това вбесява българите. Дневникът на френския сержант Жер Оливие

Българската русофилия е насадена по време на руско-съветската окупация след 1944 година. Доколко русофили са били българите през 1916 година можем да съдим от дневника на френския сержант Жер Оливие. Провалът на манипулацията се вижда от този пасаж:
“Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите - те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сварихме да се изпокрием...”

Детският ГУЛАГ и разстрелите на деца в съветска Русия. Заповед на Ежов от 15.08.1937 година

Беше специален, детски ГУЛАГ*.
Няма по-голяма подлост от войната на властта с дечицата, използвайки цялата мощ на репресивния апарат. Позовавайки се на указанията на Политбюро на ЦК, лично на Ленин и Сталин, болшевиките създадоха особена система „наказателно детство“. Тази система разполагаше с детски концлагери и колонии, мобилни приемно-разпределителни пунктове и специални детски домове и ясли.
Децата трябваше да забравят кои са, откъде са родом и къде са родителите им.
Това беше специален, детски ГУЛАГ…

Ако се обърнем към най-първите имена и фамилии в детския регистър с разстрелите, то трябва да започнем с царската фамилия, с разстрела на Николай II и семейството му в Екатеринбург. Този разстрел бе организиран от правителството на Ленин. След това то организира милиони други разстрели.
През 1919 в Петроград разстреляха роднини на офицерите от 86-ти пехотен полк, преминал на страната на Белите. Сред тях и деца.
През май 1920 вестниците писаха за разстрела на четири момичета на 3 до 7 годинки в Елисаветград, заедно със една старица, майката на един от офицерите.
Град Архангелск, в който чекистите разстрелвали 12-16 годишни деца, бил наречен „Градът на мъртвите“…
Не може да има прошка за това, което е запечатано в оперативната заповед на Ежов с №00486 от 15 август 1937, относно „Операция за репресиране на жени и деца, изменници на Родината“.
Прилагам някои от разпоредбите на този чудовищен документ (запазвайки стилистиката му):

Подготовка на операцията. Тя започва с щателна проверка на всяко семейство, небелязано за репресия. Събират се допълнителни компрометиращи материали. След това, на тяхно основание се съставя: А) Обща справка за семейството… Б) Отделна кратка справка на социално опасните и способни за антисъветска дейност деца над 15г възраст; В) поименни списъци на деца до 15г отделно предучилищна и училищна възраст.
Справките се разглеждат от Наркомите по вътрешните работи в републиките и от началниците на НКВД** в районите и областите. Последните: А) дават санкции за арест и обиск на жените изменници на родината; Б) определят мероприятията по отношение на децата на арестуваните.
Извършване на арести и обиски. На арест подлежат жените, намиращи се в юридически или фактически брак с осъдения към момента на неговия арест. На арест подлежат също така и жени, намиращи се в състояние на развод към момента на неговия арест, но съпричастни към контрареволюционната дейност, но не съобщили за това на органите на властта. След извършване на ареста и обиска арестуваните жени на осъдените се конвоират до затвора. Едновременно, в порядък, описан по-долу, се извозват и децата.
Ред за оформяне на делата. На всяка арестувана и на всяко социално опасно дете над 15 годишна възраст се завежда следствено дело. Те се насочват за разгреждане на Специално съвещание на НКВД на СССР.
Разглеждане на делата и наказателни мерки. Специалното съвещание разглежда делата на жените изменници на родината и техните деца, по-големи от 15 годишна възраст, които се явяват социално опасни и способни на антисъветски действия. Социално опасните деца на осъдените, в зависимост от възрастта, степента на опасност и възможността за изправяне, подлежат на заключване в лагери или трудово-изправителни колонии към НКВД, или въдворяване в детски домове с особен режим на Наркомпросовете*** на републиките.
Ред за привеждане на присъдите в изпълнение. Осъдените социално опасни деца се насочват в лагери, изправително-трудови колонии на НКВД или в домове с особен режим на Наркомпросовете на републиките.

(б. пр. По-конкретно, част от децата (1-ва и 2-ра група) са били пращани в ГУЛАГ на НКВД, а друга част (3 група) са пращани в Административно-стопанските управления на НДВД на СССР.)

Настаняване на децата на осъдените. Всички деца, останали сираци след осъждането, да се разместват: А) деца във възраст 1-1.5 до 3 навършени години в детски домове и ясни на Наркомздравовете**** на републиките в пунктове за живеене на осъдените; Б) децата, на възраст от 3 до 15 години — в детски домове на Наркомпросовете на другите републики, райони и области (според установената дислокация) и извън Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Минск, приморските и граничните градове. За децата над 15г въпросът да се решава индивидуално.
Кърмачетата, заедно с осъдените майки да се пращат в лагери, откъдето, след навършване на 1-1.5г да се предават в детски домове и ясли на Наркомздравовете на републиките. В такива случаи, ако роднините (не репресируеми) пожелаят да вземат сираците на пълна своя издръжка, това да не се възпрепятства.
Подготовка за прием и разпределение на деца. Във всеки град, в който се провежда операцията, специално се оборудват приемо-разпределителни пунктове, в които да се доставят децата веднага след ареста на майките им и откъдето децата ще бъдат направлявани след това по детските домове…

За кой ли път препрочитам тази заповед и всеки път изпадам в недоумение: не е ли фалшификат всичко това? Уви, така е било. За периода до 4 август 1938 от репресирани родители са били иззети 17,355 деца и са били планирани за изземане още 5000. На 21 март 1939 Берия съобщава на Молотов, че в изправително-трудовите лагери с майките се намират 4500 деца на възраст за ясли, които предлага да бъдат отнети от майките и занапред да се придържат към подобна практика. Тогава започват да приписват нови имена и фамилии на децата.
Един от поводите за поредното ожесточаване на криминалното законодателство спрямо деца става писмото на Ворошилов от 19 март 1935, адресирано до Сталин, Молотов и Калинин. Девет годишно дете напада с нож сина на заместника на градския прокурор на Москва, Кобленц. Ворошилов изразява недоумение защо „такива мерзавци“ да не бъдат разстрелвани?..
Откликвайки на молбата за разстрел на „подобни мерзавци“, на 7 април 1935, Централният изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на СССР издават постановление „За мерките за борба с престъпността сред непълнолетните“. В него се казва: „…непълнолетните, започвайки от 12 годишна възраст, да се изправят пред наказателен съд, прилагайки всички мерки на углавното наказание“. Във връзка с това, по места възниква въпроса за възможността, да се прилага спрямо деца висши форми на наказания. Разяснение на Политбюро от 20 април 1935 потвърждава, че към групата на мерките на криминалните наказания се отнася и висшата мярка (разстрел).
През май 1941 НКВД издава разпореждане за създаване на агентурно-осведомителена мрежа в трудовите колонии с подрастващи. Резиденти трябва да са членове на Всеросийската компартия (болшевики) ВКП(б).
Ярък пример за фалшификация на обвинения срещу непълнолетни е делото на 16 годишния Юрий Каменев, разстрелян с присъда на Военната колегия от 30 януари 1938. Без каквито и да било доказателства за вина Военната колегия в присъдата указва:
„Каменев, намирайки се под идейното влияние на своя баща — врагът на народа Л. Б. Каменев, усвоява терористичните идеи на антисъветските, троцкистки организации; бидейки озлобен от репресиите, приложени спрямо баща му, като към враг на народа, Юрий Каменев изразява сред съученици терористични намерения по отношение на ръководители на ВКП(б) и Съветската власт“…
В годините на отечествената война хитлеристите са гонили децата в една страна — в Германия, а сталинистите в друга — с Средна Азия, Казахстан, на Изток. В далечните краища са заминавали децата на германци, чеченци, калмики, ингуши, карачевци, естонци, латиши и литовци. През април 1945 в Казахстан, Киргизия и Узбекистан са се озовали 34,700 деца-карачаевци, по-млади от 16г. В Узбекистан са закарани 46,000 деца от Грузия. За първите години на живот в новите места смъртността сред преселниците е достигала до 27% годишно. Основно, това са били деца…

