Не е лесно да се пише по въпроси, по които човек е трудно да бъде осведомен достоверно, но все пак некои общи наблюдения могат да се направят с известна предпазливост и условност.
Съществува доста разпространеното мнение, че днешният началник на министерство на външните работи е доказан кариерист-нагаждач, без собствени убеждения, като се изключи собственото му добруване, който в по-голяма степен от своите предшественици обезличи това иначе важно учреждение. Това, разбира се и за съжаление, изглежда в някаква степен вярно, но нека не забравяме, че е само необходимо, но не и достатъчно условие.
Сегашният титуляр, както и неговият предшественик (не става дума разбира се за Румяна Желева), бяха и все още са това, което в некои среди под сурдинка се нарича "проект". За това има доста признаци, за някои от които може да се говори с известна сигурност. Такива "проекти" разбира се има много в която и да е източно-европейска (и далеч не само) страна, на различна възраст и придвижвани с различна скорост, и при "късмет" за "проектиращата страна" такъв "кадър", а те всички са изкарани като от калъп, често се оказва във възлово място във властта. "Проектът" има за цел да изпълнява поставените му задачи, не само срещу преки и непреки благинки, а и по "истински идеологически убеждения в правото дело", и назначаването му на висок пост означава, че съответното правителство и учреждение няма да създава "главоболия", а действията му, по-точно всяко едно действие, ще са в интерес на "проектиращата" и "спонсорираща" страна.
В този смисъл не са съвсем ненаблюдателни тези, които отбелязват, че изглежда България имаше, при всичките и ограничения и недостатъци, по-независима политика към съседни и други страни през 80-те години, отколкото днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар