- Границите на България, начертани в Сан Стефано, са блъф. Или по-точно - част от дългосрочната стратегия на Русия за морално, политическо, а и за народопсихологическо присъствие на полуострова. Изминалите вече 132 години показват, че той е бил доста успешен….Именно този факт - че Освободителната война е резултат на общ европейски консенсус, подразни бдителните идеолози от ЦК на БКП. Както и приведените от мен тайни договори между Русия, от една страна, и Австро-Унгария и Англия от друга. С документите Санкт Петербург писмено се задължава да не прави голяма славянска държава на Балканите. Забележете - славянска, не българска. Защото западните дипломати са пресметнали правилно, че Русия може да създаде и една голяма Сърбия за сметка на български земи.
След това професорът коментира некадърността на руския генерален щаб и най-вече на Генерал Скобелев:
- Трудно е да се изброят всички глупости на Императорския генерален щаб. Самият стратегически план за водене на войната може да разплаче всеки юнкер в буквалния смисъл. Защото ако предложи такъв като дипломна работа, не само ще го скъсат, ами направо ще го изгонят от военното училище. Поколения наред са отраснали с легендата за "белия" генерал Скобелев. А истината е, че той е палач на собствените си войници. Скобелев ги хвърля в безумни атаки в параден строй срещу добре укрепените турски редути и огъня на скорострелните пушки "Пийбоди-Мартини" на аскера. В резултат на което до позициите на противника стига едва една десета от атакуващите! Скобелев е бил ненавиждан за това не само от собствените си войници, но и от колегите си генерали. След провала на третия щурм на Плевен той не смее да се покаже пред тях и се крие в палатката на американския си приятел, журналиста Макгахан. За съжаление по подобен начин атакуват и румънците при Гривица, давайки общо над 7000 жертви
.
… и завършва с разобличаването на руските лъжи за броя на жертвите. Оказва се, че жертвите не са 200 000 хиляди, а 66 000 и то за двата фронта – Кавказкия и Балканския:
- Дълго време се говореше за 200 000 убити и ранени. След това само убитите станаха толкова. Дадох си труда да изчета руските архиви, а те са наистина перфектни. Оказа се, че става въпрос за 66 130 загинали общо на двата фронта.
Още за Скобелев:
Генерал Скобелев – клоунът на руско-турската война през 1876-1878 година
by ExtremeCentrePoint on Monday, 17 August, 2009
Във всяка война има герои, но и клоуни. Руско-турската война от 1976 година не прави изключение. На фона на талантливите руски пълководци Гурко, Тотлебен, граф Шувалов, Шилдер-Шулднер, най-ярко изпъква глупостта на „прославения” Ген. Скобелев. Любимецът на тогавашните медии, Скобелев е всъщнoст най-обикновен позьор и некадърен военачалник. Под негово командване загубите на личния състав са огромни, а целите рядко са достигнати. За сметка на това на мъстития генерал все някой друг му е бил виновен – или съседните части командването, на които не винаги разбирало „великите” му замисли или българите, които не го подкрепяли достатъчно или нещо друго.
Първият гаф на Генерала е още при щурмуването на Дунав при Свищов.
Той предлага Кавказката казашка дивизия под негово командване да се прехвърли с плуване през реката. Експериментирали 33 доброволци начело със Скобелев, които се спуснали с конете си в Дунав. До българския бряг доплували само двама – Скобелев и един казак. След този „геройски” подвиг, разбира се, командването забранило осъществяването на идеята. Ако бяха оставили работата на лудия Генерал, то цяла руска конна дивизия би потънала в Дунава още в началото на войната.
По късно по време на първия щурм на Плевен отново необикновена енергия проявява генерал Скобелев – след като отблъсква атаките на турците в югозападния участък, той преминава в настъпление и с един останал батальон от целия Курски полк успява към 16 часа да нахлуе в Плевен. Разбира се, с тези сили той не е в състояние да развие успеха си и се оттегля. Тук всеки би си задал въпроса: Защо тогава е пожертвал 80% от личния състав на полка? Късно вечерта на същия ден, Скобелев отново самоволно вдига в атака руските войски под негово командване. Преди да атакува двата редута – Кованлък и Исса ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове и да установи контакт с войските на генерал Крилов. Тук се разгарят кратки боеве с изпратените към гребена турци, които след редица драматични перипетии са отбити от третия гребен. Скобелев губи битката с огромни човешки загуби.
