Учени от РАН (Руска академия на науките) откриха мястото на масовото погребение на 7000 разстреляни през 1918 работници от оръжейните заводи в Ижевск и Воткинск. Петдесет години специалистите не успяваха да намерят точното място на убийството и братската могила на седемте хиляди участници в Ижевско-Воткинското въстание и членовете на техните семейства.
Учените твърдят, че това въстание няма аналог в историята на гражданската война. Работниците от Ижевския и Воткинския оръжейни заводи се вдигнали против властта на болшевиките.
– В Бялата армия на адмирал Колчак с болшевиките се е сражавал 150-хилядният Работнически стрелкови корпус, сформиран от работници от Сибир, – казва ръководителят на обществената организация за увековечаването на паметта на Ижевско-Воткинското въстание Василий Крюков. – Това са били златни кадри от потомствени висококвалифицирани и високоплатени руски работници, за които е било неразбираемо от какво всъщност са тръгнали да ги освобождават болшевиките. Те са имали наистина достойна заплата, частни домове, училища за работническите деца, организирана почивка, пенсии.
Работниците се надигнали срещу властта на болшевиките, против разкулачването и разстрелите. Открито излезли на бой с червените. Август, септември и октомври оръжейниците удържали отбраната на Ижевск. Пушки са имали много, но патроните не достигали. През ноември 1918 въстанието е било потушено от частите на Червената армия. Започнали масови разстрели.
– Първоначално ги разстрелвали на друго място, а в този овраг (дере) само ги закопавали, – казва член на обществената палата на Ижевск Евгений Кузнецов. – Разстрелвали са цели семейства, всички братя, сестри, родители и деца на въстаналите оръжейници. Когото вече е нямало къде да складират телата, започнали да водят осъдените на тълпи до тук и да ги убиват на това място. Много удобно място – дерето образува естествена стена, която спира куршумите.
След всеки разстрел палачите пускали обява във вестника. В нея са посочвали кого са разстреляли за деня. Вестниците от тези години са запазени в градския архив. По тях е определен точният брой на екзекутираните – повече от седем хиляди души!
– Нашият случай е уникален – казва Василий Крюков. – Единственото, с което може да се сравни, са погребаните в Катин, под Смоленск. Но там се говореше за 11 хиляди убити полски офицери, а в действителност намериха три пъти по-малко тела. При нас е известен не само броят, но и името на всеки екзекутиран.
Гробището
От изследването на архивите е имало две предполагаеми места на масовото погребение. Тогава към търсенето са привлекли учени от Физико-технологичен институт от Уралско отделение на РАН. Именно те са регистрирали с помощта на прибори огромно натрупване на органика, характерна за масово погребение.
Понякога костите са толкова близо до повърхността, че дори стърчат от земята, като стари клони. С тях си играят деца, разнасят ги кучета.
– Върху някои черепи достоверно са идентифицирани повреждания от огнестрелно оръжие – твърди съдебно-медицинският експерт Тахир Закиров. – Няма съмнение! Точно това са костите на екзекутираните работници.
Учените посочват, че дерето с погребаните е разположен на улица “Милицинна”. Обаче в зората на Съветската власт тази улица е имала друго име – улица „Червен терор”.
Сега се решава въпросът за извършване на мащабни разкопки и погребване наново на телата.
Докомунистическа история на Ижевск
(по данни от официалния сайт на гр. Ижевск:
Град Ижевск е разположен на река Иж, на 40 km от вливането й в Кама. Столица на Удмуртия, Руска федерация.
Повод за създаване на селището е строежът на завод за обработка на желязо. Мястото на водоема, чиято вода да задвижва машините в завода, е избрано от Алексей Москвин. Той е и ръководител на строителството на завода. Основател и собственик е граф П. И. Шувалов.
Първите копки на завода в Ижевск са направени през 1760, а през 1763 е пуснат в действие първият цех за желязо на кюлчета („меко желязо”, получавано от преработка на старо желязо или чрез рафинация). По-късно започва производството на анкерно желязо и дори „качествено (с марка) желязо за строежа на Кремълския дворец”.
Оръжие в завода се сглобява от 1807 – първоначално от чуждестранни специалисти, а от 1819 вече има и собствени обучени оръжейни майстори. С царски указ най-добрите от тях са удостоени с „майсторски кафтан със златна нашивка”.
През 1866 майсторите били освободени от задължителна работа и някои от тях са успели да създадат собствени оръжейни или други фабрики. Полувоенният град Ижевск станал свободно село/селище Ижево.
От 1872 арендатор на завода е Людвиг Нобел (по-големият брат и съдружник на Алфред Нобел – учредителят на Нобелова награда), който прави много за модернизиране на производството и облагородяване на условията за работа.
От 1884 започва производството на висококачествена стомана и ловно оръжие. През 1891 вече има промишлена линия за трилинейна пушка по системата на Мосин (1849-1902). (Според Уики, 1891 е годината на създаването на този тип пушка. Известна е още като пушка Мосин-Наган. Названието е свързано с калибъра на пушката, който е равен на три линии – остаряла мярка за дължина.)
Настава период на възход на града като цяло – развитие на търговията (два пазара, обществена банка), културата (заводски театър, библиотеки, музикални класове), образованието (две гимназии, оръжейно и занаятчийско професионални училища).
От 8 август до 7 ноември 1918 властта в града е принадлежала на работниците, изгонили болшевиките.
изгонили болшевиките.
Ижевско-воткинското въстание е един от първите в Русия ярки примери за противодействие на болшевиките. Надигнали се не дворяните, а работниците – против „своята си” работническо-селска власт. Това изключително притеснило партийната върхушка, завладяла властта в Русия. И за потушаване на бунта са изпратени мощните сили на Железната дивизия под командването на червения командир Владимир Азин. Сто дена ижевци и воткинци, заедно с присъединилите се към тях селяни, устоявали на атаките на червените. Ижевск бил обграден с няколко реда окопи и телени огради. Интересно, въстаниците не смятали себе си за белогвардейци. Тяхната униформа била изцяло различна: червени ленти на ръкавите с изображение на пушка при ижевци и на револвер при воткинци. Слагали ги на обикновенните си куртки или палта. През ноември Ижевск бил завзет от азинците. Започнали масовите разстрели.
Автор: Ringi Rae
Няма коментари:
Публикуване на коментар