Два часа по-късно темата мистериозно е изчезнала. Била е изтрита от политкомисарите от Dir.bg:
Имам стар приятел в САЩ. Известен и уважаван българин. Рядко пишеше в този клуб, но ми е казвал, че поне два пъти седмично преглежда темите. Когато започна тази история с цензурата на неудобните политически теми и той публикува нещо. Направи го така както го правят възпитаните и умни хора, без обвинения с лека ирония и много учудване от ставащото. Всъщност той от себе си не беше написал почти нищо. Беше дал разказът на Радичков „Кой кой е в блатото” Изтриха го! Изтриха Радичков сигурно заради това:
… Ето, сами виждате колко много народ живее в блатото и колко е пренаселено. Никой обаче никому не пречи, защото всичко в него е чудесно подредено. Има само една млада жаба, която се заканва, че като се замогне, щяла да си купи велосипед и да внесе с него пълна бъркотия в блатото. Старите жаби мърморят неодобрително: „А, велосипед!... На цялата ни навалица тука остана само някой да тръгне и с велосипед!“
Не вярвам младата жаба да изпълни заканата си.
Да, писателят излезе прав … младата жабка само говори и не си купи колело, но старата пъпчива жаба си плати булдозер и с него засипа блатото. Така тя въведе ред както си знае и както винаги до сега беше искала да направи, но някак си, през последните 20 години все не и достигаше кураж. Сега се престраши.
Дааа, такива ми ти тъжни работи, приятели.
Автор: Римл@нин, благодарност на qtex за снимките публикувани ТУК.
1 коментар:
Кой кой е в блатото?
Йордан Радичков
От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата.
Подир жабата се нареждат поповите лъжички.
Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели – водните бълхи.
Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност – спи ли нощем, или не спи. Тъй като самата водомерка на въпроса спи ли, или не – отговоря „Знам ли!“ Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, а най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! Тя самата, разбира се, знае, но не казва.
Подир водомерката идва водният бръмбар калайджийче. Освен че развива шеметна скорост, той се движи по съвсем оригинален начин по водата, като прави кръгове, дъги и спирали. Тоест – върти се по водата като някой калайджия, когато калайдисва съдове. Оттам е дошло и името му – калайджийче. Докато се движи вихрено по водата, калайджийчето поздрявява срещнатите или настигнатите от него по следния оригинален начин: „Добро утро, добър ден и добър вечер!“
На този негов поздрав всеки му отговаря различно, но и мнозина изпадат в недоумение как да отговорят.
Подир калайджийчето идва гърбоплавкатка. Наричат я гърбоплавка, понеже плува по гръб. То може ли човек да посвети целия си живот на това да се чеше по корема!... Някои ще кажат, че не може, обаче като гледаме гърбоплавката как се чеше, изглежда, че може!
Подир гърбоплавката ще споменем водната богомолка, която постоянно се моли на бога. Толкова е набожна, че няма къде повече!
Подир водната богомолка идва бръмбарът плавач.
Подир плавача ще споменем нилската водоплавка.
Подир нилската водоплавка ще споменем водната змия.
Подир водната змия – орела блатар.
Подир блатара – речния рак.
Подир речния рак – рибата щука.
Подир рибата щука иде водният плъх.
Подир водния плъх е ред на водното конче.
Подир водното конче ще споменем водния вампир.
А, тъкмо стана дума за водния вампир, за да ви кажа, че е много мързелив. Нито една буква не знае от азбуката. Научил е само препинателните знаци и казва, че му стигат, за да е грамотен. Обича водна леща, а когато покрай него мине бръмбарът калайджийче и най-учтиво го поздрави с думите: „Добро утро, добър ден и добър вечер!“- водният вампир му отговаря, без да спира да мляска с уста:
- Здрасти!
Няма обноски!
Но е добродушен.
Подир водния вампир ще споменем кокилобегача. Където и да ходи, каквото и да прави, той не се отделя от свиете кокили. Като го попитат защо навсякъде ходи с кокили, отговаря: “Ами защото не обичам да ходя пеша!“
Подир кокилобегача ще поставим блатната костенурка. Тя обича да излиза на брега и да слуша как жабите и блатото се разпяват. Музикална е. Никак не е случайно, изглежда, че древният бог Хермес, само няколко часа след раждането си, изобретил лирата, като опънал струни върху корубата на костенурка.
Подир водната костенурка ще споменем водния бик. Той не е чак толкова музикален, колкото е музикална водната костенурка, но също обича да стои сред блатните тръстики и да слуша песните на жабите. От време на време се въодушевява и започва да мучи като бик. От това е дошло името му.
Подир водния бик идва дивата зеленоглава патица. Пролетно време тя се преоблича – сменя перата си. Затова се крие в тръстиките – да не я видят гола. То и не е никак кавалерско да се гледа как една патица се преоблича.
Подир дивата патица ще споменем зеленоногата водна кокошка.
Ето, сами виждате колко много народ живее в блатото и колко е пренаселено. Никой обаче никому не пречи, защото всичко в него е чудесно подредено. Има само една млада жаба, която се заканва, че като се замогне, щяла да си купи велосипед и да внесе с него пълна бъркотия в блатото. Старите жаби мърморят неодобрително: „А, велосипед!... На цялата ни навалица тука остана само някой да тръгне и с велосипед!“
Не вярвам младата жаба да изпълни заканата си.
Публикуване на коментар