Aтомният крайцер "Петър Велики" през перископа на американска подводница
Във връзка с навлизането на мини ескадрата на НАТО в Черно море, интересно би било да видим какъв е истинският баланс на силите между Алианса и Русия. Да си припомним, че руски генерал заяви, че Черноморският флот(ЧФ) на РФ(Руската федерация) може да потопи за 20 минути корабите на западните съюзници. Доколко това отговаря на истината?
- 1 дизелово-електрическа подводница по проект 877В
- 1 ракетен крайцер
- 1 голям противолодъчен кораб по проект 1134Б (втори се намира на дълъг ремонт)
- 3 СКР по проектите 61М, 1135 и 1135М
- 3 десантни кораба по проект 1171
- 4 малки десантни кораба по проект 775М
- 2 ракетни кораба на въздушна възглавница по проект 1239 с ракети ПКР «Москит»
- 2 малки ракетни кораба по проект 12341 с ракети ПКР «Малахит»
- 7 малки кораба за борба с подводници
- 6 ракетни катера въоръжени с ракети «Термит» (1 РКА), «Уран» (1 РКА) и «Москит» (4 РКА)
- 9 влекача
Общият боен потенциал на противокорабните ракетни комплекси е 96 ракети както следва: (16 ПКР П-500 ПКРК «Базалт»; 8 ракети от комплекса «Метел», способни да поразяват надводни цели; 16 ПКР Х-36 комплекс «Уран», 8 ракети комплекс УРПК-5 «Раструб», 32 ПКР комплекс «Москит», 12 ПКР П-120 комплекс «Малахит» и 4 ПКР П-15М комплекс «Термит»)
Към тях условно можем да добавим и 368 ракети от «Оса-М» и «Оса-МА», 16 ЗУР от комплекса «Волна», които могат да поразяват надводни цели на близка дистанция.
Военноморската групировка на НАТО в Черно море влязла след началото на конфликта в Грузия:
До миналата седмица в акваторията на Черно море бяха съсредоточени 10 кораба на Алианса, като от тях 4 влизат в състава на 1ва постоянна група на ВМС на НАТП(SNMG1):
- испанската фрегата УРО «Адмирал Хуан де Бурбон» тип «Алваро де Базан», екипиран със системата ПВО «Иджис» и средства ПВО с далекобойност до 170 км;
- американската фрегата УРО «Тейлър» (FFG-50) тип «Оливер Хазард Пери»;
- немската фрегата УРО «Любек» - последния от тип кораби «Бремен»;
- полската фрегата «Генерал Казимир Пуласки» - бившата американска УРО «Кларк» (FFG-11) тип «Оливер Хазард Пери».
Петият кораб, канадската фрегата УРО «Вил де Квебек» тип «Галифакс», напусна Черно море и пое курс към Сомалия.
Американски кораби влезли в Черно море за да подсилят ескадрата на НАТО след изострянето на конфликта в Грузия:
- разрушителят УРО «Макфол» (DDG 74, командир - Тимоти Щор), от втората серия кораби «Арли Берк» и представляващ най-мощната бойна единица от намиращите се в Черно море кораби;
- стражевия кораб на американската брегова охрана «Даллас» (WHEC 716, командир - Роберт Вагнер), тип «Хамилтън».
- Флагманът на VI флот ВМС на САЩ «Маунт Уитни» (LCC/JCC-20) тип «Блю Ридж». Корабът е екипиран с най-модерно електронно оборудване за водене на операции и разузнаване.
Освен това Пентагонът обяви намеренията си при изостряне на конфликта да доведе числеността на корабите на НАТО в акваторията до 18.
Сумарният залп от противокорабни ракети САМО НА ТЕЗИ ПЕТ натовски кораба «Макфол», «Тейлър», «Адмирал Хуан де Бурбон», «Любек» и «Генерал Казимир Пуласки» представлява минимум 181 ракети: две ПУ на разрушителя «Макфол» имат 90 ракети (или почти толкова колкото ЦЕЛИЯ руски ЧФ!) – всякакви комбинации от КР «Томахоук», УР «Стандарт» SM-2 или ПЛУР RUM-139 «АСРОК» - поливната могат да се екипират с ракети поразяващи надводни цели; 6х4 ПУ ПКР «Харпун» (24 ракети), УВП тип Mk41 с ЗУР «Стандарт» SM-2 на испанската фрегата (минимум 32 ракети «Стандарт» SM-2, поразяващи и надводни цели), а също две ПУ тип Mk13 с магазин за 40 ПКР «Харпун» и/или ЗУР «Стандарт» SM-1MR – те всички могат да се използват за поразяване на морски цели.
По този начин по количеството на противокорабните ракети ЗУР с голяма далекобойност способни да поразяват и надводни цели, флотът от ПЕТ кораба на НАТО в Черно море превъзхожда 1,5 пъти целия Черноморски флот на Руската Федерация. И тук става въпрос за петте далеч не най-мощни кораба на НАТО. Освен това от руска страна с изключение на комплекса „Уран”, всички останали ракети са стари разработки с 30 годишна давност и имат системи за управление и насочване вече не отговарящи на съвременните изисквания. За потопяването на грузинското катерче, тези ракети все още вършат работа, но ще успеят ли „малахитите, „раструбите” и „базалтите” да пробият мощната противоракетна система на натовските кораби изградена около разрушителя „Макфол” и фрегатата «Адмирал Хуан де Бурбон», снабдени със системата «Иджис»? Едва ли. Към това се добавя и твърде вероятният разпад на руската спътникова морска система за целеуказване „Легенда”, без която комплексът „Базалт” без източници на външно целеуказване е малко ефективен и може да бъде прилаган само на дистанцията покрита от корабния радар, която е няколко пъти по-малка от максималната далечина на полета на ракетата.
В заключение може да се каже, че думите на руския военен за 20 минутно потапяне на ескадрата на НАТО от пет кораба в акваторията на Черно море е далеч от реалните възможности на руския ЧФ. Точно обратното – при евентуален сблъсък с НАТО, шансът на руският ЧФ да бъде постигнат от същата съдба както през руско-японската война от 1905, е много вероятен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар