Доу Джонс рязко подскочи след анонсирането на плана Гейтнер за въстановяване на американската финансова система. В него се предполага, че за един вложен вложен от държавата долар, частният сектор ще вложи 9 долара и целия този над един трилион долара ще бъде пуснат на пазара за изкупуване на токсичните активи на банките. Добре като идея, но как ще се реализира след като:
1. В условията на криза на ликвидността не е никак лесно да се намерят 900 милиарда долара на американския финансов пазар .
2. Те трябва да бъдат не само намерени, но и целево използвани - закупуване на токсични банкови активи.
3. Привличането им е възможно само ако тези "токсични активи" са на много ниски цени - ликвидационни цени.
4. Но ако точка 3 се изпълни то тогава какъв е интереса на продавача?
5. Ако всичко това се случи то ще фиксира нови огромни загуби за американските банки. Ипотечните кредити са достатъчно дълги и могат спокойно да изчакат края на кризата и постепенно да поскъпнат без сега да се напомпва паниката.
Смущаващо е, че правителството предлага гаранции на частния сектор за привличане на кредити и директно бюджетно кредитиране за закупката на токсични активи, но не предлага гаранция по самите активи. Тогава се получава както в приказката: "Вземаш чуждо временно, а даваш свое завинаги". В случай на дефолт по поетите задължения на кредитите те така или иначе трябва да се връщат.
Вариант 1 Правителството е решило принудително да разчисти банковата система
В такъв случай банките ще бъдат заставени(не питайте как) да продадат токсичните активи и да ги извадят от балансите. И то не на когото и да е, а на самите тях чрез някакви дъщерни образувания. Това ще доведе до замразяване на загубите. В такъв случай намирането на 900 милиарда не е проблем защото не трябват живи истински пари . В краен случай може 10 пъти да се завъртят стоте милиарда държавни пари.
Вариант 2 По-вероятен. След няколко месеца, привлекло с държавните 100 милиарда още 100 милиарда частни инвестиции, правителството добавя в този пакет други 100 милиарда и наистина изкупува токсичните активи, което пък ще позволи на конкретни членове от администрацията на Обама да спечелят разполагайки с инсайдерска информация.
Изглежда, че мартенския борсов ентусиазъм вече се охлажда. Когато Доу отскочи със 7%, Никей не го последва и отбеляза ръст само с 3,3%, а би трябвало да е над 5%. Просто казано, виждайки дългосрочната перспектива в икономиката, азиатските пазари игнорираха позитивните флуктуации на американската борса.
Остава впечатлението, че в момента основната политика на финансовите власти в САЩ е агресивната продажба на оптимизъм на фона на практически напълно негативните сигнали от реалната икономика. Колко време може да продължи тази "търговия с щастие"? При всички случай не достатъчно дълго за да доживеем края на кризата.
По чужди източници
Няма коментари:
Публикуване на коментар