Да си в опозиция било психическо заболяване или как бързо, бързо забравиха за Пражката пролет

Американските психиатри отдавна включват енергичните протести срещу правителството в списъка на психическите отклонения. По-ниската степен на протестите в САЩ (за разлика от Европа) те обясняват с това, че за разлика от Европа в Америка това отклонение на поведението се открива още в детството и съответно се лекува в съответните заведения. Всичко на всичко, тази тенденция да се борят срещу властите имат около 3-5% от хората.

През 2009 г. американското списание Psychiatric Time публикува статията «ADHD & ODD: Confronting the Challenges of Disruptive Behavior» (Опозиционно разстройство и дефицит на вниманието с хиперактивност: борбата с предизвикателствата на агресивното поведение). В нея психиатрите съобщиха за нови методи за лечение на опозиционността.  Тази статия накара много от тях  да се върнат към въпроса за "протестното поведение", както и към преразглеждане на диагнозата като патологичен феномен, особено в контекста на либерализация в настоящите социално-политически отношения и политиката  провеждани от президента Обама.

Опозиционното психическо разстройство в статията е дефинирано като "негативистки модел, враждебно и демонстративно поведение на отричане на всичко, без сериозно посегателство върху основните права на другите, но което се манифестира на индивидуално ниво в поведенчески разстройства." Сред симптомите на това заболяване са "чест отказ да се изпълняват исканията и правилата на възрастните" и също така "чести спорове с възрастните без причина и аргументация."
Проучванията са показали, че при децата има засегнати между 3-5%, а между възрастните - 4% (с тенденция за намаляване при напредване на възрастта). 40-45% от тези хора имат склонност към алкохолизъм.

Американски доктор и психиатър Брус Ливайн наскоро анализира подробно какво се крие зад диагнозата на ADHD & ODD.  Той споменава, че по време на дългогодишната си практика, се е сблъсквал със стотици подобни "пациенти". "Бях изненадан колко много хора сред тях, се противопоставят на авторитета на властта" - спомня си той. "Болните" поставят под съмнение легитимността на всяко едно правителство. Нормалността на властта се определя от тях по следния начин: познава ли тази власт проблемът , за който говори; честна ли е тя и грижи ли се за хората, които я уважават. И ако "болните" установят, че отговорът на тези въпроси е "не", те започват да се съпротивляват.

За да си представите какво точно означава подобна опзиционност, спомнете си за филма и книгата "Полет над кукувиче гнездо". В нея МакМърфи е герой борец срещу системата (представена от мед.сестри и лудницата като цяло) от американски психиатрични стандарти. Той е типичен образ на вечния опозиционер. "Някои активисти се оплакват, че подобни вечни опозиционери са малко в САЩ. Една от причините за това е, че много от противниците на властите днес се консултират с психотерапевти и получават една или друга форма на медикаментозно лечение.” - пише Ливайн. “Много голяма е и ролята на семейството, което много често разпознава в детето “опозиционера” и го изпраща на лечение в ранна детска възраст.”

Четейки тези брътвежи на психиатри, ние не можем да не си зададем следния въпрос:

А какво щяхме да правим ако и в Социалистическия лагер преди 1989 година, децата и възрастните масово се лекуваха с антидепресанти от заболяването “опозиционност”?

Сигурно още щяхме да пъшкаме под комунистически ботуш и да пеем химни в прослава на Сталин, Ленин, Димитров.