Преминах прага — деца. Огромно количество деца под 6г. В малки грейчици, в малки ватени панталонки. И номерца. На гърба и на гърдите. Като при затворниците. Това бяха номерата на техните майки. Те бяха свикнали да виждат само жени около себе си, но бяха чували, че има бащи, мъже. И ето ги, дотичаха при мен, вдигат глъчка: „Тате, татенце…“ Най-страшно е, когато децата са с номера. А на бараките пише: „Благодарим на другаря Сталин за щастливото детство“…
Из спомените на поета Давид Кугултинов.

Из книгата на Ал. Яковлев „Здрач“. Източник: тук и тук. Попадайки на този текст в Интернет, реших, че е важно да го има преведен на български. Контекстът на събитията в Европа, по света и в частност, в България са подходящи да си припомним още един път за една от най-съществените причини обществото ни да се намира в сегашното състояние — липсата на ясна историческа оценка за комунистическото минало и последиците върху днешна България от това, че не премина през ефективна декомунизация (лустрация). Текстът е красноречив аргумент срещу това, че „красивият комунистически идеал“ е бил опорочен. Не. Идеологически режимът не се различава от тези, които го наложиха с терор, кръв и убийства. Масови и безмилостни. Видимо от текста, дори над деца. Затова реших, че е важно да преведа тези редове.
* ГУЛАГ – Главное управление лагерей – Главно управление на лагерите
** НКВД – Народный комиссариат внутренних дел – народен комисариат на вътрешните работи
*** Наркомпрос – народен комисариат по просветата
**** Наркомздрав – Народен комисариат по здравеопазването
Източник: Асен Генов
------------------------------------------------------------------------------------------------------

ГУЛАГ (Главное управление лагерей). 1918–1960
Глава I. Карательная политика советского государства [Документы №№ 1–52]

Документ № 27

Оперативный приказ НКВД СССР № 00486 «Об операции по репрессированию жен и детей изменников родины»

