Има празник в града: тръбят фанфари,
бърза, тълпи се народ –
иде кралят ни, кривоногият, старият,
гол като в баня, но горд.
Той е гледка и смешна, и жалка,
не помага високият сан.
Люшка коремът си, цял барабан,
тънки крачета — барабанни палки.
Но повтаря му цялата свита:
— Що за камзол! Колко фино ушито! –
Младичка фройлина, ангелски тъпа,
все се възторгва от сухото дупе:
— Що за изящнички панталони! –
тя умилено повтаря с поклони.
А маршалът — като луна глава плешива –
„дантели брабантски“ разхвалва живо.
Неуморна е мадригалната свита:
— Прелестно! Мило! Фино ушито! –
Помазаникът божи (иди разбери!),
както го майка родила, върви…
Мили деца, не мислете обаче,
че светът е такъв и, значи –
разните идиоти и подлеци
възвеличаваме за мъдреци,
че поети зовем епигоните кални
(и при това ги зовем „епохални“),
че пример за вярност наричаме Юда –
няма в живота подобно чудо.
Не допускайте, значи, дечица мили,
че съществуват реални сили,
дето ни карат, добре или зле,
да възхваляваме голи крале.
© Юлия Друнина
© Константин Павлов, превод от руски
Няма коментари:
Публикуване на коментар