( 60 години от съветската блокадата на Западен Берлин, 55 години от антикомунистическото въстание в Източен Берлин )
Първата история се случва преди 60 години. 24 юни е първият ден от съветската блокада на Западен Берлин. През 1948, американци и англичани провеждат парична реформа в своята окупационна зона. Старите райхсмарки са отменени. В резултат на това цялата стара налична парична маса се излива в съветската зона. СССР е принуден да затвори границата и като отговор блокира Западен Берлин. Блокадата успешно е преодоляна от американската транспортна авиация, която създава безпрецедентен въздушен мост за снабдяването на града.
Един от любопитните епизоди на тази криза е т.н. „невъобразима бомбардировка”. Американският пилот Гейл Хелворсен, решил да пуска шоколадови вафли за германските деца от своя самолет и за тази цел саморъчно правел парашути. Хвърлял сладкишите пред самото кацане на летището Темпелхоф. Примерът на Хелворсен бил последван и от други летци. За кратко време, няколко десетки самолета бомбардирали с шоколади немските деца. На местата където захождали за кацане американските Дъгласи се събирали тълпи от момчета и момичета в очакване на небесните подаръци. На самото летище Темпелхов, кацането е било на всяка половин минута и подаръците валяли от небето като дъжд. Само екипажът на Хелворсен раздавал над 400 кг сладкиши дневно.
На откриването на Олимпийските игри в Солт-Лейк Сити 2002 г., германският отбор предложи на Гейл Халворсен да носи табелата с името на страната. По-рано преди това той е бил награден с орден за особени заслуги към Германия.
Втората история е от 15 юни 1953 г. Строителите на болницата Фридрихсхайт в Източен Берлин отказват да отидат на работа и обявяват стачка. Работниците искат отмяна на увеличаването на нормите. На 16 юни се разпространява слухът, че полицията окупира строителната площадка. В знак на протест, стачкуващите организират манифестация и се насочват към Мин. на промишлеността и профсъюзите.
Министърът излиза пред демонстриращите и ги призовава да се върнат на работа. Ораторите от тълпата издигат политически искания: обединение на Германия, свободни избори и освобождаване на политзатворниците. Тълпата иска да говори с първия секретар на комунистическата партия, Валтер Улбрихт, но той се побоява и не излиза от зданието. Разгневени, работниците поемат към „Сталин алее”, където се строят новите домове за комунистическата номенклатура. Те взимат от полицията една кола с високоговорители и започват да призовават населението към гражданско неподчинение.
Сутринта на 17 юни, на площад Щраусбергер се събира митинг от над 2000 000 души, които скандират „Долу правителството! Долу народната полиция!” , „Ние не искаме да бъдем роби, искаме да сме свободни!”. Демонстрантите започват да рушат полицейски участъци, обръщат будките с вестници и унищожават комунистическите символи.
Вечерта на 17 е нападнато зданието на Мин. на промишлеността и намиращите се в него партиини функционери са евакуирани по спешност в съветския гарнизон в Карлхост. Много бързо Източен Берлин се оказва в ръцете на бунтовниците. Процесът започва да се разпространява по цялата страна. Превземат се полицейските управления и са освободени 1400 политически затворници, убити са 17 комунистически функционери и 166 са ранени. Въстанието придобива всенароден характер срещу съветската окупация и германските и слуги. В него взимат участие 3-4 милиона немци.
За да се спаси, в отчаяното положение в което е попаднала, партийната върхушка на ГДР се обръща към помощ към съветското командване. За пореден път в историята комунистите правят това, което винаги са правили – предават собствения си народ с цел да му наложат волята си. Необходима им е чужда помощ и не се
налага да чакат дълго. В 16 часа в Москва се взема решение да се отговори положително на искането на немските „другари”. 20 000 съветски войника, под личното командване на Лаврентий Берия, се втурват в Берлин и отново го окупират.
Против демонстрантите са пуснати танкове и се обявява извънредно положение.
До 1990, официалните данни говорят за 55 убити. След разсекретяване на документите се оказва, че жертвите са 125. От тях шест са деца. Шоколадови вафли и сладкиши не е имало …
Разбрали какво ги очаква, източните немци отговарят по най-разумния начин - с масово заминаване на Запад. Само за първата полвина на на 1953 г.. 153 000 официално напускат комунистическия Рай.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар