Китай закрепи деюре, това което се случи дефакто преди доста време – прехода към капитализъм. Интересно на кого сега ще се молят нашите червени китайофили?
събота, 24 март 2007 г.
петък, 23 март 2007 г.
четвъртък, 22 март 2007 г.
Големият страх от стратегическата празнота.
Природата не познава „празното” или по-скоро се стреми веднага да го запълни. Преди 30 години нито транспорта, който сега е достъпен за всички и пречи на асимилацията, нито комуникациите, бяха същите. Основната част от медиите се спират само на „партизанските стратегии” , а тези на държавите борещи се срещу „съпротивата”-„тероризмът” остават в страни от вниманието. Така се създава усещането за слабост на държавата и чувството, че тя нищо не прави за защита на гражданите си. Голяма част от левичарските медии подменят думата терористи със „съпротива”. Впрочем аз нямам нищо против от използването и на думата съпротива , но без политическо жонглиране и по определение какво е това. Определение, което на тях им се изплъзва, заради желанието да дадат благороден аспект на ежедневните убийства в Ирак и Афганистан.
Но да се върнем на стратегията. Ако левичарите говорят за „партизаните”, а аз ще кажа няколко думи за държавите воюващи с тях – защото всеки медал има две страни. Какъв избор имат те – западните държавите?
Богатите държави сега са уязвими идейно – развитието на интернет, сателитите, мобилните телефони, премахнаха пречките пред свободното разпространение на идеите и деимунизираха почти всички западни страни. За пример ще дам два атентата – този в театъра в Москва и този в метрото в Лондон. И при двата извършителите са израсли и възпитани в страните които мразят. Т.е. и двата атентата се дължат на съпротива, която не е привнесена отвън. Те са били мотивирани от достъпността до нови екстремистки идеи, благодарение на напредъка на теле и инфокомуникациите.
Богатите държави са уязвими и чисто физически. От тероризъм , който идва от вън и прониква през границите, благодарение на евтиния, посев местен и достъпен за всеки транспорт. Пример за това са атентатите на 11.09. в Ню Йорк и тези през 1993 в метрото в Париж. И при двата случая те са организирани от гастрольори, проникнали на националната територия, използвайки пропуските в осигуряване на сигурността на транспорта.
Идейната и физическа уязвимост на Богатите държави, и двете, ги принуждава да комбинират стратегии за борба с тази съпротива(тероризъм). Ясно е че тази борба, не може да бъде насочена към факторите улесняващи проникването и – транспорта и комуникациите. Тогава какво? Какви са възможностите?
1. Увеличаване и засилване на контрола по границите и намаляване на квотата за емиграция. Строги мерки за сигурност и наблюдение по летищата и големите транспортни възли. Това обаче не намалява опасността от вътрешен тероризъм – пак пример Лондон и Москва.
2. Разгръщането на експедиционен корпус, чиято задача е да разруши вражеската структура да окупира територия и да изблъска навън съпротивата , без да и позволи да се завърне. Този подход беше използван от САЩ в Афганистан. Той изисква големи ресурси. Затова и НАТО е ангажирано в прилагането му. Освен това тези ресурси са в перманентно обновление и увеличение – в Афганистан през 2003 имаше 18 000 , а сега около 55 000 войника.
3. Третият тип отговор на заплахата е това което САЩ направиха в Ирак. Приложиха познатия в стратегията прийом на „мухоловката”. Идеята е да се изнесе , или създаде конфликт , в зона която е несигурна и нестабилна с непрекъснати, персистиращи конфликти с ниска интензивност и обременено историческо минало. Идеално отговарят за тази цел, държави, които са предварително отслабени , финансово изолирани - какъвто беше случая с Ирак.Принципът е стар колкото света: да се привлекат на едно място съпротивляващите се, да бъдат ангажирани там за да им се намали възможността да нанасят удари другаде и в крайна сметка – да се унищожи възможно най-голям брой от тях. Това се случи в Ирак, където бяха физически унищожени десетки хиляди джихадисти, а загубите на американската армия в сражения са 2 814 военни.
4. Има и четвърти възможен отговор – увеличаване на капацитета на местните правителства за борба със съпротивата. Т.е. комбинирани военно-финансови мисии, които най-често се кръщават като мисии са поддръжка или подкрепа на реда в даден регион. Необходимите неща тук са основно логистика, разузнаване, охрана и специални части, които подпомагат националните, но всъщност вършат основната работа по „налагането”. На преден план, пред медиите, винаги се дава приоритет на национално-регионалния характер на операциите. Пример Етиопия и Сомалия. Този подход , позволи на националните сили на Етиопия, с дипломатическата поддръжка на Запада, финансирани отвън и с подкрепата на американски средства за разузнаване и авиация , да проведат неотдавнашната операция за прочистване.
Тези четири метода в стратегията се наричат: Protection, Interdiction, Attrition и Emulation.
Но нито един от тях САМ не е ефективен. Решението е в комбинирането и балансирането между тях. Това в момента прави САЩ, а НАТО следва и подкрепя. В миналото се даваше приоритет на първия и четвъртия подход и резултатите въобще не бяха убедителни. След 11.09., Републиканската администрация възстанови загубеното равновесие и в момента и четирите подхода са еднакво приемливи. На това се дължат и добрите резултати.
Така трябва да се продължи.
Римл@нин
сряда, 21 март 2007 г.
Производителност на труда и стандарт. Либералната рецепта.
Увеличаването на стандарта на живот зависи от увеличаването на производителността на труда. В САЩ, вече 50 години, тази производителност се увеличава средно с 2,5% и можем да предположим запазването на тенденцията в бъдеще. За сега няма никакви индикации за промяна и. Т.е. нивото на живот на американците ще се удвои през 2030 година в сравнение с 2001.
timber
Какво става в същото време в Европа? Да вземем за пример Франция, позната с антилибералната си политика. Увеличението на производителността на трудът във Франция, от края на 80те години е 1%. Ако тази цифра не се промени, удвояването на БВП ще стане през …2070! – 40 години след САЩ.
timberвторник, 20 март 2007 г.
Зле, много зле.
Лошо изглеждат нещата с демографията в България. Не знам как са правени анализите, но ако това е вярно, скоро ООН трябва да обяви българина за рядък вид и да го сложи под специална защита. Това едва ли ще ни помогне. На нашия фон, дори страни като Русия изглеждат оптимистично, а управляващите живеят в пълно безхаберие.
The UN predicts the steady depopulation of vast areas of eastern Europe and the former Communist world, as a result of high levels of emigration and birth rates running persistently below replacement levels.
Bulgaria's population will fall by 35 per cent by 2050. Ukraine's will plummet by 33 per cent, Russia's by one quarter and Poland's by one fifth. There will be 10 per cent fewer Germans and seven per cent fewer Italians.
timber
неделя, 18 март 2007 г.
Чели ли сте Киплинг?
Song of the Dead
We were dreamers, dreaming greatly, in the man-stifled town;
We yearned beyond the sky-line where the strange roads go down.
Came the Whisper, came the Vision, came the Power with the Need,
Till the Soul that is not man’s soul was lent us to lead.
As the deer breaks — as the steer breaks — from the herd where they graze,
In the faith of little children we went on our ways.
Then the wood failed — then the food failed — then the last water dried –
In the faith of little children we lay down and died.
On the sand-drift — on the veldt-side — in the fern-scrub we lay,
That our sons might follow after by the bones on the way.
Follow after — follow after! We have watered the root,
And the bud has come to blossom that ripens for fruit!
Follow after — we are waiting, by the trails that we lost,
For the sounds of many footsteps, for the tread of a host.
Follow after — follow after — for the harvest is sown:
By the bones about the wayside ye shall come to your own!
ПЕСЕНТА
Една рускиня си спомня за С.Станишев.
Рядко се попада на такива неща за действащ министър председател. Прочетете:Многие знают, что мне выпало счастье учиться в Московской школе политических исследований, основанной Еленой Михайловной Немировской. Sapienti sat, как говорится. Речь сейчас не о том.В МШПИ учатся в основном российские слушатели, но каждый год есть немного иностранных - как правило, с постсоветского пространства, но есть в виде исключения отдельные представители ближнего зарубежья.
Последние 10 лет в школу - сначала в качестве студента, потом - в качестве эксперта - приезжал болгарин Сергей Станишев. Блестяще образованный человек, говорящий по-русски как мы с вами, без малейшего акцента, один из активных функционеров Болгарской Социалистической партии.Мы с ним сразу сдружились, ибо не сдружиться с ним было невозможно - редко встречаются такие обаятельные, излучающие внутренний свет люди. Мы с ним часами говорили о политике (я - российский оппозиционер, он был болгарским), пили водку (Серёжка очень талантливо пьёт - много, наравне с самыми пьющими из нас, но ни хрена не пьянеет, а после многочасовых возлияний просто уползает, и только его и видели:))), гуляли по голицынским паркам вечерами или прогуливали лекции днём - у нас со Станишевым есть один общий талант: мы видим грибы из-под земли и собираем их там, где их никто не находит.Вечерами мы всей компанией играли в "мафию", Серёжка был одним из лучших комиссаров Каттани: ему было достаточно посмотреть человеку в глаза, и он безошибочно знал, кто мафия:))).
Помню один наш с ним разговор, кажется, году в 2000. Мы к тому времени просрали всё, что можно было просрать в России, социалисты сидели в глубокой жопе в Болгарии. Станишев мне сказал:- Дашка, мы в заднице. Руки опускать нельзя, но нужно готовиться к длительному прозябанию и кропотливой работе с людьми - в коллективах, в аудиториях... Мы отброшены на многие годы назад, у людей на нас идиосинкразия, либералы пришли всерьёз и надолго, вся экономика и все командные высоты в их руках. Можно и нужно заниматься выборами, но сейчас это не даст результата, просто, чтобы квалификацию не терять... Я его утешала, но выглядело это не слишком убедительно, потому что совершенно аналогичные ощущения оставляла у меня ситуация в России.
Помню, в очередной его приезд в Москву я попросила его об одолжении. Я очень люблю песни болгарского трио "Синхрон" (был такой софийский коллектив в 70-е годы, годы моего детства). У меня есть 2 заслушанные до дыр виниловые пластинки, но ничего на других носителях, следы коллектива затерялись. Записывали ли они вообще потом что-нибудь, не распались ли, существуют ли сейчас? Короче я попросила Серёгу при случае позаходить в софийские ретромузыкальные магазины, авось вдруг попадётся?.. Станишев записал название, через год звонок:- Слушай, я тебе так ничего и не купил, задолбался с выборами, но я всё помню, буду продолжать поиски...А потом.... социалисты победили на выборах, Станишев возглавил фракцию в парламенте, потом возглавил Правительство...Сейчас мой друг, однокашник, собутыльник Сергей Станишев - премьер-министр Болгарии.
Плакали, чувствую, мои пластиночки.... Теперь у него есть дела и поважней моих меломанских увлечений. Например, сегодня он обсуждает с Путиным в Афинах строительство газопровода Бургас - Александруполис:)):
Так что если кому попадутся пластинки или записи болгарского трио "Синхрон" - куплю за любые деньги.
timber
Ще се превърне ли грозното пате в лебед? България в петролната игра.
България, Гърция и Русия подписаха в четвъртък дългоочакваното споразумение за изграждане на петролопровода Бургас- Александруполис, който ще пренася евтин петрол до Средиземноморието и ще консолидира руското влияние на европейския енергиен пазар.
Прекалено много отстъпки са направени на руснаците и гърците, а договорените суми за транзита са смешни като приходна част в бюджета. По-сериозно е, ако е вярно, осигуряването на 1000 работни места. Най-добре беше този нефтопровод въобще да не беше започван, но фактът е факт – изглежда наистина ще се строи. Кой е виновен на американците? Нали имаше проект Бургас-Вльора, но го докараха до никъде, а при руснаците сам Путин се е ангажирал. Т.е. това е било руски приоритет и не е бил на САЩ. Резултата го виждаме. Единствената надежда е, че най-вероятно терминалът на Бургас е комбиниран и може да се използва за Бургас – Вльора, ако американското правителство наистина реши да подкрепи проекта, не само на думи, но и с политическо и финансово обезпечаване + натиск за осигуряване на петрола от не руските компании, опериращи в региона на Каспийското море.
Това е положението - с трици маймуни не се ловят.
И тъй като положението е това , да видим какво по точно е станало. Входната точка е наша и се надявам да е „мулти”, иначе си е чисто национално предателство. България ще държи миноритарен дял от тръбата, който договаря да продаде на американска компания. Не е лошо като замисъл, защото САЩ ще могат по-ефективно да бият спирачките на руснаците когато е необходимо. Те могат да го правят далеч по-добре от българското правителство. Това ще бъде хитър ход ако успее.
Второто нещо е, че откъдето и да погледнем, държим гърците за топките. Петролът за новата им рафинерия до Александруполис ще минава през България, а не обратното. Наистина подобен аргумент сега в ЕС звучи малко странно, но кой знае – времената се менят и по-добре е гърците да зависят от нас отколкото ние от тях.
Третият момент е, че все пак тези 155км тръба и помпените станции и мулти входната точка са на българска територия. Те винаги, при екстремна ситуация, дано да не се налага, могат да бъдат чрез закон отчуждени и закупени от държавата по пазарни цени, като чуждите компании бъдат компенсирани подобаващо. Това се отнася за руските компании и може да стане при условие, че Руската Федерация заплаши по някакъв начин българската национална сигурност .
В крайна сметка , излиза, че ако България не е спечелила много от Бургас-Александропулис, то поне е получила допълнителни политикоикономически лостове , с които да влияе на европейската политика. Това може добре да се използва, когато на власт дойде едно бъдещо по-българско и по-малко рускотурскофилско управление.
eCp
четвъртък, 15 март 2007 г.
Френската съпротива е била всъщност руско-британска.
30 000 съветски войници, пленници във Франция през ВСВ, са били във Съпротивата и партизанските отряди. Знаехте ли този малко известен факт? Аз не. Ако прибавим към тях и многобройните британски диверсионни групи, действали в страната под командването на отдела за континентални операции, ами че то за "смелите" франсета нищо не остана. Каква "френска" съпротива е това. Във филма , който съм дал ( Благодарско на Щиpлиц(щaндapтeнфюpepSS) от Клуб Политика на Дир.бг) има доста интересни неща.
Например един ветеран казва, че когато е имало наистина бойна работа да се свърши са отивали руснаците, които значително са повишили нивото на дисциплината при франсетата - разбирайте, играла е руска офицерска нагайка по меките и бели френски задници. :-). Руските бойни партизански части дефакто освобождават и Бордо. Всичко това е много, много малко познато във Франция където темата се отразява слабо от медиите. Историята за френската съпротива се оказва мит, а хората борили се в Съпротивата и за Франция са били основно чужденци - руснаци и британци, а американската армия ги освобождава. Какво остана тогава френското във френската "резистанс".
И това всичко е нормално и логично. Французите не са имали никаква мотивация да вървят срещу немците. Заводите им са били натоварени и работниците добре платени, френското вино, коняци и цигари са се продавали на баснословни цени, сирената и шунката им са предпочитани от немските офицери, а парфюмите буквално са се разграбвали. Висшите немски офицери са водели жените си да си шият рокли в престижните френски салони. Проституцията е процъфтявала и фрицовете са умирали да похарчат райхсмарките си в приятелския и мирен Париж.
Франция е била курорт. Тя пострадва едва по време на освобождението си от американските войски и пак там, основните разрушения са от американските бомбардировки, а не от Вермахта.
Римл@нин
сряда, 14 март 2007 г.
вторник, 13 март 2007 г.
За хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм
За мен лично нито Гардиан, нито Обзървър могат да служат като източник на сериозни анализи, трябва обаче да се признае , че някои авторски статии са с определени качества. Стимулиращи мисленето интерпретации на бившия съветник на Тони Блеар от преди 4 години. Верни, много, верни неща , без съмнение резултат от англосаксонски прагматизъм и кураж да се сложи пръст в раната.
Написаното ме накара да си задам въпроса ... този хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм, така фанатично и не аргументирано атакуван от европейските социалисти и всичките им производни антиглобалисти, алтерглобалисти, зелени, комунисти, националсоциалисти... не е ли точно това, което се случва в Косово под шапката на европейския социализъм ? Отново сме свидетели на поредното европейско лицемерие и манипулативно говорене на едно , а правене на съвсем друго. Същия пример имаме и с африканската европейска политика. В този смисъл статията е много поучителна и визионерска. Не е ли време да се кажат нещата такива каквито са? ... чуй ме какво говоря, за да не се учудиш след това какво ти се случва или в Рим се живее по римските закони, а в джунглата по законите на джунглата.
Впрочем България вече участва усилено в тази неоколониална политика - Косово, Афганистан, Ирак, Босна … Как само звучи , ... България провежда политика на voluntary imperialism, под ръководството на лява тройна коалиция с лидер БСП. Да му се не надяваш, за мен специално, това развитие на БСП през последните 16 години, е едно от нещата, които не съм предполагал. Какво пък толкова ... по-добре е, че съм бъркал. Социалистите в България следвайки историческата си традиция говорят едно , но вършат съвсем друго. Разбира се, правителството на БСП не навиците си. То провежда неоколониална и неоимпериалистическа политика в Европа и Ирак, участвайки в окупационните сили в Ирак и бивша Югославия, БСП става пряк реализатор на това ново хуманно-хуманитарно течение. Аз одобрявам течението , но не съм съгласен с лъжите, зад които се крият социалистите. Нещата трябва да се казват такива каквито са, а именно:
“The challenge to the postmodern world is to get used to the idea of double standards. Among ourselves, we operate on the basis of laws and open cooperative security. But when dealing with more old-fashioned kinds of states outside the postmodern continent of Europe, we need to revert to the rougher methods of an earlier era - force, pre-emptive attack, deception, whatever is necessary to deal with those who still live in the nineteenth century world of every state for itself. Among ourselves, we keep the law but when we are operating in the jungle, we must also use the laws of the jungle..."
Чрез присъединяването на България в НАТО и в ЕС, изпращайки бойни части в Ирак, Югославия и Афганистан, БСП се легитимира като хуманна пронеоимпериалистическа партия.
BOEING – триумфът на либералния подход.
Боинг беше зле. Нищо не вървеше както трябва, а конкурентът му Еърбъс се радваше на все по-голяма популярност. По онова време, многобройни скандали тресяха компанията. Върхът на тези истории стана симпатичния романс на Harry ( Stone CIPHER) , който беше принуден да напусне заради интимните си връзки със секретарката си. Но ако това е симпатично, то аферата с корупцията на бивши служители на Боинг, които получавали пари за да повлияят на Пентагона в избора на изпълнител за модернизирането на самолетите цистерни ... това си е чисто криминално деяние. Този подход продължи дълго. Когато Еърбъс се появи ( преди 30 години ) , Боинг за да задуши новия си конкурент предложи да купи цялата флота на Иберия и да им наеме нови самолети ... всичко това само и само Иберия да не поръча новите си самолети при конкурента ЕАДС. Така беше. Сега вече е друго. Good planes. Fine. Boeing се завръща и още как. Индикации за това имаше още в 2005 година когато американската компания предприе програма за реструктуриране и смени цялото си ръководство. Boeing is making money, и акциите( BA ) на Боинг са на най-високото си ниво от години наред .... EADS ( Airbus Industrie ) счупиха най-ниското си ниво. Всичко това е забравено или поне така изглежда... повече и по-строг контрол, орязване на всички неефективни програми, балансиране между военното и цивилното , прекъсване на корупционните практики и the big comeback of the BOEING е налице.
Тези промени са следствие от реалистична стратегия. При проектирането на новите самолети Боиг заложи на 787. Dreamliner е среден , икономичен самолет, тих и непретенциозен и най-важното лети много надалеч. Освен това е високо технологичен, тих и икономичен. Т.е полети , които бяха възможни до сега само с Джъмбо, стават достъпни с Dreamliner с по-малко пътници на борда и могат да кацат на малки летища ... и е по-евтино. Чикаго-София, Ню Йорк –Ница без прекачване, директно с Dreamliner става възможно и рентабилно. Този самолет ще позволи на авиокомпаниите да намалят консумацията с 20%, а следователно и замърсяването.
Airbus Industrie обратното – заложиха на А380, на който му трябват усилени писти и нови стоянки и ръкави за пътниците.
Вчера борсовите индекси потвърдиха тенденцията за успеха на Боинг. Акциите му бяха лидер на Dow Jones. Причина за това станаха новите поръчки за $4 560 000К. Три големи договора бяха обявени вчера – с кувейтската компания Alafco за 12 самолета 787-8 и 6 от 737-800 ( трето поколение) , обща сума 2,26 милиарда. Изненадата , обаче , беше поръчката на 5 747-8 от руската компания Волга-Днепър за 1,4 милиарда $, с опция за още 5. И накрая, Continental Airlines поръча 5 787 за 900 милиона $.
