На 7 октомври 1571 г. в Патраския залив при нос Скрофа в Йонийско море обединен християнски флот разбиват флота на Османската империя. В обединените сили на Свещената лига влизат Испания, Генуезката република, Венецианската република, Папската област, Малтийският орден, Сицилия, Неапол, Савоя, Тоскана и Парма.
През 16 век между морските държави се води битка за надмощие в Средиземно море. Особено остро е съперничество между Испания и Турция. През 1570 г. османският султан Селим II започва турско-венецианската война (1570-1573) подбуждан от везира си Йосиф Наси (португалски евреин), с цел да завладее остров Кипър и да осъществи експанзия в Италия и Испания. Войната продължава от 1570 до 1573 г.
Римският папа Пий V успява да организира антитурска испано-венецианска коалиция, получила името Свещена лига. Главнокомандващ на съюзническия флот е 24-годишният Хуан Австрийски, извънбрачен син на испанския крал Карл V и полубрат на управляващия Филип II.
Силите на обединената Свещената Лига представляват най-силният и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 венециански галеаси (свръхголеми 80-метрови галери с по 70 оръдия и 800 души на борда). Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 хил. души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.
Турския флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 хил.човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, но част от тях са въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които се надявали при поражение на османския флот да получат свободата си и не се напрягали прекомерно.
Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполага, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски счита, че турците са на котва в своята база в Лепанто.
Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (днес Нафпакт). Битката е изключително ожесточена. Доброто пушечно въоръжение на християните и мощта на галеасите-плаващи крепости оказват решително въздействие върху изхода на боя. Заради високите си бордове нито един галеас не е превзет с абордаж.
Християните губят 12 галери и дават 8000 убити и ранени.
Загубите на турците са 20 000 убити и ранени, 50 потопени кораба и 137 превзети.
Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Съюзниците удържат победа, но не се възползват от нея. Вместо да предприемат бързи следващи действия, те започват спорове за далечни планове. Испанците извършват десант в Тунис, а венецианците воюват в Далмация. Турският султан получава възможност да възстанови своя флот и през пролетта на следващата година турците построяват 220 галери. Флотът излиза в морето под командването на Улудж Али.
Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.
След битката при Лепанто везирът Йосиф Наси, който всъщност е португалски маран (мнимо приел християнството евреин Хуан Ха Наси Диего Мендес), е заточен на подарения му преди това от султана остров Наксос, а влиянието му в османските държавни и други дела ограничено. Умира там през 1579 г.
БЛИЦ
Няма коментари:
Публикуване на коментар