Третият щурм на Плевен. Точно в определения час на щурма първата линия на обречените поради некадърността на командващия скобелевски полкове с развети знамена, под гърма на барабаните се вдига в атака. Придвижването им по плевенското поле е красиво и по-скоро прилича на парад отколкото на военни действия. Скоро обаче скобелевският парад се превръща в касапница за руските войници и офицери. Под град от куршуми, изпращани от скорострелните турски пушки, атаката се задъхва. Не позволявайки на тази войска да отстъпи, точно като комарджия залагаш на рулетка, Скобелев изпраща в нейна подкрепа последните си оскъдни резерви. Разбира се, турското командване забелязва това и точно когато вече не остават резерви, турците се вдигат в контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени. В този момент Скобелев, вместо да ръководи разпострялото се на километри сражение, решава да играе ва банк.. На белия си кон, заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците отстъпват. Разпръснатите остатъци от руските полкове нахлуват в редута Кованлък. По нататък логиката на военните събития е безмилостна. След няколко часови сражения в тъмното, където никой не знае къде е противника, клоунът Скобелев губи битката.
На другия ден, отново без каквато и да е подготовка, той отново челно атакува турските позиции. Получил в подкрепление напълно окомплектования Шуйския полк, генералът вместо да го задържи в резерв веднага го хвърля в мелницата. Разгръща го на третия гребен на Зелените хълмове и му нарежда да прикрива отстъплението на разбитите през нощта руски части, които безредно се оттеглят от редутите. Като резултат и тази единствено боеспособна руска единица е бързо смляна под кръстосания огън на турските оръдия. Равносметката е ужасна. Частите под негово командване са дезорганизирани, разбити и на практика са престанали да съществуват. По време на атаката са убити са 7039 общо руски войника, от които 4000 са от скобелевските части, а турците загубват само 1200.
На 8 януари 1877 година, въпреки бездарния Скобелев, войната върви към победен за Русия край. По това време отрядът на Скобелев, в който са включени седемте опълченски дружини, 16-а скобелевска дивизия, 21 ескадрона и сотни, както и други части с 14 оръдия (всичко 16 000 бойци), въпреки помощта на няколко хиляди българи с мъка се придвижва през потъналия в дълбок сняг Химитлийски проход. В часа, в който Святополк-Мирски започва боя при Шипка – Шейново, авангардът му едва достига изхода на прохода и повежда бой с турците, заели височините наоколо. Бездарното командване на генерала разтяга руската колона по целия проход, като главните сили са още на превала. Вечерта на 27 декември (8 януари) с мъка Скобелев групира около изхода на прохода едва две трети от войската си. Оказва се, че „героят” Скобелев се е изхитрил този път да загуби 33% от ефективите си дори без да влиза в сражение. По-късно разбит отново при Шейново и Казанлък от далеч по-слабите турски части на Вейсел Паша , за да оправдае некадърността си, Скобелев помпозно заявява: „Плевен започва отново”. Генерал Скобелев не харесва и българите. Офицерът от Опълчението Кисов в мемоарите си разказва, че малко преди боя за Шейново Скобелев се подиграл със Столетов, напомняйки му каква войска командва(става въпрос за българските опълченци).
Четейки всичко това как можем да си обясним образът на Скобелев останал в българската памет като смел и талантлив военачалник изиграл решаваща роля за освобождението на България когато всъщност става въпрос за най-обикновен грандоман, некадърник и клоун? Отговорът е очевиден. И тогава както и сега медиите търсят и сами конструират медийни герои, които често са бутафорни фигури с мними качества и измислени достойнства. Точно такъв е и случаят с Генерал Скобелев наричан от пресата Белият генерал, а далеч по-сполучливо би било прозвището Клоуна на бял кон.
Използвани са исторически факти от книгата на Божидар Димитров “Истинската история на Освобождението 1860-1878″
Няма коментари:
Публикуване на коментар