Как през 1946 година комунистическите изроди помакедончват Пиринския край: „Тук има само македонци, а ако ти си българин, върви си, ей ти го Бараково!"

Доц. д-р Стоян Германов

Още на 15 септември 1944 г. Светозар Вукманович-Темпо и придружаващите го лица от ЮКП и МКП, Михаил Апостолски и Боне Андреев се срещат с областното партийно ръководство на БРП (к) в Горна Джумая (дн. Благоевград - б.а.). Темпо настоятелно убеждава областните ръководители, че било по-изгодно за пиринското население да се отдели от победена България и да отиде към победителката Югославия. За пръв път се обсъжда и въпросът за създаване на смесена войскова единица от партизански отряди и доброволци, които заедно с партизани от Вардарска Македония да влязат в Егейска Македония. По този начин съюзниците САЩ, СССР и Англия щели да бъдат поставени пред свършен факт.

Областното ръководство е било изправено пред дилемата - да приеме почти ултимативните искания или да изчака. Все пак накрая повечето въпроси са отклонени с отговора: „Нямаме пълномощия да разговаряме и комунистите от Пиринския край са част от БРП (к)". Но Темпо и придружаващите го лица не губят надежда и се опитват да направят пробив в София. Въпреки обаче, че постигнатите на 25 септември договорености са неясни, на територията на Горноджумайска област е създадена „македонска бригада" „Яне Сандански" с командир Крум Радонов и политкомисар Георги Мадолев. В бригадата са включени партизани от отрядите „Никола Калапчиев", „Анещи Узунов", „Никола Парапунов" и „Антон Попов", както и войници от 39-и и 14-и пехотни полкове, които са разформировани. По заповед на командването на бригадата, която Апостолски и други югославски дейци считат вече като част от Югославската народоосвободителна войска (ЮНОВ), от войниците и офицерите са снети българските отличителни знаци и са заменени с югославски. Вдъхновен от тези действия, Апостолски заявява, че бригадата скоро ще марширува в Солун и по-нататък трябва да остане в Беломорието.

Тогавашните ръководители на Горноджумайска област са считали, че бригадата ще воюва с германците и затова още преди 11 септември 1944 г. са изпратени партизански поделения в Демир Хисар и Сяр, но те завършват мисията си безуспешно и се завръщат обратно. Съдбата на бригадата „Яне Сандански" се решава на среща при Трайчо Костов през ноември 1944 г., когато е решено тя да се разпусне. Временно са спрени и всички проекти и разговори със скопските ръководители в областта.

Югославските македонисти разчитат на антибългарския македонизъм, който те съзират сред отделни амбициозни партийни функционери в областта. На тях им е внушавано, че „министерските кресла в Скопие не са безброй". Поддавайки се на тези внушения, дейци като Георги Мадолев, Кръстю Стойчев, Георги Хаджииванов и др. правят недопустими изказвания и действия.
Така, на Г. Мадолев се внушава от скопските емисари, че той може да бъде първият министър в югославското правителство. Много по-късно в една своя закъсняла самокритика в Благоевград той заявява: „Ние бяхме заслепени, безкритични и безхарактерни пред титовци".

При насилственото „преброяване" на населението в Пиринския край от всичките 252 575 жители към 31 декември 1946 г. са записани по административен път 160 640 души като македонци, или 63,60%, и 54 425 (21,50%) като българи. И днес скопските теоретици и практици се позовават на преброяването от 1946 г., когато в специфична историческа обстановка по настояване на югославското ръководство начело с Тито, под натиска на Сталин и нихилистичната позиция на българските управляващи, се упражнява насилствена промяна на националността на българското население в този край.