Проф. Димитров, кои български политици от онова време са изиграли най-голяма роля за обявяването на Независимостта и за довеждането на този акт до успешен край?
Това са хората, които поемат политическата отговорност - министър-председателят Александър Малинов и Княз Фердинанд, станал благодарение на този акт Цар. Трябва да отбележа, че решителността и непреклонността идват главно от Александър Малинов. Фердинанд също много го желае, известна е неговата амбиция, след 4 години той ще иска да стане император на възстановената Византийска империя. Все пак, имайки предвид какво се е случило с предшественика му Княз Александър Батенберг, се колебае, нерешителен е, на границата е да се откаже. За разлика от Батенберг, той иска да има политически съюзници в този акт, който се обмисля отдавна. Затова пътува да Виена, където получава от император Франц Йосиф уверение, че ще бъде подкрепен. Куриозен случай е, че въпреки това почти през цялото време докато прекосява Румъния на път за дома, той стои в тоалетната, от притеснение, защото се бои като се върне да не го завари някаква спешна депеша от Австрия, че тя се отказва от подкрепата си за обявяването на Независимостта.
Естествено правителството и парламентът също дават своята подкрепа. Това е един от тези актове, които се подкрепят по правило от целия политически елит.
Днешният български парламент изглежда по всякакъв друг начин, но не и обединен. Способно ли е обаче събитие от такава значимост да сплоти депутатите ни?