Още малко запалилият се самоубиецът от Варна ще го изкарат новия Левски. Хайде да слезем на земята: най-честа причина за самоубийство са наркотиците, алкохола и психични заболявания

Подмяната на стойностите върви с пълна пара. Горкото момче, което се запалило за да протестира срещу нещо въпреки, че и то не е знаело срещу какво. Бог да го прости. Медиите се нахвърлиха като хиени на новината без да посмеят да дадат отговор на основния въпрос: дали кръвните проби са доказали наличие на наркотици и алкохол в кръвта и бил ли е самоубиецът регистриран като психично болен? Ако това е така, защо се крие? На кого са нужни тези фалшиви идоли?

Да погледнем статистиката на самоубийствата:

Вероятността алкохолиците да се самоубият е от 5 до 10 пъти по-голяма, докато използването на наркотици увеличава риска 10-20 пъти. Около 15% от алкохолиците се самоубиват и около 33% от самоубийците на възраст под 35 има първоначална диагноза алкохолизъм или злоупотреба с други подобни вещества. Над 50% от всички самоубийства са свързани със наркотична или алкохолна зависимост.
При младежките самоубийства алкохолът или наркотиците играят роля в 70% от случаите.

Какво казват по въпроса психиатрите:

Според  психиатричната концепция в суицидологията самоубийството е изцяло свързан с душевната патология акт и пред­ставлява патологична реакция, детерминирана преди всичко от душевното заболяване. За едни от тях самоубийството е особен вид лудост, самостоятелен вид душевно забо­ляване, а за други е болестен симптом, който се среща при всички видове психически заболявания. Самоубийците са или душевно болни, или дефектни и непълноценни в психологиче­ски или морален план индивиди, или и едното, и другото заедно. Психичното заболяване, само създава условия за задълбочаване на социално-психическата дезадаптация на индивида и изпадането му в психична криза с последваща суицидо-опасна промяна на личността. Психичното разстройство усилва чувствителността на индивида към психичните конфликти и фрустрации, и в този смисъл увеличава вероятността от суицидна реакция.

Самоубийството (и въобще суицидното поведение) представлява отклонение от общоприетите социални норми на поведение и  може да се признае за анормално патологично явление.
За родоначалник на психиатричната концепция за самоубийствата се смята френският психиатър Ж. Е. Д. Ескирол, който твърди, че човек посяга на живота си само когато е в състояние на делир и че самоубилите се са душевно болни. Според Ескирол всяко самоубийство се дължи на психично заболяване или на състоянието на остър афективен делир. В основата на т. нар. „нормално самоубийство” според него лежи именно делирното състояние на силна афективна обърканост, като и най-разумните самоубийства в крайна сметка се детерминират от делира. Ескирол смята, че има и психически здрави хора, които решават да се самоубият, но в момента на самоубийството си те не са вече такива. Според Шаслен ,  „от самосебе си се разбира, че е достатъчно да е имало самоубийство или опит за самоубийство, за да се говори за душевно разстройство”.

Самоубийството е особен вид лудост, самостоятелен вид душевно заболяване, за други е епизод от болест или нейно следствие, а за голяма част то остава болестен симптом, който се среща при всички психически заболявания. Значителна част от психиатрите отричат възможността душевноздрави индивиди да извършват самоубийство. Някои от съвременните представители на психиатричната концепция за самоубийствата допускат съществуването на психичноздрави сред самоубилите се, но неизменно подчертават, че това са крайно редки, единични случаи, т. е. изключение от правилото.