Автор: ExtremeCentrePoint
СССР успя в Афганистан нещо, което НАТО тепърва трябва да се опита да направи. Това е афганистанизирането на конфликта. Т.е. войната от война между НАТО и талибаните да се превърне в гражданска война между различни афганистански фракции и племена, което да позволи на Алианса да се изтегли претендирайки, че е постигнал някаква степен на стабилизация.
Последният съветски войник преминал " Моста на дружбата " над Амударя на 15 февруари 1989, се нарича Борис Громов. Той тогава е бил 45 годишен генерал командващ 40та съветска армия. Две десетилетия по-късно, Громов е управител на Московска област. Мостът, по който генералът напусна Афганистан си е още там - с обща дължина от 800 метра, построен от метални греди. Този мост разделя сега Афганистан от Узбекистан . Когато руснаците напускат страната, мирът не е възстановен.
На съветският опит се гледа с парадоксален оптимизъм породен от факта, че въобще съществува изход различен от безусловното изтегляне на Атлантическия съюз и директното предаване на страната в ръцете на талибаните. Пък и защо НАТО да не успее там където СССР вече е успявал?
Новата стратегия е позната като „афганистанизация на конфликта”. Съветският опит е показал, че е възможно да се намери начин изтеглянето да се обвърже със създаването на достатъчно стабилно локално правителство което с масирана външна финансова помощ да продължи конфликта само за опрерделено време. Това, доколко тази схема е устойчива в дългосрочен план е съвсем друга работа, но тя ще позволи войските на Пакта да си тръгнат без формално да са били победени.
Когато руснаците доброволно напускат страната в началото на 1989, те оставят след себе си един про-съветски режим, който ще остава на власт за период от три години. Този режим е сменен през пролетта на 1992 г., тъй като основният му поддръжник, Съветския съюз, междувременно е изчезнал от световната карта. И така, три година войната се е водила между афганистанци с помощта на щедро съветско финансиране, което в определени години е достигало до 8 милиона долара на ден. Спирането на тези финансови инжекции става причина за победата на талибаните. Тази победа е съпътствана с нечувани зверства, на каквито без съмнение ще станем свидетели и с оттеглянето на силите на НАТО.
Асем Акрам, афганистански историк, е очевидец на събитията. Той разказва: „ … видях как шестдесет войници бяха пленени и бяха екзекутирани, нарязани на парчета, опаковани в сандъци за плодове и се изпращаха на гарнизона в Джалалабад с това съобщение: „Това е, което очаква неверниците!" Основна роля за спирането на желаната гражданска война и идването на власт на талибаните изиграва Рашид Достум, чиито милиции формират 53 дивизия на правителствената армия. Достум обръща оръжието и минава на талибанска страна. След това падането на про-съветското правителство е въпрос на седмици.
От момента, в който генерал Громов пресича моста слагайки край на съветската инвазия в Афганистан до падането на Кабул в ръцете на ислямистите изминават повече от три години…
Няма коментари:
Публикуване на коментар