Абдикацията на интелигентите в България

„Свободата, Санчо, е велико нещо!“
Георги Константинов

Навсякъде, във всички среди, включително и сред тия, които чувствах идейно най-близки, вследствие настъпилата стагнация се бе възцарил дух на безизходица и безнадеждност. Старите и младите поколения „падаха подло на колене“. Те се примириха с положението си и бяха склонни да вярват, че „законно установеният порядък“ на 9 септември 1944 година ще трае, ако не с векове, поне през живота на децата и внуците им. Поради това, все по-често и все по-масово, връх вземаха опортюнизмът, приспособенчеството и предателството.

Особено тежки бяха пораженията сред интелигентите, които абдикираха от ролята си на будители в миналото. Тяхното битие, интереси, стремежи, мечти и „идеали“ от епохата на „зрелия соц“, за разлика от ботевите или шейтановите времена, се характеризираха с „омекване на колената“, с капитулантство, кариеризъм и най-отвратителна еснафщина. Мнозина „интелектуалци“ не се срамуваха да обявяват открито приспособяването си към властта за белег на интелигентност, забравили, че единствената отлика между тях и себеподобните им шебеци е бунтът. Докато всичко живо – от червеите до човекоподобните – се приспособява към „условията“, единствено „чапкъните“ въставаха срещу „най-добрия от всички възможни светове“ с убеждението, че той трябва да бъде сринат до основи дори ако е резултат на „божия промисъл“ или на „историческата необходимост“ и стоящите зад тях шпицкоманди на царската и „народната власт“.

Дирижираната от диктатурата инволюция създаде „новия човек“ с неговия нов „морал“. Той стана доминиращ тип и приспособенците ни казваха безочливо: „Какво от това, че се бунтувате?“ Възкръснаха мъдростите от вековете на робството за главата и стената, за ритането срещу ръжена, за острата сабя и преклонената главица, формулирани „изтънчено“ и аргументирани по велзевулски. Продали се за паница леща, те ни питаха нагло и с чувство за превъзходство: „И какво постигнахте като въстанахте? Не стана ли още по-зле?“ Или се гавреха с дръзналите да се изправят срещу тиранията, защото те бяха живото изобличение на техния духовен банкрут, нравствен цинизъм, идейна нищета, колаборационизъм с властта, корумпираност и открито предателство.

Technorati Tags: българия,история