Румънският модел за “борба” с корупцията генерира корупция по-висока от българската: България с корупция 17%, а Румъния с 29%. Според Transparency International корупцията в Сърбия–22%, Унгария–22%, Турция–18%, Литва 24%, Русия с 34%

Рухна поредният мит за това как  България била най-корумпираната държава членка на ЕС. Transparency International публикува последни данни, от които се вижда, че далеч по-корумпирани от нас са в Румъния, Унгария, Литва. В Европа ни задминават по корупция Сърбия, Турция, Монте Негро, Беларус, Русия, Украйна.
Румънски модел в България? Не, мерси!

Руският “самолетоносач” Адмирал Кузнецов не само че пуши като печка на въглища, но бил и само с 4 самолета на борда, от които 3 са вече небоеспособни. Остава само един.

Това което виждате на горната снимка не е пожар, не е и учение с използване на димна завеса. Това, скъпи приятели, е нормалното състояние  на двигателите на супер руския самолетоносач Адмирал Кузнецов. На тези облаци от черен дим може да завиди всеки парен кораб от 19 век.

Тук обаче всеки русофил може да контрира: “Пуши, но кара много самолети и има голяма ударна мощ!” Оказва се, че това въобще не е вярно. Както става известно от последните публикации в пресата, руското вундервафе Кузнецов е имал на борда само  ЧЕТИРИ(4) самолета. От тях един вече безславно катастрофира, един не успя да се приземи и е кацнал в Сирия, а още един е с дефект открит по време на пътуването.

В момента руският “самолетоносач” Адмирал Кузнецов разполага с цифром и словом с ЕДИН изправен самолет, но му е забранено да лети защото не е ясно дали ще успее да кацне обратно.

Ето това е пример за руска военна мощ – един самолетоносач с един самолет!

По известным данным, на тяжелом авианесущем крейсере "Адмирал Флота Советского Союза Кузнецов" в настоящем походе находятся два одноместных истребителя МиГ-29КР (синие бортовые номера "47" и "49") и два двухместных МиГ-29КУБР (синие бортовые номера "52" и "53"). По неофициальным сведениям, ранее в походе один самолет из перечисленных уже вышел из строя по техническим причинам и не совершает полеты. Номер потерянного 13 ноября борта пока что неизвестен, хотя сообщают, что это был МиГ-29КР.

Още през 19 век Русия иска да заграби българската част от Черно море: “Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широката полоса около Черно море, която Русия може да остави за себе си..”

Мислите си, че изцепките на руския депутат Толстой не са сериозни? Бъркате. Мераците за българския черноморски са официална руска политика от края на 19 век.
“Всичко, което бе направено от Русия за България трябва да бъде разрушено. Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широката полоса около Черно море, която Русия може да остави за себе си. С други думи, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и се предаде на страната на нашите противници, така както постъпихме с Полша, да я разчленим, разграбим, да я изтрием от лицето на земята, за наказание на всички племена населяващи Изтока , като доказателство, че позорен и бедстващ край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия"
Документите:

Оригиналът на "Достоевски за руската завист към българите"

Когато ExtremeCentrePoint за първи път в България публикува статията на журналиста Чарлс Ланиус  “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година”, русоманите ни обвиниха, че такава статия въобще не е имало и написаното е грозен русофобски фалшификат. Тогава наш читател издири източникът и ние го публикувахме.

Същите обвинения, от същите хора, получихме и за статията на Достоевски цитирана в  “Достоевски за руската завист към българите”. За щастие отново наш читател издири оригиналът. Публикуваме и мнението му, с което сме съгласни:

“Ето го оригиналът, придружен – това е много важно, защото разкрива нюансите в текста – от коментари.

Основната тема на статията наистина е друга, но това по никакъв начин не омаловажава часта, която подробно описва „братската“ любов на алкохолизираните мужици към българите.

Това, дето Англия недолюбво България, си го знаем. Време е вече, отдавна, на всеки българин да стане ясно, че няма друг народ на света, който така всеотдайно, така горещо да ненавижда България, както рушняците.”

Ф. М. Достоевский. Собрание сочинений в 15 томах. т. 14. СПб., «Наука», 1995, стр. 346-351

II. САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ

Росен Плевнелиев в стил Роналд Рейгън пред Европейския Парламент. Магистрална реч на голям политик

http://europa.eu/!UB67fV

Брилянтен изказ, перфектен английски, модерна визия, смелост на визионер, реч в най-добрата традиция на българските възрожденци.

Господин Президент,

Днес направихте много силен ход. България се гордее с вас.

Президентът Плевнелиев , този който гордо носи бремето на белия човек в българската политика

Достоен политик, честен мъж, боец и демократ. Това не е краят, а началото.
Господин Плевнелиев, вдигнете гордо знамето на модерна България, понесете бремето на белия човек в българската политика. Много сме тези, които ще застанем зад вас! Поздравяваме Ви с прекрасното стихотворение на Ръдиард Киплинг, то е писано за хора като Вас.


Бремето на белия човек
Носете свойто бреме!
И своите синове
във жертва принесете
на чужди богове-
сред варварски народи
с навъсени лица —
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.

Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.

Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът — прост и строг.
И пътя към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!

Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
„О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!…“[1]

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща „Свобода“;
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.

Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни —
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни…
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът —
и ето: иде скоро[2]
на равни вам Съдът!

За 18 месеца управление на ГЕРБ с втори мандат за Бойко Борисов, средната брутна работна заплата се е увеличила с 14,4%

При встъпването в длъжност на Борисов през ноември 2014 година средната заплата е 833 лева.  Осемнадесет месеца по-късно, през май 2016 година средната работна заплата за страната е 952 лева. Ръстът е с 14,4%.

Съветските бомбардировки над България. През 1941 г. руснаците се опитват да разрушат Добрич, Русе, Казанлък, Стара Загора и Горна Оряховица

През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината.

Само че на датата, на която според историците СССР е подло изненадан в гръб, се случва нещо изненадващо за България. Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.

Важен момент е посоченият по-горе, че България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.
За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.
България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.

Днес много хора, търсейки геополитически аргументи цитират англо-американски бомбардировки над България, като забравят тези на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през Септември същата година. Тъжното е, че властта, която идва след 09.09.1944 г е по-жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете.

Радан Кънев каза: БСП не е заплаха за никого! Лидерът на ДСБ си направи политически стриптийз

“ГЕРБ живее от плашилото БСП. Разделителнтите линии се задълбочават. Единственият им аргумент е, ако не сме ние, са комунистите и Путин. А всъщност сега БСП не е заплаха за никого”

Радан Кънев

Има ли вече нещо неясно?

Планът "Калфин" обединява Първанов, Радан Кънев и Ахмед Доган или как БСП, ДСБ, АБВ и ДПС с общи усилия ще се опитат да путинизират България

Не е трудно да се отгатне какво ще се случи в близките няколко месеца особено след като знаем първите ходове на противниците  на евро-атлантическата ориентация.

Калфин беше интегриран в правителството на Борисов за да стане обществено забележима личност. Още в началото е било предвидено той да излезе от управлението и да се кандидатира за кандидат президент на левицата. Задължително условие за това беше успехът на партийния преврат срещу лидера на БСП и избирането на Корнелия Нинова свързаната с олигарсите около Първанов . В момента се извършва консолидация на пропутинистките сили, а тя изисква определено технологично време. Това означава следното – до президентските избори правителството на ГЕРБ може да бъде спокойно.

Катастрофата ще настане ако Калфин ги спечели.

На 9 май 1917 Българската армия разбива руските окупатори в Македония. Русия е разгромена от България на Южния фронт, а година по-късно капитулира на 3 март 1918 с Брест-Литовския мирен договор

99 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НАД РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА В МАКЕДОНИЯ
9 май 1917 г. е „черният ден“ на руската армия в Македония
Укрит епизод от руско-българската война (1915 – 1918) в уж българските учебници по история, писани от комунисти и русофили. Епизод, за който набедените новоизлюпени военни лъжеисторици, стари комунистически съветски кадри не обичат да разказват.
„Черният ден“ на руската армия в Македония е закономерна последица от антибългарската политика на Русия по време на Първата световна война (1915 – 1918), когато Русия воюва срещу България по всички фронтове.
Руски войски нападат България по суша, въздух и вода.
През лятото на 1916 г. след освобождението на Македония и Поморавието от сръбска окупация и обединението им с България, сръбският съюзник Русия се включва в широкомащабната война против България, като едновременно нанася двоен удар: от север в Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17.08.1916 г. и от юг – в Македония на Солунския фронт.


През август 1916 г. в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт пристигат първите руски войски, които подсилват враговете на България. Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис. Тя е създадена в периода май – юни 1916г. в района на Москва първоначално от 3-ти и 4-ти особен пехотен полк и Маршевия батальон. По щат тя има 224 офицери и 9 338 долни чина.
От септември 1916 г. руската 2-ра особена бригада е хвърлена в боеве срещу 1-ва българска армия на битолско направление. Руските войски помагат на френските и сръбските части при овладяването на два български града в Македония – Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г.
През октомври 1916 г. в Македония се появяват още руски войски. Това е 4-та особена бригада. Сформирането й започва още през юни 1916 г. в Москва. Тя се набира главно от запасняци, но има и 6 роти от действащата армия. Бригадата е сформирана в Москва по смесената система, подобно на 3-та бригада, изпратена във Франция. В първоначалния състав на 4-та особена пехотна бригада влизат 180 офицери и 9 368 долни чинове. 4-та особена бригада е в състав от два особени полка, с номера 7 и 8. Командва се от генерал – майор Максим Леонтиев.
4-та руска бригада пък влиза в състава на 3-та сръбска армия. На 28 – 30.11.1916 г. тя участва в настъплението срещу българите на Солунския фронт.
Особено активно действа 7-и руски полк. Той подкрепя сръбските атаки, при които губи 251 убити и ранени. Общо в тези дни бригадата дава 301 души загуби.
Според донесението на щаба на генерал – майор М. Леонтиев на 2.12.1916 г. неговата бригада се намира в завоя на р. Черна при село Брод. Тя е в състава на 1-ва Сръбска армия и участва в нейните боеве против българските части в този участък на Солунския фронт. Появява се на фронта на 7.12.1916 г. Не успява да постигне кой знае какви успехи. Понася сериозни загуби в сраженията и изтеглена на временна почивка.
В края на 1916 г. в битолския участък фронтът се стабилизира по височините, разположени на около 5 км северно от Битоля. Българската отбранителна линия се установява при Червената стена – кота 1248 – кота 1050 – Маково – Градешница. Тук българските войски заемат твърдо позиции за отбрана, които ще удържат до края на войната в Македония през 1918 г.
През октомври 1916 г. се разгарят и боевете в завоя на река Черна. Първоначално тук действат сръбските войски. След това обаче се появяват и руснаци. Съгласно заповедта на Главнокомандващия съюзните войски № 2139/3 от 11/24.11.1916 г. 2-ра особена бригада влиза в състава на 1-ва сръбска армия. Остава обаче в подчинение на руския Генерален щаб и заема позиции в завоя на река Черна.
Към 28.11.1916 г. 2-ра особена бригада се съсредоточава около Араток, където остава като армейски резерв чак до 3.12.1916 г., като подрежда своята материална част и попълва личния си състав с войници от маршевите дружини. Междувременно в участъка в завоя на р. Черна ожесточените боеве продължават до 27.11.1916 г., когато постепенно заглъхват.
В нощта на 3 срещу 4.12.1916 г. 2-ра специална бригада сменя на позициите в завоя на р. Черна сръбските Вардарска и Моравска дивизии.
Руските войски имат два участъка на тази позиция: десен – от кота 1050 до пътя Суходол – Мъгленци и ляв – от този път до рекичката, източно от връх Хлебница. Десният участък се заема от 4-ти полк, който сменя 2-ра бригада от Моравската дивизия и 1-ва бригада от Вардарската дивизия.
В първа линия тук застават 1-ва и 2-ра дружини с три картечни роти, а в резерв – 3-та дружина в падината на юг от кота 1050. Щабът на полка се установява в Орахов. Левият участък се заема от 4-ти полк, който сменя бригадата от Вардарската дивизия. Полкът има в първа линия 2-ра и 3-та дружини с две картечни роти. Щабът му се установява в Суходол. На северния край на Суходол се установява бригадният резерв – 1/3 дружина с една картечна рота.
През май 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е пробива на българската отбрана. При подготовката му съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, италиански и руски войски. Според руските историци руските войски са използвани основно от съглашенското командване като таранна жива сила и пушечно месо.
Преди боевете 2-ра руска особена бригада на генерал М. Дихтерис е разположена от река Орле до дола между връх Хаинцелман и връх Миге.
В първа линия отбраната на река Черна е от 302-ра германо-българска дивизия и усилената 22-ра пехотна германо-българска бригада. 302-ра дивизия се командва от генерал фон Цигезар. Тя има 3 бригади с общо 5 пехотни полка, 22 дружини. От трите бригади на 302-ра дивизия две са български и една е германска (201-ва). Българските бригади са 2-ра тракийска на полковник Кирилов и 3-та рилска бригада на полковник Христо Бояджиев.
2-ра тракийска бригада е от два пехотни полка (9-ти Пловдивски и 27-и Чепински), които са в четиридружинен състав. Това са същите полкове, герои от победата над френско-английските войски при първата им атака на Дойран в август 1916 г.
3-та рилска бригада включва само един пехотен полк – 54-ти от 4 дружини с командир подполковник Минчо Банковски.
302-ра германо-българска дивизия е част от 11-та германска армия – една от трите армии по това време на Централните сили на Солунския фронт. Останалите две са 1-ва и 2-ра армии.
11-та германска армия се командва от генерал-лейтенант Арнолд фон Винклер.
22-ра усилена германо-българска бригада е разположена в т. нар. участък Ройтер. Тя на свой ред има три полкови участъка – западен, среден и източен. Българите са в средния и източния участък.
Западният участък е германски. Отбранява се от 42-ри германски полк, заел връх Дабица или още връх Бомсдорф.
Артилерийската подготовка и разузнавателните действия на съглашенските войски в участъка на завоя на река Черна продължават от 5 до 8.05.1917 г. Участват общо 91 батареи (372 оръдия и тежки минохвъргачки), с които денонощно противникът обстрелва българо-германските позиции.
На 9.05.1917 г. съглашенското командване решава да премине към решителна пехотна атака в завоя на р. Черна срещу българо-германските войски.
Конкретната задача, която е поставена на руската 2-ра особена бригада е да атакува и овладее обектите Дабица и Хаинцелман, наричани от германците съответно „Вилхелм“ и „Фердинанд“. По-нататък като развие своя успех трябва да овладее вододела на р. Маковка и р. Дубица от Орле до връх Миге. По-конкретните задачи до частите са поставени с оперативна заповед на командира на бригадата от 23.04.1917 г., последвана от инструкция от 30.04.1917 г.
Вдясно от руските части настъпва 17-та френска дивизия, а вляво по билото на Селечка – 16-та френска дивизия. В бойния ред на 2-ра особена бригада са двата й полка – 3-ти и 4-ти. В бригаден резерв е оставен 1 батальон от 3- ти руски полк.
На 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада трябва да настъпва в участъка на 22-ра усилена българо-германска бригада заедно със 17-та колониална дивизия. Тя настъпва в две колони: с 3-ти особен полк на полковник Тарбаев и с 4-ти особен полк на полковник Александров.
3-ти особен полк с 2 батальона е в първа линия и е насочен срещу Хаинцелман, заеман от 3-ти батальон от 42-ри германски полк.
4-ти особен полк с 2 батальона в първа линия и един във втора линия е насочен срещу Дабица (Бомсдорф), заеман от друг германски батальон (2-ри от същия 42-ри германски полк).
В резерв на бригадата остава да действа 1 батальон от 3-ти особен полк.
Пехотната атака се поддържа от огъня на бригадната артилерия – 54 оръдия.
Руската бригада съгласува действията си с френската 17-та колониална дивизия, която има в състава си 4 пехотени колониални полка (1-ви, 3-ти, 51-ви и 54-ти) и 50 оръдия.
Съотношението на силите в участъка Ройтер е в полза на Антантата. 18 френско-руски баталъона с 104 оръдия се изправят срещу 10 германски баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка Ройтер.
В участъка фон Ройтер артилерийската подготовка на батареите от 17-та колониална дивизия и 2-ра руска бригада започва в 5.15 ч. сутринта на 9.05.1917 г. Главните обекти, които са обстрелвани са трите важни височини Дабица, Хаинцелман и Миге. Към 6.00 ч. огънят се усилва и става барабанен. Под неговото прикритие в 6.30 ч. започва атаката на френско-руските пехотни батальони.
Германските и българските батареи откриват преграден и унищожителен огън.