15.08.1937 С получением настоящего приказа приступите к репрессированию жен изменников Родины, членов правотроцкистских шпионско-диверсионных организаций, осужденных Военной коллегией и военными трибуналами по первой и второй категориям, начиная с 1 августа 1936 года.
При проведении этой операции руководствуйтесь следующим:
Подготовка операции
1) В отношении каждой намеченной к репрессированию семьи производится тщательная ее проверка, собираются дополнительные установочные данные и компрометирующие материалы.
На основании собранных материалов составляются:
а) подробная справка на семью с указанием: фамилии, имени и отчества осужденного главы семьи, за какие преступления, когда, кем и какому наказанию подвергнут; именной список состава семьи (включая и всех лиц, состоявших на иждивении осужденного и вместе с ним проживавших), подробных установочных данных на каждого члена семьи, компрометирующих материалов на жену осужденного; характеристики в отношении степени социальной опасности детей старше 15-летнего возраста; данных о наличии в семье престарелых и нуждающихся в уходе родителей, наличии детей, по своему физическому состоянию требующих ухода;
б) отдельная краткая справка на социально опасных и способных к антисоветским действиям детей старше 15-летнего возраста;
в) именные списки детей до 15 лет отдельно дошкольного и школьного возраста.
2) Справки рассматриваются соответственно наркомами внутренних дел республик и начальниками управлений НКВД краев и областей.
Последние:
а) дают санкцию на арест и обыск жен изменников Родины;
б) определяют мероприятия в отношении родителей и других родственников, состоявших на иждивении осужденного и совместно с ним проживающих.
Производство арестов и обысков
3) Намеченные к репрессированию арестовываются. Арест оформляется ордером.
4) Аресту подлежат жены, состоявшие в юридическом или фактическом браке с осужденным в момент его ареста.
Аресту подлежат также жены хотя и состоявшие с осужденным, к моменту его ареста, в разводе, но:
а) причастные к контрреволюционной деятельности осужденного;
б) укрывавшие осужденного;
в) знавшие о контрреволюционной деятельности осужденного, но не сообщившие об этом соответствующим органам власти.
5) Аресту не подлежат:
а) беременные; жены осужденных, имеющие грудных детей, тяжело или заразно больные; имеющие преклонный возраст.
В отношении таких лиц временно ограничиваться отобранием подписки о невыезде с установлением тщательного наблюдения за семьей;
б) жены осужденных, разоблачившие своих мужей и сообщившие о них органам власти сведения, послужившие основанием к разработке и аресту мужей.
6) Одновременно с арестом производится тщательный обыск. При обыске изымаются: оружие, патроны, взрывчатые и химические вещества, военное снаряжение, множительные приборы (копирографы, стеклографы, пишущие машинки и т.п.), контрреволюционная литература, переписка, иностранная валюта, драгоценные металлы в слитках, монетах и изделиях, личные документы и денежные документы.
7) все имущество, лично принадлежащее арестованным (за исключением необходимых белья, верхнего и нижнего платья, обуви и постельных принадлежностей, которые арестованные берут с собой), конфискуется.
Квартиры арестованных опечатываются.
В случаях, когда совместно с арестуемыми проживают их совершеннолетние дети, родители и другие родственники, то им помимо их личных вещей оставляется в пользование необходимые: жилая площадь, мебель и домашняя утварь арестуемых.
8) После производства обыска арестованные жены осужденных конвоируются в тюрьму. Одновременно порядком, указанным ниже, вывозятся и дети.
Порядок оформления дел
9) На каждую арестованную и на каждого социально опасного ребенка старше 15-летнего возраста заводится следственное дело, в которое помимо установленных документов помещаются справки (см. пункты «а» и «б» ст. 1) и краткое обвинительное заключение.
10) Следственные дела направляются на рассмотрение Особого совещания НКВД СССР.
Начальникам управлений НКВД по Дальне-Восточному и Красноярскому краям и Восточно-Сибирской области следственных дел на арестованных Особому совещанию не высылать. Вместо этого сообщать по телеграфу общие справки на семьи осужденных (пункт «а» ст. 1), которые и будут рассматриваться Особым совещанием. Последнее свои решения по каждой семье с одновременным указанием мест заключения (лагеря) сообщает начальникам перечисленных УНКВД также по телеграфу.
Рассмотрение дел и меры наказания
11) Особое совещание рассматривает дела на жен осужденных изменников Родины и тех их детей старше 15-летнего возраста, которые являются социально опасными и способными к совершению антисоветских действий.
12) Жены осужденных изменников Родины подлежат заключению в лагеря на сроки, в зависимости от степени социальной опасности, не менее как 5–8 лет.
13) Социально опасные дети осужденных, в зависимости от их возраста, степени опасности и возможностей исправления, подлежат заключению в лагеря или исправительно-трудовые колонии НКВД или водворению в детские дома особого режима Наркомпросов республик.
14) Приговоры Особого совещания сообщаются для приведения их в исполнение наркомам республиканских НКВД и начальникам Управлений краев и областей по телеграфу.
15) Следственные дела сдаются в архив НКВД СССР.
Порядок приведения приговоров в исполнение
16) Осужденных Особым совещанием жен изменников Родины направляют для отбытия наказания в специальное отделение Темниковского исправительно-трудового лагеря, по персональным нарядам ГУЛАГа НКВД СССР.
Направление в лагеря производить соответствующим порядком.
17) Осужденные жены изменников Родины, не подвергнутые аресту в силу болезни и наличия на руках больных детей, по выздоровлению арестовываются и направляются в лагерь.
Жены изменников Родины, имеющие грудных детей, после вынесения приговора немедленно подвергаются аресту и без завоза в тюрьму направляются непосредственно в лагерь.
Так же поступать и с осужденными женами, имеющими преклонный возраст.
18) Осужденные социально опасные дети направляются в лагеря, исправительно-трудовые колонии НКВД или в дома особого режима Наркомпросов республик по персональным нарядам ГУЛАГа НКВД для первой и второй группы и АХУ НКВД СССР — для третьей группы.
Размещение детей осужденных
19) Всех оставшихся после осуждения детей-сирот размещать:
а) детей возрасте от 1–1,5 лет и до трех полных — в детских домах и яслях Наркомздравов республик в пунктах жительства осужденных;
б) детей возрасте от 3 полных лет и до 15 — в детских домах Наркомпросов других республик, краев и областей (согласно установленной дислокации) и вне Москвы, Ленинграда, Киева, Тбилиси, Минска, приморских и пограничных городов.
20) В отношении детей старше 15 лет вопрос решать индивидуально. В зависимости от возраста, возможностей самостоятельного существования собственным трудом или возможностей проживания на иждивении родственников такие дети могут быть:
а) направлены в детские дома Наркомпросов республик в соответствии с п. «б» ст. 19;
б) направлены в другие республики, края и области (в пункты, за исключением перечисленных выше городов) для трудового устройства или определения на учебу.
21) Грудные дети направляются вместе с их осужденными матерями в лагеря, откуда по достижении возраста 1–1,5 лет передаются в детские дома и ясли Наркомздравов республик.
22) Дети в возрасте от 3 до 15 лет принимаются на государственное обеспечение.
23) В том случае, если оставшихся сирот пожелают взять другие родственники (не репрессируемые) на свое полное иждивение, — этому не препятствовать.
Подготовка к приему и распределению детей
24) В каждом городе, в котором производится операция, специально оборудуются:
а) приемно-распределительные пункты, в которые будут доставляться дети тотчас же после ареста их матерей и откуда дети будут направляться затем по детским домам;
б) специально организуются и оборудуются помещения, в которых будут содержаться до решения Особого совещания НКВД социально опасные дети.
Для указанных выше детей используются, там, где они имеются, детские приемники отделов трудовых колоний НКВД.
25) Начальники органов НКВД пунктов, где расположены детские дома Наркомпросов, предназначенные для приема детей осужденных, совместно с заведывающими или представителями ОБЛОНО производят проверку персонала домов и лиц, политически неустойчивых, антисоветски настроенных и разложившихся — увольняют. Взамен уволенных персонал домов доукомплектовывается проверенным, политически надежным составом, могущим вести учебно-воспитательную работу с прибывающими к ним детьми.
26) Начальники органов НКВД определяют, в каких детских домах и яслях Наркомздравов можно разместить детей до 3-летнего возраста, и обеспечивают немедленный и безотказный прием этих детей.
27) Наркомы внутренних дел республик и начальники управлений НКВД краев и областей сообщают по телеграфу лично заместителю начальника АХУ НКВД СССР тов. Шнеерсону именные списки детей, матери которых подвергаются аресту. В списках должны быть указаны: фамилия, имя, отчество, год рождения ребенка, в каком классе учится. В списках дети перечисляются по группам, комплектуемым с таким расчетом, чтобы в один и тот же дом не попали дети, связанные между собой родством или знакомством.
28) Распределение детей по детским домам производит заместитель начальника АХУ НКВД СССР. Он телеграфом сообщает наркомам республиканских НКВД и начальникам управлений НКВД краев и областей, каких детей и в какой дом направить. Копию телеграммы посылают начальнику детского дома. Для последнего эта телеграмма должна являться основанием к приему детей.
29) При производстве ареста жен осужденных дети у них изымаются и вместе с их личными документами (свидетельства о рождении, ученические документы) в сопровождении специально наряженных в состав группы, производящей арест, сотрудника или сотрудницы НКВД отвозятся:
а) дети до 3-летнего возраста — в детские дома и ясли Наркомздравов;
б) дети от 3-х до 15-летнего возраста — в приемно-распределительные пункты;
в) социально опасные дети старше 15-летнего возраста — в специально предназначенные для них помещения.
Порядок отправки детей в детские дома
30) Детей на приемно-распределительном пункте принимает заведывающий пунктом или начальник детского приемника ОТК НКВД и специально выделенный оперработник (работница) УГБ.
Каждый принятый ребенок записывается в специальную книгу, а документы его запечатываются в отдельный конверт.
Затем дети группируются по местам назначения и в сопровождении специально подобранных работников отправляются группами по детским домам Наркомпросов, где сдаются вместе с их документами заведующему домом под личную его расписку.
31) Дети до 3-летнего возраста сдаются лично заведывающим детскими домами или яслями Наркомздравов под их личную расписку. Вместе с ребенком сдается и его свидетельство рождении.
Учет детей осужденных
32) Дети осужденных, размещенные в детских домах и яслях Наркомпросов и Наркомздравов республик, учитываются АХУ НКВД СССР.
Дети старше 15-летнего возраста и осужденные социально опасные дети учитываются 8-м отделом ГУГБ НКВД СССР.
Наблюдение за детьми осужденных
33) Наблюдение за политическими настроениями детей осужденных, за их учебой и воспитательной жизнью возлагаю на Наркомов внутренних дел республик, начальников Управлений НКВД краев и областей.
Отчетность
34) О ходе операции доносить мне 3-дневными сводками по телеграфу. О всех эксцессах и чрезвычайных происшествиях — немедленно.
35) Операцию по репрессированию жен уже осужденных изменников Родины закончить к 25 октября с.г.
36) Впредь всех жен изобличенных изменников Родины, правотроцкистских шпионов арестовывать одновременно с мужьями, руководствуясь порядком, устанавливаемым настоящим приказом.
Нарком внутренних дел Н. ЕЖОВ
Мемориал-аспект. № 2–3. Октябрь 1993 г.

Как Русия принуди Турция да екзекутира Дякона. Граф Игнатиев рапортува, че обесването на Васил Левски е “задоволително решение”. Превод на официалното писмо

ЕДИН ДОКЛАД НА ГЕНЕРАЛ ИГНАТИЕВ ЗА СОФИЙСКИЯ ПРОЦЕС
ОТ КРАЯ НА 1872 И НАЧАЛОТО НА 1873 Г.
В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив - София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от генерал Игнатиев. Преди време привлякохме вниманието към него на проф. Д. Дойнов, който вече го използва в хубавия документален филм Левски пред съда на Портата и на Историята, на който той е сценарист[1] (реж. А. Алтъпармаков).
По-долу публикуваме този документ в оригинал и в превод, тъй като е важен, обяснявайки защо делото срещу Левски и неговите другари, въпреки широките разкрития на Димитър Общи, получава ограничен и предимно криминален характер. В същото време, той поставя и немаловажни въпроси. Като например:
Дали ефикасната намеса на генерал Игнатиев осуетява събития, които биха могли да променят хода на българската история, или пък по-скоро спасява революционната организация на Левски и така й позволява достойно да посрещне предизвикателствата на започналата две и половина години по-късно нова голяма източна криза, която в крайна сметка донася освобождението на България?
Сигнатурата на този документ е: ЦДА,  ф. 1318, оп.1, а.е. 3740, л. 127-129; оригиналът се пази в: Архив внешней политики Российской империи, ф. Канцелярия, 1873 г., л. 202-203.
Прочее, ето този документ:
ОРИГИНАЛ
157. - le 25. Janvier 1873.¹
¹ 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier²,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.