Тази година, Боинг предвижда на плати на акционерите си по 4,75$ на акция, а оборотът на компанията да достигне 65 милиарда $. Американската компания ще достави 445 самолета за 32,5 милиарда.
Либералният подход извади Боинг от дупката. Остава и EADS ( Airbus Industrie ) да последват примера в името на конкуренцията.
еCp
събота, 10 март 2007 г.
В Белгия военни хеликоптери борят глобалното затопляне.
The Brussels Journal ни информира, че Андре Флао, белгийският Министър на отбраната е използвал хеликоптер на ВВС за да гледа филма на Ал Гор "An Inconvenient Truth". Филмът е бил показан в Хаселт на около 90 км. от белгийската столица. Министърът социалист и партията му са най-големите привърженици на борбата със затоплянето.Хеликоптерът Agusta A-109, използван за тази 90 километрова разходка на Флао изхвърля 250кг СО2 на километър. 45 тона СО2 биха могли да бъдат спестени на природата и това би било наистина една добра кауза,нали?
eCp
сряда, 7 март 2007 г.
ЕС достигна финансовото дъно на социалната антилиберална политика.
Навсякъде в ЕС проблемите със социалното осигуряване се задълбочават. От една страна причина за това е застаряващото население, а от друга, лошото управление на отчисленията и пълната безотговорност и ненаказуемост на еврочиновниците.
Най-зле са нещата във Франция. За разлика от Германия, страната се провали в реформите, не успя да постигне вътрешнополитическите си приоритети и сега е изправена пред истински проблем.След 50 години троцкиско -сталински социализъм, всичко е изпапано, но за да не бъда голословен като комунистите алтерглобалисти ето някои цифри:
2 300 милиарда евро публичен дълг за 2006( според Jean Arthuis, президент на финансовата комисия на френския сенат ), т.е. увеличение с 300 милиарда евро. Общата парична сума М1 на Евро зоната включва и тези 2300 милиарда евро, които са се увеличили с повече от 10% за 4 години. Това са пари , които не са били изкарани, не са заработени. Те се дължат най-вече на държавните помощи за така наречените entreprises publiques. ( синоним на държавно предприятие). Т.е. френският дълг се плаща от всички европейци.
800 милиарда евро непровизиониране на пенсионните фондове само за държавната и общинска администрация.( без да се смятат "държавните" предприятия, който според официални данни дължат още 300 милиарда. Така общата сума става 800+300=1 100 милиарда евро не внесени в пенсионните фондове .)Източник -комисията Pebereau БНП на Франция е 1 680 милиарда евро ... , а дългът е 2 300 милиарда евро или задлъжнялост на 137% . Франция е излъгала Еврокомисията като и е предоставила неверни данни ( 1 117 милиарда дълг) Всяко бебе във Франция получава с раждането си и част от този дълг, който е от 36 800 евро на глава от населението. Как се е стигнало дотам : Социалните осигуровки се плащат два пъти - и от работника и от собственика. Пенсиите се изплащат не от това което пенсионера е внасял през живота си , а от удръжките на тези, които работят в момента - цял живот работиш и ти удържат пари за да плащат на други и след това ако няма достатъчно приходи, ти оставаш без пенсия. И на това те му казват социална солидарност. Например:
Ако фирмата е решила да плаща на работника 2000 Е, за пенсия той плаща 6,5% или 131 Е: собственика плаща още 8,3% или 166Е. След това има допълнителна пенсионна осигуровка ( задължителна ) -2,75% за работника или 55Е и 4,13% за собственика или 82Е. Резултата е , че остават на работника 1584 Е ( и данъците не са удържани ), а на предприятието тоя работник струва около 2800Е, защото собственика участва и в допълнителни задължителни осигуровки. Или общо на 2000 е заплата само пенсионната осигуровка е 21,7% и тези пари не са инвестирани в икономиката , а се преразпределят от държавата. Във Франция няма пенсионни фондове по американски образец и парите от вносните не се реинвестират в икономиката, а отиват в общия чувал за държавно преразпределение.
По този начин френският дефицит стига до 137%.
Истината обаче е, че не се знае точно колко са неплатените осигуровки, защото динамиката е голяма към влошаване. Например някои автори предполагат , че само тези на пощите ( La Poste) са 70 милиарда, на GDF ( газовата компания) са 15мил, а на железниците над 150 милиарда.... Никой не знае колко е дефицита реално, но при всички случай е много повече от 25%. Например анализите на ABN AMRO казват, че железниците за да бъдат приватизирани и да станат рентабилни трябва да съкратят 140 000 работни места от 230 000 ...
Внимание всички критикуват САЩ за бюджетния му дефицита, но той е два пъти по-малък от френския:
САЩ - 64,6%
Франция - 137%
Въпреки, че Светът е видял и по-лошо. Пример Япония и нейните над 200% преди години. Сега го е свалила на 164% и това е става след успешната приватизация на японските пощи.
Другият тревожен факт е свиването на средната класа. Тези които би трябвало да се влеят в нея не успяват поради липса на работа(най-засегнати са завършващите университетите). В същото време покупателната способност е намаляла два пъти и ако през 1986 г с едногодишна заплата е могло да купиш 9 кв. жилище, сега е само 4. Днес 6,9 милиона французи живеят на границата на бедността с 788Е на месец. Ако прибавим към това и огромния дълг от 137% от БВП, което прави по $45 000 на глава от населението. Само за сравнение в САЩ същите цифри са 64% и $27 000.
Престъпността пък е без коментар. Само от началото на събитията с палежите са изгорени 43 000 автомобила и са нанесени щети на държавата за 200 милиарда Евро. Само в Сорбоната бандитите "студенти" са изпочупили мебели и екипировка за 2,5 милиона евро. Вярно е, че Франция по глупост е на първо място в Европа, но проблемите са общи. Както тия 2 300 милиарда дефицит са легнали и на гърба на другите европейски граждани, а не само на французите. Задавам си въпроса дали за България ще е удачно да приеме Еврото.
Социализмът не прощава на никого. Рано или късно някой плаща фактурата.
Европейските проблеми са много големи , но не са неразрешими . Трябва да се приложи Ирландския модел, да се спрат глупостите като Киото и да се ореже преразпределението до минимум. Полицията трябва да възстанови законността и престъпниците анархисти да влязат в затвора. Тогава една нова , либерална Европа ще получи шанс да стане водеща световна сила.
Кои са екстремцентристите? Кратък отговор.
... НИЕ сме тези, който считаме , че Свободата е право на всеки човек и пътят към нея минава през Демокрацията.
... НИЕ сме тези, които не ги е страх да водят Войни за защита на Свободата и не ги е срам когато ги печелят.
... НИЕ плащаме данъци, но не сме съгласни те да отиват за помощи за безработни, за издръжка на зелени паразити, антиглобалисти, екофашисти или да бъдат наливани в
безкрайни неефективни социални програми.
... НИЕ считаме , че всеки индивид носи Лична отговорност за действията си.
... НИЕ мислим, че Моралът е абсолютна категория .
... НИЕ сме тези, които сме убедени, че Садам Хюсеин, Пол Пот, Хитлер, Сталин са по-лоши от Джордж Буш.
... НИЕ мислим , че пазарната икономика не може и не трябва да бъде социална, че в основата на икономиката стой личната инициатива , а не държавната субсидия.
... НИЕ искаме семейството да играе основна роля във възпитанието на децата, а училището да е продължение на това семейно възпитание , а не обратното.
... НИЕ сме убедени , че социализмът , в историческите класически форми като Фашизъм и Комунизъм и в съвременните си прояви като антиглобализъм, зелени движения, екофашизъм, , социализъм ... са донесли на хората само войни и кланета.
... НИЕ мислим , че колективизмът е несправедлив и генерира неравенство.
... НИЕ сме тези, които не считат , че целта оправдава средствата, но са наясно , че за постигането на целите средствата са определящи.
... НИЕ сме с различна националност , поляци, мексиканци, американци , българи , руснаци, от различни раси , ... знаем какво искаме и знаем как да го постигнем.
Forward, as occasion offers. Never look round to see whether anz shall note it. Be satisfied with success in even the smallest matter , and think that even such a result in no trifle.
Marcus Aurelius
Абонамент за:
Публикации (Atom)