Ето какво ми разказа приятел:Веднъж на сечището, където работели яки български селяни дървосекачи, изпратили вносна машина за рязане на дърва. Селяните и подали дъска:
„Бзъъъ” – казала машината и отрязала дъската.
„Мдаааа…” – казали селяните и донесли греда.
„Вжъъъ” – казала машината и отрязала гредата.
„Яяяя …” –казали селяните и донесли … релса.
„Кръц-кръъъц” – казала машината и спряла. Счупила се.
„Оуууу …?!?” – учудили се селяните, взели пак трионите и брадвите и се върнали в гората да секат и режат на ръка.
Този анекдот на пръв поглед изглежда, че е за заслужената съдба на неуките селяни, но има и друго. Той ни показва как може да се счупи машина.
Всяка машина може да се разглежда като някаква „кутия” с вход и изход. В тази кутия протичат някакви предварително определени действия, които обработват входния материал по определен алгоритъм. Тези действия са константни и са пригодени към материала, който се подава на машината.
Каква ще бъде реакцията на машината, ако на входа и се подадат данни(материали) излизащи от спецификацията и? Трудно е да се каже, но е вероятно това да наруши алгоритъма на работа. Нарушеният алгоритъм, може да счупи, но може и да не счупи машината(релсата чупи машината, но картонът не, и двете нарушават алгоритъма).
Т.е. за да се счупи машина, трябва систематично на входа и да се подават данни(материали) излизащи от алгоритъма и все никой от тях ще я изведе от строя. Не е необходимо да се познава точно кои данни(материали) чупят машината, а просто те трябва да се сменят непрекъснато.
Умните хора защитават важните машини с помощта на входни филтри. Задачата на тези филтри е да допускат до „кутията” само данни, които алгоритъмът и може да обработи.
Ако икономическите програми са „машините”, а елитите(политически и други) са филтрите на входа, то тогава „народът” е на изхода – потребява но не управлява.
А ако искаш да счупиш „машина”, постави селяните за филтър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар