„Ода за гръцката ваза” от Джон Кийтс
Атинска форма! 0, непостижим овал!
Населен с герои и със деви - ваян в мрамор хоровод;
С клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;
тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод-
като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!
Когато свърши времето ни, пътят ни обречен,
ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета,
ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал,
ни казваш: твойта истина - това е красота
С клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;
тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод-
като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!
Когато свърши времето ни, пътят ни обречен,
ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета,
ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал,
ни казваш: твойта истина - това е красота
и красотата истина е - запомни, човече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар