Промяна на климата. Глобалното затопляне реабилитира Лисенко

По-възрастните от вас сигурно знаят кой е Лисенко. Лисенко е именит съветски учен биолог-ботаник, академик, приложил марксизма в науката на СССР. Лисенко произвеждал за управляващите комунисти, политически коректна наука. Марксизмът-ленинизъм казвал, че средата е всичко, а наследствеността не е от значение … и готово! Лисенко вкарал този политически постулат в биологията и отрекъл генетиката. Той написал множество научни трудове, които дълго време никой не се осмелил да оспори, а когато това станало, съветската биология била вече изостанала от западната с 20-30 години. Съвременното тълкуване на климатичните промени ми напомнят това време. Новите лисенковци са фанатизираните зелени активисти, които стигат до там, че да искат Нюрнбергски процес за отричащите затоплянето.

В наше време, дискусията за промяната на климата буреносно набира скорост. Политиците искат да спечелят от нея и медиите им помагат, тласкайки я в посока все повече отдалечаваща я от идеала за независима и обективна наука.

Това не е ново. Да не забравяме, че началото бе поставено от Маргарет Тачър по време на конфликта ѝ с британските миньори и стигна своя трагикомичен апогей с връчването на Нобелова награда за мир на Ал Гор, за значителен научен принос в борбата с глобалното затопляне. По този начин Нобеловият комитет, който връчва наградите, загуби още малко от авторитета си - носители на престижното отличие за мир са и хора като Ясер Арафат и Шимон Перес .

И така , как политиката влияе на учените за да получи необходимите ѝ аргументи? Ще дам няколко примера с глобално затопляне и политическото му представяне във формата на просто СО2 счетоводство, напълно игнориращо комплексността на проблема, но за сметка на това политически коректно.

Как и защо се увеличава грешката в прогнозите?

На 02 февруари 2007, Intergovernmental Panel on Climate Change(IPCC) представи поредния си доклад(4AR). Резюмето на доклада включва между другото и прогнози за увеличаването на температурата от наши дни до 2100 година според различни сценарии. Ако сравним резюмето на доклада на същата организация от 2001, с това от 2007, ще установим, че интервалът за прогнозиране на температурата е увеличен на 100 години за всички сценарии. Ето:

Прогноза за 2100(референтна година 2000)

(Данните в таблицата са от резюмето на доклада IPCC за 2100 година, референция IPCC WG1 и WG2 )

Графиката сравнява данните за предполагаемия интервал на температурна вариацията в доклада от 2001 (в синьо) и тези от доклада през 2007(в червено). Ясно се вижда, че прогнозата от 2007 допуска по-голяма грешка и е по-неточна в сравнение с тази от 2001 година.

Пример: В таблицата за сценарии A1FI (в жълто), прогностичния модел за 2100 година, прави допускането, че световното население населението ще нарасне с 16% и БНП на глава от населението ще се умножи по 17, т.е увеличение от 1602%! Китаецът през 2100 година ще бъде точно толкова богат колкото американеца през 2000 година. В същото време, се предполага, че всеки човек на Земята ще „произвежда” 4 пъти повече СО2(+278%), но ако погледнем долната графика разбираме колко спекулативни са тези предположения.

Долната графиката показва, че количеството на отделян СО2 на глава от населението не се е променила през последните 30 години:

В заключение: Увеличавайки прогностичния период на 100 години, IPCC въвежда желана по-голяма грешка в предвижданията. Предишният период на прогнозите за 30 години беше проверяем в рамките на едно поколение. Двадесет годишните сега, след тридесет години биха могли да сравнят настоящите прогнози с реалната ситуация след 30 години и евентуално, ако разминаването е голямо, да поискат сметка за какво са похарчени парите, които са ги убедили да дадат за „спасяване” на планетата. Увеличавайки периода на 100 години с цената на значителна допустима грешка, в новите прогнози за 2100 година има само едно сигурно нещо – никой няма да е жив за да провери верността им и никой няма да поиска сметка на политиците.

Как да направиш от сложното просто

Става въпрос за това, че от всички фактори, които повлияват климата, политиците си избраха само един – СО2. Общата картина е далеч по-сложна и самите учени не са единодушни нито в методите за изучаването ѝ, нито с прогнозите, които се лансират в медиите. Ето как изглеждат нещата:

Всеки непредубеден, би видял веднага, че цикълът на карбона се намира в директна двупосочна връзка с климата, но съществуват още половин дузина фактори влияещи на процеса.

