Много от вас вероятно не си спомнят за Джими Картър, а други имат само бегла представа от него. Но аз го помня. Когато той стана президен на САЩ, със семейството ми окончателно се преместихме от Франция в САЩ, Флорида. Гнусни години. Бях вече отвратен от това, което виждах в Европа. Вбесяваше ме зараждащата се мекушавост и търпимост към социализма. След 1968ма и десет години по-късно през седемдесетте, всички леви течения ставаха все по-арогантни и агресивни. Комунистите бяха в подем. САЩ не правеха изключение и американците избраха за президент Картър, а държавен секретар му стана Кисинджър. В същото котило на пропаднали учени се закачи по-късно и Бжежински. Америка започна да върви надолу. Комунизмът, обнадежден от от слабостта и, поде настъпление по цялата планета. Падна Иран... в Ангола се водеха боеве и дори Южна Африка не беше сигурна. Кисиджър предаде Родезия на комунистите и Мугабе, Никарагуа стана съюзник на СССР, в Колумбия, Хондурас, Панама властта се клатеше и беше въпрос на време да стане комунистическа. Кратката ера на Картър ни донесе стагнация, опашките пред бензиностанциите, фалитите на дребните предприемачи, обедняването на Америка. А Барак Хюсеин Обама е много по-ляв от него ...
Сега, както по всичко личи, е възможно историята да се повтори. Това означава ни повече, ни по-малко една временна победа на левичарите, която ще даде отражение в икономиката на света. Може да се предполага завръщането на протекционизма, редистрибуцията на доход и по-високите данъци за средната класа. Всичко това допълнително ще натисне надолу световната икономика. Най- много ще пострадат Китай и Индия, но и ЕС.
Външната политика на САЩ ще се отслаби и тоталитарните режими ще използват предоставилата им се възможност. Пред Путин, Ахмадинежат, Чавес ще се открият нови хоризонти.
Жертвите на отслабването на американската сила са вече набелязани. Най-вече в Латинска Америка, но и Афганистан, Ирак, Грузия, Украйна, Израел.
Демократите, преди тридесетина години успяха да убедят американците да гласуват за Джими Картър като успешно използваха кризата след изгубената война във Виетнам. Сега отново има криза. Това не е кризата, на която американските социалисти се надяваха, но и тя им върши работа. Надеждата е, че винаги след картъровци се появява някой Рони, който да оправи нещата, но до тогава трябва да минат още 4 години. И те ще бъдат тежки години за всички в свободния свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар