“Златото е като оръдие отвързало се по време на буря, което неконтролируемо се носи в непредвидима посока по палубата на финансовия кораб разчиствайки всичко по пътя си.”
Herbert Hoover, Президент на САЩ, 1932 година
Вложителите не искаха да оставят спестяванията си в застрашена банка и паниката избухваше и при най-малките симптоми за трудности. Тъй като имаше опасност банките да фалират, хората които можеха търсеха спасение за парите си. Никой не искаше да държи състоянието си в една система, която беше на границата на банкрута. Никакви политически мерки, никакви финансови ограничения, увеличения на лихвите не успяваха да задържат парите в страна чиято финансова система се дезинтегрираше. Слуховете за отвързване на паричната единица от златното и покритие само засилваха паниката. Този затворен адски кръг захранваше сам себе си - очакванията за девалвация провокираха банкови фалити, а банковите фалити провокираха девалвация. Кризата на банките и валутите парализираше кредитирането и пазара на капитали. Заемите спряха и дори предприятия с отлични резултати, които биха могли да увеличат печалбите си нямаха достъп до финансиране.
За по-малко от седмица след фалита на Creditanstalt, паниката завладя Унгария. След месец в Германия населението започна масово да теглят спестяванията си и да купува злато или долари. По този начин свързаните европейски икономики се теглеха една друга в ужаса на анархията. През 1931 година, германското правителство затвори банките и суспендира конвертируемостта на марката към златото и другите валути.
Края на лятото на 1931, финансовата чума достига до Англия. Започват масови спекулативни продажби на британския паунд и социалистическото правителство пада. На негово място се съставя правителство на националното обединение доминирано от консерваторите. Почти веднага паундът е отвързан от златното си покритие и се извършва първата девалвация във Великобритания в мирно време, след паритетът установен от Сър Исак Нютон през 1717 година.
Английската валута се срива с 35% спрямо долара за два месеца и след пропадането и, една след друга и останалите страни свързали икономиката си с британската изоставят златното покритие. Свободно падат валутите на Скандинавските и Балтииските държави, Япония и страните от Латинска Америка. Постепенно, след един век на свободен пазар, протекционизмът и привилегиите се завръщат триумфално в световната икономика. Колониалните сили ограничават активността си в границите на собствените си империи и налагат рестрикции на всички външни.
Ситуацията продължава да се влошава. Взетите мерките не дават никакъв резултат. Краят на 1932 година, световната търговия е само една трета от нивото си през 1929 година. Международните финансови пазари са напълно парализирани. Най-голямите търговски нации се обръщат към протекционизма и дори в САЩ производството е с 50% по-ниско от това през 1929, а безработицата достигна 24% от активното население. В същото време в Германия тя е 44% .
Латинска Америка понася двоен удар – от намаляването на цената и от намаляването на търсенето на продукцията си. Континентът намалява производството с над 50% и почти всяка страна е на границата на банкрута. Изключение прави само Аржентина, която спазва стриктно британските финансови правила.
През 1933, световната икономика достига дъното на кризата. Търговията, инвестициите и кредитирането са паднали в пъти, производството се свива с темпове никога невиждани досега. Всички печалби събрани с труд през 20те години изгарят в огъня на хаоса. Икономическата война жъне жертви от двете страни на Атлантика. Военните заеми от ПСВ са изядени от девалвацията и за тях хората получават жълти стотинки, страните водят безкрайни търговски войни, протекционизмът и девалвацията се превръщат в основно оръжие в борбата за конкурентноспособност на националните икономики.
Всичко това създава атмосфера на отчаяност, политически екстремизъм и на взаимни обвинения.
Със съкращения
J. Frieden, Global Capitalism, 2006, page 183-185
Няма коментари:
Публикуване на коментар