Руският 3-ти особен полк постига срещу Хаинцелман частичен успех. По-големи са успехите на 4-ти особен руски полк. Тук германският преграден артилерийски огън е незадоволителен, което улеснява действията на руската пехота.
Към 8.45 ч. първият удар на противника е отразен при Миге и Хаинцелман. Дабица обаче остава в руски ръце. Следобяд 3-ти руски полк повторно атакува Хаинцелман.
След кръвопролитен бой Дабица пада в руски ръце към 8.00 ч. сутринта на 9.05.1917 г. Руснаците пленяват даже 78 германци, в това число 4 офицери от 42-ри германски полк.
Успехът с овладяването на тактическата височина Дабица обаче не е развит, защото руските войски не получават подкрепа от съседните френски части.
Един участник в тези боеве записва следното: „Франко-руските атакуващи маси, които вече наближиха телените мрежи, попданаха под един необикновено силен дъжд от чугун и оловени куршуми, който се сипеше безмилостно върху смело настъпващите вериги на 54-ти колониален и на 3-ти руски полк… Всичкото междупозиционно пространство, в продължение на повече от пет минути приличаше на кипящ котел. Атакуващите се разбъркаха, движейки се в разни посоки, но повечето бяха избити или ранени, като осеяха наново полето, други залегнаха в ямите пред телените мрежи, а малка част успя да се върне в окопите си, преследвани при тяхното бягство още по-назад с огъня с полските батареи. “
За възвръщане на Дабица щабът на 22-ра усилена бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината от към двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен.
Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 9.05.1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток. Повечето от руските войски, които защитават Дабица са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20.15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа.
Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк капитан Шишков.
Българският офицер П. Дошкинов отбелязва: „Успехът бе резултат от мощното противодействие на българската артилерия, устойчивостта на 44-ти пехотен полк и смелите контраатаки на последния.“
С овладяването на важната височина Дабица боят на 9.05.1917 г. е спечелен от българо-германските войски.
Руските войски не са просто победи, а разгромени. От 3 000 щика, с които те участват в атаката руснаците губят 1 300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали.
Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко. 9.05.1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк.
Но „черните дни“ за руските войски в Македония продължават. Френският генерал М. Сарай не спира настъплението в този сектор на фронта, а атакува без оглед на загубите българо-германските позиции в завоя на р. Черна чак до 21.05.1917 г.
Стремежът на френското командване на всяка цена да пробие българо-германската отбрана струпва много скъпо за руските войски.
До края на май 1917 г. руските загуби в завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигат 1 200 души! Така за целия период на съглашенските атаки (9 – 21.05.1917 г.) в кървавия завой на река Черна руските загуби са средно по 100 души на ден!
4-ти особен полк на 2-ра особена бригада е изцяло обезкървен. Той губи 50% от личния си състав. Още по-големи от руските обаче са загубите на руските съюзници – италианци (2400 души) и французи (4000 души).
На 21.05.1917 г. щабът на генерал М. Сарай прекратява настъпателните операции на Солунския фронт. Равносметката е ужасяваща. Загубите на съглашенските войски в пролетната офанзива срещу българската армия са значителни и хвърлят в отчаяние дори и най-големите оптимисти в техните редове. Тези загуби по различни източници варират от 13 000 до 20 000 души!
На обратния полюс са настроенията в редовете на Българската армия, която за пореден път доказва висок боен дух, твърдост в отбраната и решителност в контраатаките. Записана е нова бляскава българска победа в епопеята в Македония. В сборника „Черна“ се обобщава по следния начин резултата от победоносните майски боеве в завоя:
„…Тук падна легендата, че достойнсвата на българския войник отстъпват на големите и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинът изобщо на целия южен фронт и частно в завоя на река Черна през майските боеве, е нещо легендарно, непознато на военната история. Въпреки силния и продължителен барабанен огън и многобройните атаки на около 40-50-хилядната итало-френско-руска армия по 20-километровия фронт в завоя, нашите войски не помръднаха от мястото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя! В историята на сегашната война ще остане бележита защитата на Вердюн. Но и при тая крепост, снабдена с многочислени силни укрепления, французите трябваше да отстъпят пред германския напор. В завоя на Черна няма ни едно укрепление, наподобяващо тия при Вердюн…“
Руските войски излизат от този бой обезкървени и със силно понижен боен дух. Този път награди няма. Генерал – майор М. Дихтерис е потресен от ужасните загуби и фактически се признава за победен, което личи от следващите му действия. На 18.05.1917 г. той изпраща рапорт до главнокомандващия Източната армия генерал М. Сарай, в който излага своите съображения за необходимостта да се снеме бригадата му от фронта и да се изпрати в тила. Моли за отдих, за да бъде съхранен бойния й дух. Според същия рапорт руските загуби в бригадата към този момент са 4 400 убити и ранени и 8000 болни.
Генерал М. Сарай приема аргументите на руския си колега и на 24.05.1917г. издава заповед за извеждане на руските войски в тила. 2-ра особена бригада е изтеглена към леринското село Екши су. В тила е изтеглена и 4-та особена бригада.
На 13.06.1917 г. двете руски особени бригади окончателно излизат от състава на сръбската армия. От този момент руските войски в Македония са вече пряко подчинени на генерал-майор М. Сарай. Заповедта за снемане от фронта и изтегляне в тила съвпада с започналата вече реорганизация на руските войски в Македония, осъществена в периода май – юни 1917 г. Остатъците от бригадите са обединени във 2-ра особена дивизия.
Вечна слава и поклон пред загиналите българи за Обединението на България!
Източник: InformNapalm.org

Русия забрани този филм, вижте защо. Как самообявилите се освободители всъщност бяха поробители по-диви от ордите на Чингиз Хан

Кликни тук за да видиш филма.

 СССР и Русия сеят смърт и разрушение по пътя си. Така е било, така продължава да бъде.

Този филм е създаден благодарение на финансовата поддръжка от ЕС и Европейския парламент.

Росен Плевнелиев е с най-големи шансове за бъдещ Генерален секретар на НАТО

Кандидатурата на Ирина Бокова в ООН е вече почти окончателно провалена. За сметка на това един друг българин има големи шансове да заеме ръководна позиция начело на най-силната военна организация в света. Президентът Плевнелиев е може би най-удачният наследник на Столтенберг. По принцип, Генералният сектерар на НАТО е от европейските страни членки, а за следващия мандат Алиансът ще търси личност от Източна Европа. Тази личност трябва да бъде дълбоко привързана към евро-атлантическите ценности.

Кой би бил по-удачен от Росен Плевнелиев?

България чрез българските политически партии трябва още от сега да работи по подготовка на кандидатурата за да сме готови когато дойде моментът. Не трябва да тичаме след събитията.
Българин начело на НАТО е много по-важно за страната ни, отколкото руската агентка Бокова шеф на ООН.

На снимката с Хилари Клинтън

Как през април 1941 г. само един немски офицер, сержант и петима войника превзеха Белград. Сърбите позорно капитулират пред Фриц Клингенберг в духа на "славната" сръбска бойна традиция

Когато германските сили нападат Балканите в ранната пролет на 1941 г., те срещат не само въоръжена съпротива, но и труден терен, както и ужасно време. Италианският военен провал през зимната кампания в Гърция, следван от пристигането на британските сили в помощ на Гърция, което заплашва южния фланг на Германия, принуждава Адолф Хитлер да се намеси.

Русофили ли? 1916 година на Южния фронт французите се опитват да деморализират българските войници с руски песни и това вбесява българите. Дневникът на френския сержант Жер Оливие

Българската русофилия е насадена по време на руско-съветската окупация след 1944 година. Доколко русофили са били българите през 1916 година можем да съдим от дневника на френския сержант Жер Оливие. Провалът на манипулацията се вижда от този пасаж:
“Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите - те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сварихме да се изпокрием...”

Детският ГУЛАГ и разстрелите на деца в съветска Русия. Заповед на Ежов от 15.08.1937 година

Беше специален, детски ГУЛАГ*.
Няма по-голяма подлост от войната на властта с дечицата, използвайки цялата мощ на репресивния апарат. Позовавайки се на указанията на Политбюро на ЦК, лично на Ленин и Сталин, болшевиките създадоха особена система „наказателно детство“. Тази система разполагаше с детски концлагери и колонии, мобилни приемно-разпределителни пунктове и специални детски домове и ясли.
Децата трябваше да забравят кои са, откъде са родом и къде са родителите им.
Това беше специален, детски ГУЛАГ…

Ако се обърнем към най-първите имена и фамилии в детския регистър с разстрелите, то трябва да започнем с царската фамилия, с разстрела на Николай II и семейството му в Екатеринбург. Този разстрел бе организиран от правителството на Ленин. След това то организира милиони други разстрели.
През 1919 в Петроград разстреляха роднини на офицерите от 86-ти пехотен полк, преминал на страната на Белите. Сред тях и деца.
През май 1920 вестниците писаха за разстрела на четири момичета на 3 до 7 годинки в Елисаветград, заедно със една старица, майката на един от офицерите.
Град Архангелск, в който чекистите разстрелвали 12-16 годишни деца, бил наречен „Градът на мъртвите“…
Не може да има прошка за това, което е запечатано в оперативната заповед на Ежов с №00486 от 15 август 1937, относно „Операция за репресиране на жени и деца, изменници на Родината“.
Прилагам някои от разпоредбите на този чудовищен документ (запазвайки стилистиката му):

Подготовка на операцията. Тя започва с щателна проверка на всяко семейство, небелязано за репресия. Събират се допълнителни компрометиращи материали. След това, на тяхно основание се съставя: А) Обща справка за семейството… Б) Отделна кратка справка на социално опасните и способни за антисъветска дейност деца над 15г възраст; В) поименни списъци на деца до 15г отделно предучилищна и училищна възраст.
Справките се разглеждат от Наркомите по вътрешните работи в републиките и от началниците на НКВД** в районите и областите. Последните: А) дават санкции за арест и обиск на жените изменници на родината; Б) определят мероприятията по отношение на децата на арестуваните.
Извършване на арести и обиски. На арест подлежат жените, намиращи се в юридически или фактически брак с осъдения към момента на неговия арест. На арест подлежат също така и жени, намиращи се в състояние на развод към момента на неговия арест, но съпричастни към контрареволюционната дейност, но не съобщили за това на органите на властта. След извършване на ареста и обиска арестуваните жени на осъдените се конвоират до затвора. Едновременно, в порядък, описан по-долу, се извозват и децата.
Ред за оформяне на делата. На всяка арестувана и на всяко социално опасно дете над 15 годишна възраст се завежда следствено дело. Те се насочват за разгреждане на Специално съвещание на НКВД на СССР.
Разглеждане на делата и наказателни мерки. Специалното съвещание разглежда делата на жените изменници на родината и техните деца, по-големи от 15 годишна възраст, които се явяват социално опасни и способни на антисъветски действия. Социално опасните деца на осъдените, в зависимост от възрастта, степента на опасност и възможността за изправяне, подлежат на заключване в лагери или трудово-изправителни колонии към НКВД, или въдворяване в детски домове с особен режим на Наркомпросовете*** на републиките.
Ред за привеждане на присъдите в изпълнение. Осъдените социално опасни деца се насочват в лагери, изправително-трудови колонии на НКВД или в домове с особен режим на Наркомпросовете на републиките.

(б. пр. По-конкретно, част от децата (1-ва и 2-ра група) са били пращани в ГУЛАГ на НКВД, а друга част (3 група) са пращани в Административно-стопанските управления на НДВД на СССР.)

Настаняване на децата на осъдените. Всички деца, останали сираци след осъждането, да се разместват: А) деца във възраст 1-1.5 до 3 навършени години в детски домове и ясни на Наркомздравовете**** на републиките в пунктове за живеене на осъдените; Б) децата, на възраст от 3 до 15 години — в детски домове на Наркомпросовете на другите републики, райони и области (според установената дислокация) и извън Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Минск, приморските и граничните градове. За децата над 15г въпросът да се решава индивидуално.
Кърмачетата, заедно с осъдените майки да се пращат в лагери, откъдето, след навършване на 1-1.5г да се предават в детски домове и ясли на Наркомздравовете на републиките. В такива случаи, ако роднините (не репресируеми) пожелаят да вземат сираците на пълна своя издръжка, това да не се възпрепятства.
Подготовка за прием и разпределение на деца. Във всеки град, в който се провежда операцията, специално се оборудват приемо-разпределителни пунктове, в които да се доставят децата веднага след ареста на майките им и откъдето децата ще бъдат направлявани след това по детските домове…

За кой ли път препрочитам тази заповед и всеки път изпадам в недоумение: не е ли фалшификат всичко това? Уви, така е било. За периода до 4 август 1938 от репресирани родители са били иззети 17,355 деца и са били планирани за изземане още 5000. На 21 март 1939 Берия съобщава на Молотов, че в изправително-трудовите лагери с майките се намират 4500 деца на възраст за ясли, които предлага да бъдат отнети от майките и занапред да се придържат към подобна практика. Тогава започват да приписват нови имена и фамилии на децата.
Един от поводите за поредното ожесточаване на криминалното законодателство спрямо деца става писмото на Ворошилов от 19 март 1935, адресирано до Сталин, Молотов и Калинин. Девет годишно дете напада с нож сина на заместника на градския прокурор на Москва, Кобленц. Ворошилов изразява недоумение защо „такива мерзавци“ да не бъдат разстрелвани?..
Откликвайки на молбата за разстрел на „подобни мерзавци“, на 7 април 1935, Централният изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на СССР издават постановление „За мерките за борба с престъпността сред непълнолетните“. В него се казва: „…непълнолетните, започвайки от 12 годишна възраст, да се изправят пред наказателен съд, прилагайки всички мерки на углавното наказание“. Във връзка с това, по места възниква въпроса за възможността, да се прилага спрямо деца висши форми на наказания. Разяснение на Политбюро от 20 април 1935 потвърждава, че към групата на мерките на криминалните наказания се отнася и висшата мярка (разстрел).
През май 1941 НКВД издава разпореждане за създаване на агентурно-осведомителена мрежа в трудовите колонии с подрастващи. Резиденти трябва да са членове на Всеросийската компартия (болшевики) ВКП(б).
Ярък пример за фалшификация на обвинения срещу непълнолетни е делото на 16 годишния Юрий Каменев, разстрелян с присъда на Военната колегия от 30 януари 1938. Без каквито и да било доказателства за вина Военната колегия в присъдата указва:
„Каменев, намирайки се под идейното влияние на своя баща — врагът на народа Л. Б. Каменев, усвоява терористичните идеи на антисъветските, троцкистки организации; бидейки озлобен от репресиите, приложени спрямо баща му, като към враг на народа, Юрий Каменев изразява сред съученици терористични намерения по отношение на ръководители на ВКП(б) и Съветската власт“…
В годините на отечествената война хитлеристите са гонили децата в една страна — в Германия, а сталинистите в друга — с Средна Азия, Казахстан, на Изток. В далечните краища са заминавали децата на германци, чеченци, калмики, ингуши, карачевци, естонци, латиши и литовци. През април 1945 в Казахстан, Киргизия и Узбекистан са се озовали 34,700 деца-карачаевци, по-млади от 16г. В Узбекистан са закарани 46,000 деца от Грузия. За първите години на живот в новите места смъртността сред преселниците е достигала до 27% годишно. Основно, това са били деца…

Преминах прага — деца. Огромно количество деца под 6г. В малки грейчици, в малки ватени панталонки. И номерца. На гърба и на гърдите. Като при затворниците. Това бяха номерата на техните майки. Те бяха свикнали да виждат само жени около себе си, но бяха чували, че има бащи, мъже. И ето ги, дотичаха при мен, вдигат глъчка: „Тате, татенце…“ Най-страшно е, когато децата са с номера. А на бараките пише: „Благодарим на другаря Сталин за щастливото детство“…
Из спомените на поета Давид Кугултинов.