Например за облачността може да се каже, че в известен смисъл е и причина и следствие . Не знаем точно как облачността се променя и как точно зависи от делта Т, защото тя е с ретро активен ефект и от една страна има охлаждащ ефект( променя албедото на планетата), но от друга има затоплящ(абсорбира инфрачервената радиация от планетата).До колко са разнопосочни научните мнения за важността на различните фактори, можем да разберем и от тези три сериозни изследвания: тук David Holland Изтъква решаващото значение на слънчевата радиация, а тук MIKE LOCKWOOD
,CLAUS FROЁ HLICH и тук се твърди точно обратното: Our results show that the observed rapid rise in global mean temperatures seen after 1985 cannot be ascribed to solar variability, whichever of the mechanisms is invoked and no matter how much the solar variation is amplified.

Защо политиците си харесаха точно карбона, а не някой от другите 6? Защото е просто да се обясни на хората. Хората не слушат сложни обяснения и в първите 5 минути трябва да са разбрали за какво им се говори. СО2-счетоводството е точно такова просто и популярно обяснение. То дава причината, виновника, казва какво трябва да се направи и завършва с „Дайте парите, а ние ще се погрижим за другото”.

Странната графика на Rayner

Това е графиката на Rayner за промяната в дебелината на ледовете от филма „Неудобната истина” на Ал Гор. На нея се констатира рязка промяна в тенденцията, която започва някъде между 1976 и 1980. Гор дава обяснението: това е резултат от човешката дейност и бурните темпове на индустриално развитие след 1975 година. Това се е случило според автора на графиката(Rayner) и Гор го повтаря.

Че се е случило „нещо” няма съмнение. Или някакъв фактор е предизвикал „счупването” на правата ( това мнение застъпва Гор и според него факторът е човешката дейност) … или има промяна в методът(в начина) на отчитане на дебелината на ледената покривка. В случая се касае именно за второто. Променен е методът: 1976-1978 е началото на отчитането на промените от космоса чрез сателити. Гор мълчи за това и във филма си и в книгата си. Как изглеждат нещата всъщност? Ето така:

Авторите са Dmitry Divine и Chad Dick (Divine 2006), които събират всички налични данни за промените в ледения шелф от 1750 до 2002 година за Гренландия и Баренцево море. Ясно се вижда, че топенето започва видимо да се забелязва през 1850 година. Преди 150 години, а не преди 30 години , както Гор и Rayner се опитват да ни убедят.

Причина ли е СО2, или следствие?

Медийните климатолози и Гор твърдят, че е причина и тя е в резултат на неразумното поведение на човека. Въпреки това съществуват множество научни трудове, които доказват, че промените в климата са започнали преди индустриализацията и че СО2 следва промените на температурата:

Ясно се забелязва, че увеличаването на СО2 е в резултат на покачването на температурата, а не обратното. Т.е. първо се покачва температурата, а след това СО2. Това се потвърждава и от трудът на Stott L., A. Timmermann, R. Thunell (2007), Southern Hemisphere and deep-sea warming led deglacial atmospheric CO2 rise and Tropical warming, Science, DOI: 10.1126/science.1143791, където те пишат: Температурите на дълбоките води в океана са се увеличили с 2 градуса между 19000 и 17000 години ПХ, което изпреварва с 1000 години увеличението на атмосферния СО2 и затоплянето на повърхностните слоеве на океаните.

Какво ни чака?

Влияе ли човешката дейност на процеса? Да, но тя не е причина за промяната на климата. Можем ли ние хората, да спрем или забавим развитието на промените с настоящите технологии и социална организация на обществото? Не, не можем.

Отговорните политици знаят това, още повече, че те имат не само научни, но и други източници на информация. Очевидно, че нещо тревожно е започнало да се случва преди векове, но ние сме го разбрали съвсем наскоро.

Енергията.

1.Този, който има достъп до енергия, ще има по-голям шанс от тези, които нямат.

2. Енергията не стига за всички. Следователно след като енергията е толкова важна, но не стига за всички, трябва да осигурим за нас енергия.

Как? Има два начина:

1. Да се открият нови технологии, които да революционизират самият принцип. Това трябва да се предшества от научен пробив, който засега не се задава.

2. Ако научен пробив не ни даде решението, трябва да вземем енергията на другите. Как можем да вземем енергията на другите?

- Като направим релативно по-бедни другите големи консуматори, чрез увеличаване на цената и. Това става и в момента чрез увеличаване цените на барела и оскъпяване строителството на атомни централи.

- Като водим и печелим войни за енергия.

Точно за това ни подготвя, цялата тази медийна шумотевица. Хората в цялата си история са реагирали по един и същ начин. Когато нещо им е трябвало и не са могли да си го доставят, са се хващали за мечовете … победителите не ги съдят. Горко на победените.

Римл@нин