J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur

N. Ignatiew³

ПРЕВОД
157. - 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер⁴,
Както известява нашият Генерален консул⁵ в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия⁶ е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир⁷, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал[2] на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,  на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев

КОМЕНТАР
Илия Тодев
¹ Номер и дата на получаване - изписани с друга ръка.
² [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] S[on] Altesse M(onsieur) le Prince Gortchakov etc etc etc.
³ Само последните три реда са от ръката на Игнатиев.
⁴ [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] Н[егово] Височество г-н Княз Горчаков и пр. и пр. и пр.
⁵ А. Н. Мошнин.
⁶ Тя е в състав: Али Саиб паша, х. Иванчо х. Пенчович и Шакир ефенди.
⁷ Мехмед Рюшди паша Мютерджим.
(Публ. в: BHR, 2006, № 1-2)

---

[1] Филмовият сценарий приблизително съвпада с доклада на проф. Д. Дойнов пред научната сесия за Софийския процес 1872/73 - вж. Дойнов, Д. Левски пред съда на Портата и на Историята. - В: Съдебният процес срещу Васил Левски 1872-1873 г. Исторически, юридически и международни аспекти. Научна сесия, организирана от Общобългарския комитет “Васил Левски”, Софийския комитет “Васил Левски” и Съюза на юристите в България. София, 17 февруари 2003 г. С., 2003 (издание на Съюза на юристите в България).
[2] В министерски доклад до султана от 27 ноемв. 1872 задачата на Комисията е описана така: “…Целта, от една страна, е да покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекателите, и на подстрекаваните се отворят очите, а от друга страна, категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки…” - цит. по Макдермот, М. Апостола, с. 281-2.

Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България

Христо Ботев за Русия

Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51
“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.

Как Русия избиваше българските държавници преди и след Съединението на България

След Освобождението държавните ни мъже са мишена на “освободителите”
 
Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская губерния.
Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.
Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски агент” и решава да го затрие.

33 наполеона струва ликвидирането на Фердинанд. Брои ги Славянското благотворително общество на Светослав Миларов.
“Навремето Светослав Миларов бе видна личност - пише хронистът на оная епоха Добри Ганчев. – Говореше се много за него. И той обичаше да разправя за себе си. Човек експанзивен и при туй не всякога със свежа глава. Често я товари с разни възбудителни пития. Поет, публицист, та че и малко дипломат. Служил бе някъде по туй ведомство. На Др. Цанкова от близките хора.”
Драган Цанков свързва Миларов с Александър Кривцов, който от името на обществото финансира покушението. Заедно с неколцина съмишленици през 1889 г. Миларов се прехвърля от Одеса в България. Теглят жребий кой да застреля Фердинанд. Късметът се пада на него.

Светослав Миларов дебне княза на пловдивската гара.
 
“Фердинанд трябва да пристигне от Калофер и да се прехвърли на трен за София. За кураж Миларов пие коняк в бюфета. По едно време отива да се облекчи в клозета, откъдето се чува изстрел.
“Разтичаха се пристави, стражари - разказва бай Добри. - Излязох и аз да видя що е. Водят Миларова. Води го кметът Дюкмеджиев с един стражар. Питам кой гръмнал. Миларов разправя, че кога бил в нужника и си закопчавал гащите, револверът му, който държал в задния джоб на панталоните си, закачил се в нещо и изгърмял.”
След провала на клозетния атентат е задействан план Б. Пак чрез Драган Цанков руските тайни служби наливат 50 000 франка в заговор за убийство на Фердинанд и на министър-председателя Стефан Стамболов.

Главен изпълнител е майор Коста Паница. През януари 1890 г. Паница плете съзаклятническа мрежа от ближни нему офицери. Сред вербуваните е комендантът на Софийския гарнизон Стефан Кисов. Той отказва, съветва го да се наспи, за да изтрезнее.
Коста Паница крои да извърши покушението на 20 януари, когато в двореца има бал. Цяла нощ пали с руска водка антибългарския си патриотизъм. На сутринта е арестуван. Осъден е на смърт и разстрелян на 16 юни 1890 г.
 
Братушките въвеждат традицията “всяка година атентат”
 
На 15 март 1891 г. към 8 часа вечерта Стефан Стамболов и финансовият министър Христо Белчев излизат от кафене “Панах”. Охранява ги стражарят Спас Антонов. На улица “Войнишка” (сега “Дякон Игнатий”) при една от портите на Градската градина злодеи връхлитат министрите. Чуват се два изстрела, после още един. Стамболов хуква и се шмугва в някакъв касапски дюкян. Белчев пада и издъхва на място.
Автори на покушението са рублофилите Димитър Ризов и Кристо Ножаров. Те минават западната граница и се покриват в Сърбия. После се прехвърлят в Румъния, където са задържани.

Потребни са 4000 франка, за да бъдат пуснати, донася агент Путята, на Азиатския департамент в Петербург. “Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията, които се практикуват сега в София”, предупреждава той.
Със силата на банкнотите убийците са отървани. “Преди четири дни Ризов и Ножаров пристигнаха в Одеса”, телеграфира Путята на 28 май 1891 г. Тук двамата са осигурени с държавни пенсии.

Еврейки

Гал Гадот (Gal Gadot), 30 години

 

По бойковите магистрали всичко върви по план. Да ни е честит новият лот от магистрала Струма до Благоевград!

Руснаците са рязали трупа на капитана от сваления малайзийски Боинг за да вадят осколки от ракетата Бук

 

The Guardian пише за опитите на руските терористи в Донбас да скрият причините за катастрофата на малайзийския Боинг MH17.

Първо: «Dutch experts found captain’s body had ‘undergone an external and internal examination to remove foreign objects »

Тялото на капитана е било обработено и отворено за премахването на външни обекти.

Второ: «The report noted that some “aeroplane parts and cargo” photographed immediately after the crash vanished ».

Експертите констатират, че много части от самолета, фотографирани предварително, впоследствие изчезват. Споменава се също, че изчезналите фрагменти са именно тези с осколки и следи от взрива.

Видео клипът, който LINDEMANN си поръча в България

Руската душевност и гаврата с паметта на децата убити в сваления малайзийски Боинг над Украйна

Без морал, без състрадание, без покаяние. Снимки за спомен на руските терористи с останките на сваления от тях Боинг над територията на Украйна.

Момичета с пушки от Пьотр Дубовик

Истината за Русия, руската “душевност” и икономика на глинени крака

Понеже напоследък опорните точки на някои русофили у нас вземат връх над здравия разум, то се постарах да намеря някои факти, които се надявам, че ще накарат почитателите на опорните точки, с които ни засипва руската пропаганда, да замълчат. Искам предварително да уточня, че написаното не е насочено срещу руския народ. Това което не харесвам, е начина, по който този народ е управляван от векове. Ето и фактите:

1. По различни оценки Русия се нарежда между 8-о и 9-о място в света по величина на своя брутен вътрешен продукт. По този показател руската икономика е около 7 пъти по-малка от икономиките на САЩ или ЕС, над 3,5 пъти по-малка от китайската, 1,3 пъти по-малка от японската и 0,73 пъти по-малка от германската икономика. По интересно обаче е нещо друго. Руската икономика, при 148 млн. души население, произвежда брутен вътрешен продукт, който е малко по-малък от този, създаден в над два пъти по-малката по население и бедна на природни ресурси Италия и съвсем малко повече от БВП на над четири пъти по-малката по население Канада. Ако някой твърди, че това е ефективна икономика, то ще му препоръчам да си прочете отново учебниците по икономикс.
Източник на данните: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal %29

Златна ера, забравената поезия от Фридрих фон Логау

 

Обещаха ни пророци златна ера на земята.

Тя, изглежда, наближава: за да се стопи туй злато,

градове безброй на въглен е превърнала войната!

Фридрих фон Логау

Блус за Червената армия oт Бараби Блус Бенд