Из книгата на Ал. Яковлев „Здрач“. Източник: тук и тук. Попадайки на този текст в Интернет, реших, че е важно да го има преведен на български. Контекстът на събитията в Европа, по света и в частност, в България са подходящи да си припомним още един път за една от най-съществените причини обществото ни да се намира в сегашното състояние — липсата на ясна историческа оценка за комунистическото минало и последиците върху днешна България от това, че не премина през ефективна декомунизация (лустрация). Текстът е красноречив аргумент срещу това, че „красивият комунистически идеал“ е бил опорочен. Не. Идеологически режимът не се различава от тези, които го наложиха с терор, кръв и убийства. Масови и безмилостни. Видимо от текста, дори над деца. Затова реших, че е важно да преведа тези редове.
* ГУЛАГ – Главное управление лагерей – Главно управление на лагерите
** НКВД – Народный комиссариат внутренних дел – народен комисариат на вътрешните работи
*** Наркомпрос – народен комисариат по просветата
**** Наркомздрав – Народен комисариат по здравеопазването
Източник: Асен Генов
------------------------------------------------------------------------------------------------------

ГУЛАГ (Главное управление лагерей). 1918–1960
Глава I. Карательная политика советского государства [Документы №№ 1–52]

Документ № 27

Оперативный приказ НКВД СССР № 00486 «Об операции по репрессированию жен и детей изменников родины»

