В Южна Африка, вече не се говори за Кейптаун (Кейптаун е една от трите столици на страната), а за Rape Town - буквално "града на насилването". Трябва да признаем, че изнасилването се развива много добре в нацията дъга(така се нарича южно-африканската нация). Според една актуална анкета, три-четвърти от мъжете са започнали да изнасилват, когато са били тийнейджъри, половината от тях вече са го правили няколко пъти и един на всеки двадесет го е правил преди по-малко от една година.
През последните петнадесет години, изнасилването се е превърнало в квази-нормална практика в социалните отношения в Южна Африка. Според африканската култура, мъжът трябва да бъде "твърд", той трябва да се налага над жените и мъжете. Мъжете не мислят, че принуждаването на една жена към сексуален акт е морално погрешно: това е просто едно средство сред останалите да отстояват себе си в обществото. Жените не са единствените жертви на тези практики - един мъж на всеки десет вече е бил изнасилван. В повечето случай, изнасилването е извършено от познати на жертвата, или от членове на семейството. Жертвите не сигнализират за престъплението защото « това няма да помогне с нищо» .
Изнасилването е отличен начин за разпостраняване на СПИН, а това е бич в Южна Африка тъй като между 15% и 20% от населението са серопозитивни. Това не пречи на страната да живее в тотално отричане на действителността. Да си припомним, че бившият президент отказа да приложи научно обоснован подход към проблема, а в същото време здравният министър призова за самолекуване с чесън, зехтин, лимон и цвекло, като най-добрия начин за борба срещу болестта. Джакоб Зума, настоящият Президент на Република (снимка), който сам е бил обвинен в многократно изнасилване, просто се къпе след секс за да избяга от вируса. По-голямата част от южноафриканците вярват също, че изнасилването на девственица би ги излекувало от СПИН.
В Индекса на човешкото развитие (HDI) на ООН, ЮАР е слязла надолу с 35 места след края на апартейда. Средната продължителност на живота е била 60 години през 1994 г., а сега е 43 години. Ширещата се престъпност се подхранва от галопираща бедност: 43% от населението днес живее с по-малко от два долара на ден и както писа един журналист от Mail & Guardian: "Една южно-африканка сега има по-голям шанс да бъде изнасилена отколкото да се научи да чете..."
Днес, времето в което се надявахме, че ЮАР ще помогне на цяла Африка да преодолее изостаналостта си вече ни изглежда като епоха на утопии и напразни илюзии.
Виж също по темата:
В ЮАР ако белите си тръгнат, с тях си тръгва и мирът
Постапартейд в ЮАР. IQ ли е виновно?
Южна Африка: медиен black out за насилието срещу Белите хора
Холера в Зимбабве, а белите доктори одавна са си заминали
Почина Ян Смит. Белият човек в черна Африка
Африканците си решиха проблемите и скоро ще заминават за Луната
Храните днес в Африка не достигат. А преди 25 години достигаха ли?
Джейкоб Зума – новия Президент на ЮАР
За хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм
Бразилският президент Лула на лов за вещици: “За кризата е виновен белият човек със сините очи”
Няма коментари:
Публикуване на коментар