Негово Царско Височество Дяволът праща покани за бал.
Учтиво те кани — съвсем е наблизо — да вземеш и ти своя дял.
Градът без название бил просто чудесен, там нямало, казват, застой.
Вълшебни пейзажи и подвизи страшни — тъй, както умей само той.
През ден — състезания, спортни рекорди; днес — с пушка, а утре — с харпун.
На лов херувими крилати улавял, понякога — царя Нептун.
Небето измерил надлъж и нашир и рояка звезди изброил.
Веднъж във триумф над небето със сръчна изкусност той даже свалил
короната звездна на Господа Бога, врага си покрил с черен срам.
Но Негово Царско Височество Дяволът е скромен — не се хвали сам.
О, ти изтръгни си очите, сърцето; ръката си ти отсечи;
от цялото знание твое и мъдрост, и обич се ти отречи;
но там не отивай — в Града без название, прочут със богатство и ум,
с разкошни и гиздави къщи, където вирей злото скришно, без шум.
От всичко това не си струва да вкусиш; живей и умри в суета.
Сред болката жив си; разплути в наслада, мнозина очакват смъртта.
Там първи април е най-видният празник — шеги всеки гражданин знай.
Април си отива, шегите умират, лъжата остава докрай.
Дори светлината разкошна помръква и става по-тъмна от мрак.
Животът, запял в утринта сладкопойно, издъхва без въздух и зрак.
Надеждите гаснат една подир друга, униние иде накрай.
Че Негово Царско Височество Дяволът баща на лъжата е, знай.
Гилбърт Кийт Честъртън
Няма коментари:
Публикуване на коментар