Дрезден, 1945
На 14 януари 1943 г. в Казабланка (Мароко) започва срещата (конференцията) на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, на британския премиер Уинстън Чърчил и на членовете на обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания. Срещата продължава до 24 януари.Съветският лидер Йосиф Сталин също е поканен на срещата, но не успява да присъства на заседанието заради финала на битката за Сталинград.
В Казабланка съюзниците за първи път се разбират по въпроса за мястото и времето на съвместните си бъдещи военни операции, както и за това, че те ще се провеждат на територията на Европа. Тогава, в началото на 1943 г., Северна Африка е почти изцяло под контрола на съюзническите сили, като бойните действия продължават единствено в Тунис в района около античен Картаген.
В резултат на преговорите в Казабланка, съюзниците избират за свой неотложен приоритет приключването на войната в Африка, чрез завладяването на Тунис през лятото на 1943 г., който да се ползва като отправна база за десант в Сицилия. Уточнява се, че най-рано в средата на август 1943 г. и не по-късно от края на есента на 1943 г., ще започнат съвместна стратегическа инициатива по отварянето на Втория фронт в Европа.
София под англо-американските бомби
След десет дни на преговори западните съюзници представят за първи път пред световните медии глобалната си цел в Световната война: безусловна капитулация на германския Райх, на фашистка Италия и Япония. Всъщност безусловната капитулация е концепция, не съществувала в международното право до 1943 г. Неин автор е президентът на САЩ Франклин Рузвелт, който цели Германия и Япония да бъдат лишени от всякакви права при евентуалното им поражение във Втората световна война и разполагане с тяхното имущество и активи по усмотрение на победителите.
Изискването за безусловна капитулация на Германия представлява по съществото си де факто отказ от духа на принципите, установени от Атлантическата харта, подписана от Чърчил и Рузвелт на 14 август 1941 г.
Също така е решено да се засилят денонощните бомбардировки на германските градове - британците през нощта, а американците в следобедните часове.
Преди това Чърчил полага много усилия да убеди Рузвелт да се включи в унищожителната бомбена война. Рузвелт, явно впечатлен от “успехите” на Кралските ВВС, на драго сърце предоставя своите USAAF (United States Army Air Force) за целите на “моралното” бомбардиране. Уговорено е да започне работа по съвместни проекти, които да бъдат реализирани възможно най-скоро.
Конференцията в Казабланка е изключително важен момент в започващата тоталната бомбена война без спазване на никакви правила и норми в международното право при воюване. Както казва самия Чърчил в реч по време на конференцията: “Сега ние имаме цялостен план за действие... За добро или за лошо, ние знаем точно какво искаме да направим. Ние имаме общото съгласие на нашите експерти... и не остава нищо друго освен да приведем в действие тези планове един след друг.”
Всички тези “планове” касаят единствено все по-мащабни и варварски бомбардировки над германски цивилни цели. А въпросните “експерти” са все хора като Фредерик Линдеман - човекът, поставил на научни основи избиването на жени и деца. (Линдеман е германски евреин, арогантен и отмъстителен, заместник британски министър, приятел и съветник на Чърчил, автор на концепцията да се бомбардират предимно жилищни квартали.)
На 21 януари, още преди да е завършила срещата в Казабланка, съюзническите главнокомандващи издават директива, с която се определят бъдещите насоки на войната: “Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система и подриване на морала на германския народ.”
По-късно шефът на Бомбардировъчното Командване Артър Харис лично поправя директивата като заменя думата „и” с „целящо”: “Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система целящо подриване на морала на германския народ.” Така германският морал става единствената цел, която следва да бъде атакувана по всички възможни начини.
По същество решенията на срещата в Казабланка полагат основите на англо-американския въздушен терор, който не може да бъде окачествен по друг начин освен като престъпление срещу човечеството, но е оставен без внимание по време на Нюрнбергския процес. Само в бомбардировката на Дрезден на 13.2.1945 г. загиват над 500 000 невинни мирни граждани, което е повече от жертвите на бомбовите удари на руснаци и германци по време на Втората световна война или на двете американски атомни бомбардировки над Япония взети заедно.
БЛИЦ ще отрази на 13 февруари и на 25 юли съответно изравняването със земята на Дрезден и Хамбург. Читателите обаче могат отсега предварително да се запознаят с най-варварските в историята бомбардировки в потресаващи фоторепортажи – изгледи от градовете преди и след ударите върху тях – съответно на линковете bombenterror.nseuropa.com/dresden.htm и bombenterror.nseuropa.com/hamburg.htm
Източник БЛИЦ
Няма коментари:
Публикуване на коментар