петък, 20 юни 2008 г.

Ракетното превъзходство. Ме-262 в акция

 m3 Германците първи разработили реактивен изтребител - „Ме-262". Той слязъл от производствената линия през 1945 г., но съюзници­те вече от години имали съкрушително въздушно превъзходство в Европа. Когато Адолф Галанд полетял на изтребителя „Ме-262", вече било твърде късно да се обърне ходът на историята. Адолф Галанд принадлежал към изтребителна ескадрила, обозна­чена J.V.44:

“През тези последни седмици на войната оборудвахме ня­колко самолета с допълнително въоръжение, което осигу­ри по-голяма огнева мощ на самолета „Ме-262": Ракети R4M с калибър 5 см и 500-грамови експлозиви. Един-един­ствен удар от тях беше достатъчен да свали многомоторен бомбардировач. Те бяха прикрепени под крилете на две рамки, които побираха двадесет и четири ракети. С треска­ва бързина нашите механици и обслужващият персонал за­редиха с ракети няколко реактивни изтребител „Мародера". Аз излетях с един от тях.

Някъде близо до Ландсберг на река Лех срещнах ято от 16 „Мародера". Открих огън от около 600 ярда разстоя­ние с интервал от половин секунда с 24-те ракети в гъсто летящото ято. На два пъти улучих със сигурност: един бомбардировач веднага пламна и експлодира, а втори изгу­би голяма част от десния край на опашката и крилото си и започна да се спуска спираловидно към земята. Междувре­менно трите други самолета, които бяха излетели с мен, също бяха атакували успешно. Придружаващият ме пилот Едуард Шалмозер, който веднъж над Рием беше блъснал една „Светкавица", защото във вълнението си не могъл да стреля, прегази мародерите с всичките си ракети. Тази ве­чер той се яви обратно в базата ни с парашута си под миш­ница и с изкълчен крак.

m15 Впечатлението ни от активността на новото оръжие беше неописуемо. Ракетите можеха да бъдат изстрелвани извън ефективния обхват на отбранителната стрелба на бомбардировачите, а един добре насочен залп вероятно щеше да улучи няколко от тях едновременно. Това беше начинът да се разкъсват въздушните формирования. Но бе­ше краят на април 1945 година. Началото на нашето рухва­не. Непоносимо е като си помислим, че можехме да имаме тези реактивни изтребители, тези 3-сантиметрови бързострелящи оръдия и тези 5-сантиметрови ракети преди годи­ни, преди военният ни потенциал да бъде смазан и неопи­суемо нещастие да сполети Германия? Не смеехме да си помислим за това.

Сега не можехме да направим нищо, освен да летим и да се бием, и да изпълняваме дълга си на летциизтребители до последно."

След победата над националсоциалистическа Германия, СССР получава достъп до германските реактивни и ракетни технологии. Голяма част от немските учени са арестувани и отведени в СССР за да работят за Сталин. Някой от тях не напускат до края на живота си руските лаборатории. Това до голяма степен обяснява съветските пробиви в новите технологи през 50те години.

07050402_1 Пример за копиране на немски машини е Су-9, който представлява точно копие на Ме-262. Руснаците просто откопирват немските двигатели BMW-003A и Юнкерс JUMO-004B, сменяйки им имената на РД-20 и РД-10.

Разработеният през 1947 година Миг-15, също е дело на немски специалисти. Ръководител на проекта е бил Крут Танк, конструктор на знамения "Фоке-вулф 190".

 

Всъщност, много малко от военната техника на СССР е с руски корени. По-голямата част е правена по технологии получени по договора "заем-наем" и по трофейни немски образци от немски специалисти в плен. Останалото е създадено от  леви еврей учени, работещи за комунистическата кауза. И най-накрая, не малка част е постъпвало по линия на техническото външно разузнаване, откраднато от Запада. Руснаците не са създали почти нищо.

 

 

07050402_4

 

 

 

 

 

 

1 коментар:

обслужване на пожарогасители каза...

Благодаря ви за интересната статия. Любопитно е да видиш какви модели самолети е имало преди и бавно да проследиш развитието в тази област до огромните самолетоносачи и всичко,което е свързано по край тях и със без звукувите самолети. Интересно е да чуеш историята на някой , който е улучил със сигурност един бомбардировач ,който след това веднага е бил пламнал и експлодира. Макар че е тъжно понеже всеки един има семейство и някой който с надежда го е чакал да се прибере у дома.Надявам се да ни пишете пак, с по тази история може да се направи един филм.