15.08.1937 С получением настоящего приказа приступите к репрессированию жен изменников Родины, членов правотроцкистских шпионско-диверсионных организаций, осужденных Военной коллегией и военными трибуналами по первой и второй категориям, начиная с 1 августа 1936 года.
При проведении этой операции руководствуйтесь следующим:
Подготовка операции
1) В отношении каждой намеченной к репрессированию семьи производится тщательная ее проверка, собираются дополнительные установочные данные и компрометирующие материалы.
На основании собранных материалов составляются:
а) подробная справка на семью с указанием: фамилии, имени и отчества осужденного главы семьи, за какие преступления, когда, кем и какому наказанию подвергнут; именной список состава семьи (включая и всех лиц, состоявших на иждивении осужденного и вместе с ним проживавших), подробных установочных данных на каждого члена семьи, компрометирующих материалов на жену осужденного; характеристики в отношении степени социальной опасности детей старше 15-летнего возраста; данных о наличии в семье престарелых и нуждающихся в уходе родителей, наличии детей, по своему физическому состоянию требующих ухода;
б) отдельная краткая справка на социально опасных и способных к антисоветским действиям детей старше 15-летнего возраста;
в) именные списки детей до 15 лет отдельно дошкольного и школьного возраста.
2) Справки рассматриваются соответственно наркомами внутренних дел республик и начальниками управлений НКВД краев и областей.
Последние:
а) дают санкцию на арест и обыск жен изменников Родины;
б) определяют мероприятия в отношении родителей и других родственников, состоявших на иждивении осужденного и совместно с ним проживающих.
Производство арестов и обысков
3) Намеченные к репрессированию арестовываются. Арест оформляется ордером.
4) Аресту подлежат жены, состоявшие в юридическом или фактическом браке с осужденным в момент его ареста.
Аресту подлежат также жены хотя и состоявшие с осужденным, к моменту его ареста, в разводе, но:
а) причастные к контрреволюционной деятельности осужденного;
б) укрывавшие осужденного;
в) знавшие о контрреволюционной деятельности осужденного, но не сообщившие об этом соответствующим органам власти.
5) Аресту не подлежат:
а) беременные; жены осужденных, имеющие грудных детей, тяжело или заразно больные; имеющие преклонный возраст.
В отношении таких лиц временно ограничиваться отобранием подписки о невыезде с установлением тщательного наблюдения за семьей;
б) жены осужденных, разоблачившие своих мужей и сообщившие о них органам власти сведения, послужившие основанием к разработке и аресту мужей.
6) Одновременно с арестом производится тщательный обыск. При обыске изымаются: оружие, патроны, взрывчатые и химические вещества, военное снаряжение, множительные приборы (копирографы, стеклографы, пишущие машинки и т.п.), контрреволюционная литература, переписка, иностранная валюта, драгоценные металлы в слитках, монетах и изделиях, личные документы и денежные документы.
7) все имущество, лично принадлежащее арестованным (за исключением необходимых белья, верхнего и нижнего платья, обуви и постельных принадлежностей, которые арестованные берут с собой), конфискуется.
Квартиры арестованных опечатываются.
В случаях, когда совместно с арестуемыми проживают их совершеннолетние дети, родители и другие родственники, то им помимо их личных вещей оставляется в пользование необходимые: жилая площадь, мебель и домашняя утварь арестуемых.
8) После производства обыска арестованные жены осужденных конвоируются в тюрьму. Одновременно порядком, указанным ниже, вывозятся и дети.
Порядок оформления дел
9) На каждую арестованную и на каждого социально опасного ребенка старше 15-летнего возраста заводится следственное дело, в которое помимо установленных документов помещаются справки (см. пункты «а» и «б» ст. 1) и краткое обвинительное заключение.
10) Следственные дела направляются на рассмотрение Особого совещания НКВД СССР.
Начальникам управлений НКВД по Дальне-Восточному и Красноярскому краям и Восточно-Сибирской области следственных дел на арестованных Особому совещанию не высылать. Вместо этого сообщать по телеграфу общие справки на семьи осужденных (пункт «а» ст. 1), которые и будут рассматриваться Особым совещанием. Последнее свои решения по каждой семье с одновременным указанием мест заключения (лагеря) сообщает начальникам перечисленных УНКВД также по телеграфу.
Рассмотрение дел и меры наказания
11) Особое совещание рассматривает дела на жен осужденных изменников Родины и тех их детей старше 15-летнего возраста, которые являются социально опасными и способными к совершению антисоветских действий.
12) Жены осужденных изменников Родины подлежат заключению в лагеря на сроки, в зависимости от степени социальной опасности, не менее как 5–8 лет.
13) Социально опасные дети осужденных, в зависимости от их возраста, степени опасности и возможностей исправления, подлежат заключению в лагеря или исправительно-трудовые колонии НКВД или водворению в детские дома особого режима Наркомпросов республик.
14) Приговоры Особого совещания сообщаются для приведения их в исполнение наркомам республиканских НКВД и начальникам Управлений краев и областей по телеграфу.
15) Следственные дела сдаются в архив НКВД СССР.
Порядок приведения приговоров в исполнение
16) Осужденных Особым совещанием жен изменников Родины направляют для отбытия наказания в специальное отделение Темниковского исправительно-трудового лагеря, по персональным нарядам ГУЛАГа НКВД СССР.
Направление в лагеря производить соответствующим порядком.
17) Осужденные жены изменников Родины, не подвергнутые аресту в силу болезни и наличия на руках больных детей, по выздоровлению арестовываются и направляются в лагерь.
Жены изменников Родины, имеющие грудных детей, после вынесения приговора немедленно подвергаются аресту и без завоза в тюрьму направляются непосредственно в лагерь.
Так же поступать и с осужденными женами, имеющими преклонный возраст.
18) Осужденные социально опасные дети направляются в лагеря, исправительно-трудовые колонии НКВД или в дома особого режима Наркомпросов республик по персональным нарядам ГУЛАГа НКВД для первой и второй группы и АХУ НКВД СССР — для третьей группы.
Размещение детей осужденных
19) Всех оставшихся после осуждения детей-сирот размещать:
а) детей возрасте от 1–1,5 лет и до трех полных — в детских домах и яслях Наркомздравов республик в пунктах жительства осужденных;
б) детей возрасте от 3 полных лет и до 15 — в детских домах Наркомпросов других республик, краев и областей (согласно установленной дислокации) и вне Москвы, Ленинграда, Киева, Тбилиси, Минска, приморских и пограничных городов.
20) В отношении детей старше 15 лет вопрос решать индивидуально. В зависимости от возраста, возможностей самостоятельного существования собственным трудом или возможностей проживания на иждивении родственников такие дети могут быть:
а) направлены в детские дома Наркомпросов республик в соответствии с п. «б» ст. 19;
б) направлены в другие республики, края и области (в пункты, за исключением перечисленных выше городов) для трудового устройства или определения на учебу.
21) Грудные дети направляются вместе с их осужденными матерями в лагеря, откуда по достижении возраста 1–1,5 лет передаются в детские дома и ясли Наркомздравов республик.
22) Дети в возрасте от 3 до 15 лет принимаются на государственное обеспечение.
23) В том случае, если оставшихся сирот пожелают взять другие родственники (не репрессируемые) на свое полное иждивение, — этому не препятствовать.
Подготовка к приему и распределению детей
24) В каждом городе, в котором производится операция, специально оборудуются:
а) приемно-распределительные пункты, в которые будут доставляться дети тотчас же после ареста их матерей и откуда дети будут направляться затем по детским домам;
б) специально организуются и оборудуются помещения, в которых будут содержаться до решения Особого совещания НКВД социально опасные дети.
Для указанных выше детей используются, там, где они имеются, детские приемники отделов трудовых колоний НКВД.
25) Начальники органов НКВД пунктов, где расположены детские дома Наркомпросов, предназначенные для приема детей осужденных, совместно с заведывающими или представителями ОБЛОНО производят проверку персонала домов и лиц, политически неустойчивых, антисоветски настроенных и разложившихся — увольняют. Взамен уволенных персонал домов доукомплектовывается проверенным, политически надежным составом, могущим вести учебно-воспитательную работу с прибывающими к ним детьми.
26) Начальники органов НКВД определяют, в каких детских домах и яслях Наркомздравов можно разместить детей до 3-летнего возраста, и обеспечивают немедленный и безотказный прием этих детей.
27) Наркомы внутренних дел республик и начальники управлений НКВД краев и областей сообщают по телеграфу лично заместителю начальника АХУ НКВД СССР тов. Шнеерсону именные списки детей, матери которых подвергаются аресту. В списках должны быть указаны: фамилия, имя, отчество, год рождения ребенка, в каком классе учится. В списках дети перечисляются по группам, комплектуемым с таким расчетом, чтобы в один и тот же дом не попали дети, связанные между собой родством или знакомством.
28) Распределение детей по детским домам производит заместитель начальника АХУ НКВД СССР. Он телеграфом сообщает наркомам республиканских НКВД и начальникам управлений НКВД краев и областей, каких детей и в какой дом направить. Копию телеграммы посылают начальнику детского дома. Для последнего эта телеграмма должна являться основанием к приему детей.
29) При производстве ареста жен осужденных дети у них изымаются и вместе с их личными документами (свидетельства о рождении, ученические документы) в сопровождении специально наряженных в состав группы, производящей арест, сотрудника или сотрудницы НКВД отвозятся:
а) дети до 3-летнего возраста — в детские дома и ясли Наркомздравов;
б) дети от 3-х до 15-летнего возраста — в приемно-распределительные пункты;
в) социально опасные дети старше 15-летнего возраста — в специально предназначенные для них помещения.
Порядок отправки детей в детские дома
30) Детей на приемно-распределительном пункте принимает заведывающий пунктом или начальник детского приемника ОТК НКВД и специально выделенный оперработник (работница) УГБ.
Каждый принятый ребенок записывается в специальную книгу, а документы его запечатываются в отдельный конверт.
Затем дети группируются по местам назначения и в сопровождении специально подобранных работников отправляются группами по детским домам Наркомпросов, где сдаются вместе с их документами заведующему домом под личную его расписку.
31) Дети до 3-летнего возраста сдаются лично заведывающим детскими домами или яслями Наркомздравов под их личную расписку. Вместе с ребенком сдается и его свидетельство рождении.
Учет детей осужденных
32) Дети осужденных, размещенные в детских домах и яслях Наркомпросов и Наркомздравов республик, учитываются АХУ НКВД СССР.
Дети старше 15-летнего возраста и осужденные социально опасные дети учитываются 8-м отделом ГУГБ НКВД СССР.
Наблюдение за детьми осужденных
33) Наблюдение за политическими настроениями детей осужденных, за их учебой и воспитательной жизнью возлагаю на Наркомов внутренних дел республик, начальников Управлений НКВД краев и областей.
Отчетность
34) О ходе операции доносить мне 3-дневными сводками по телеграфу. О всех эксцессах и чрезвычайных происшествиях — немедленно.
35) Операцию по репрессированию жен уже осужденных изменников Родины закончить к 25 октября с.г.
36) Впредь всех жен изобличенных изменников Родины, правотроцкистских шпионов арестовывать одновременно с мужьями, руководствуясь порядком, устанавливаемым настоящим приказом.
Нарком внутренних дел Н. ЕЖОВ
Мемориал-аспект. № 2–3. Октябрь 1993 г.

Как Русия принуди Турция да екзекутира Дякона. Граф Игнатиев рапортува, че обесването на Васил Левски е “задоволително решение”. Превод на официалното писмо

ЕДИН ДОКЛАД НА ГЕНЕРАЛ ИГНАТИЕВ ЗА СОФИЙСКИЯ ПРОЦЕС
ОТ КРАЯ НА 1872 И НАЧАЛОТО НА 1873 Г.
В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив - София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от генерал Игнатиев. Преди време привлякохме вниманието към него на проф. Д. Дойнов, който вече го използва в хубавия документален филм Левски пред съда на Портата и на Историята, на който той е сценарист[1] (реж. А. Алтъпармаков).
По-долу публикуваме този документ в оригинал и в превод, тъй като е важен, обяснявайки защо делото срещу Левски и неговите другари, въпреки широките разкрития на Димитър Общи, получава ограничен и предимно криминален характер. В същото време, той поставя и немаловажни въпроси. Като например:
Дали ефикасната намеса на генерал Игнатиев осуетява събития, които биха могли да променят хода на българската история, или пък по-скоро спасява революционната организация на Левски и така й позволява достойно да посрещне предизвикателствата на започналата две и половина години по-късно нова голяма източна криза, която в крайна сметка донася освобождението на България?
Сигнатурата на този документ е: ЦДА,  ф. 1318, оп.1, а.е. 3740, л. 127-129; оригиналът се пази в: Архив внешней политики Российской империи, ф. Канцелярия, 1873 г., л. 202-203.
Прочее, ето този документ:
ОРИГИНАЛ
157. - le 25. Janvier 1873.¹
¹ 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier²,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.

J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur

N. Ignatiew³

ПРЕВОД
157. - 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер⁴,
Както известява нашият Генерален консул⁵ в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия⁶ е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир⁷, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал[2] на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,  на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев

КОМЕНТАР
Илия Тодев
¹ Номер и дата на получаване - изписани с друга ръка.
² [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] S[on] Altesse M(onsieur) le Prince Gortchakov etc etc etc.
³ Само последните три реда са от ръката на Игнатиев.
⁴ [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] Н[егово] Височество г-н Княз Горчаков и пр. и пр. и пр.
⁵ А. Н. Мошнин.
⁶ Тя е в състав: Али Саиб паша, х. Иванчо х. Пенчович и Шакир ефенди.
⁷ Мехмед Рюшди паша Мютерджим.
(Публ. в: BHR, 2006, № 1-2)

---

[1] Филмовият сценарий приблизително съвпада с доклада на проф. Д. Дойнов пред научната сесия за Софийския процес 1872/73 - вж. Дойнов, Д. Левски пред съда на Портата и на Историята. - В: Съдебният процес срещу Васил Левски 1872-1873 г. Исторически, юридически и международни аспекти. Научна сесия, организирана от Общобългарския комитет “Васил Левски”, Софийския комитет “Васил Левски” и Съюза на юристите в България. София, 17 февруари 2003 г. С., 2003 (издание на Съюза на юристите в България).
[2] В министерски доклад до султана от 27 ноемв. 1872 задачата на Комисията е описана така: “…Целта, от една страна, е да покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекателите, и на подстрекаваните се отворят очите, а от друга страна, категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки…” - цит. по Макдермот, М. Апостола, с. 281-2.

Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България

Христо Ботев за Русия

Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51
“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.

Как Русия избиваше българските държавници преди и след Съединението на България

След Освобождението държавните ни мъже са мишена на “освободителите”
 
Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская губерния.
Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.
Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски агент” и решава да го затрие.

33 наполеона струва ликвидирането на Фердинанд. Брои ги Славянското благотворително общество на Светослав Миларов.
“Навремето Светослав Миларов бе видна личност - пише хронистът на оная епоха Добри Ганчев. – Говореше се много за него. И той обичаше да разправя за себе си. Човек експанзивен и при туй не всякога със свежа глава. Често я товари с разни възбудителни пития. Поет, публицист, та че и малко дипломат. Служил бе някъде по туй ведомство. На Др. Цанкова от близките хора.”
Драган Цанков свързва Миларов с Александър Кривцов, който от името на обществото финансира покушението. Заедно с неколцина съмишленици през 1889 г. Миларов се прехвърля от Одеса в България. Теглят жребий кой да застреля Фердинанд. Късметът се пада на него.

Светослав Миларов дебне княза на пловдивската гара.
 
“Фердинанд трябва да пристигне от Калофер и да се прехвърли на трен за София. За кураж Миларов пие коняк в бюфета. По едно време отива да се облекчи в клозета, откъдето се чува изстрел.
“Разтичаха се пристави, стражари - разказва бай Добри. - Излязох и аз да видя що е. Водят Миларова. Води го кметът Дюкмеджиев с един стражар. Питам кой гръмнал. Миларов разправя, че кога бил в нужника и си закопчавал гащите, револверът му, който държал в задния джоб на панталоните си, закачил се в нещо и изгърмял.”
След провала на клозетния атентат е задействан план Б. Пак чрез Драган Цанков руските тайни служби наливат 50 000 франка в заговор за убийство на Фердинанд и на министър-председателя Стефан Стамболов.

Главен изпълнител е майор Коста Паница. През януари 1890 г. Паница плете съзаклятническа мрежа от ближни нему офицери. Сред вербуваните е комендантът на Софийския гарнизон Стефан Кисов. Той отказва, съветва го да се наспи, за да изтрезнее.
Коста Паница крои да извърши покушението на 20 януари, когато в двореца има бал. Цяла нощ пали с руска водка антибългарския си патриотизъм. На сутринта е арестуван. Осъден е на смърт и разстрелян на 16 юни 1890 г.
 
Братушките въвеждат традицията “всяка година атентат”
 
На 15 март 1891 г. към 8 часа вечерта Стефан Стамболов и финансовият министър Христо Белчев излизат от кафене “Панах”. Охранява ги стражарят Спас Антонов. На улица “Войнишка” (сега “Дякон Игнатий”) при една от портите на Градската градина злодеи връхлитат министрите. Чуват се два изстрела, после още един. Стамболов хуква и се шмугва в някакъв касапски дюкян. Белчев пада и издъхва на място.
Автори на покушението са рублофилите Димитър Ризов и Кристо Ножаров. Те минават западната граница и се покриват в Сърбия. После се прехвърлят в Румъния, където са задържани.

Потребни са 4000 франка, за да бъдат пуснати, донася агент Путята, на Азиатския департамент в Петербург. “Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията, които се практикуват сега в София”, предупреждава той.
Със силата на банкнотите убийците са отървани. “Преди четири дни Ризов и Ножаров пристигнаха в Одеса”, телеграфира Путята на 28 май 1891 г. Тук двамата са осигурени с държавни пенсии.