Част IIЧаст III
Германците са жестоко наказани в последните години на Втората Световна Война. Налага им се да плащат с лихвите за престъпленията извършени от Вермахта и СС на територията на СССР. Източна Прусия изживява терор и ужас, какъвто не е имало по тези земи от времето на Чингиз Хан.
Макс Гастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга 'Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945', на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.Първото навлизане на руски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на хитлеристките войници се открива невероятна картина.
Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити. Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм, не различаващ се от нацисткия:
„ В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek) – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някой от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някой бебета, главата беше просто размазана.”
…В крайна сметка всичко, което се случва по време на тези първи атаки, е само предвестник на варварското поведение на Червената армия след навлизането и в границите на Третия Райх. Повече от 100 милиона души в хитлеристка Германия, се оказват в тъмен лабиринт, където ги чакат ужаси, много по-големи от тези, на които са били подложени западните страни по време на войната.
За руснаците тези територии стават място за отмъщение на зверствата, извършени от нацистите на територията на СССР. За три години германските войски избиват много хора и причиняват на руския народ неимоверни страдания – загиват 8,7 милиона съветски войници и 18 милиона цивилно население.
… и когато тази съветска орда влиза в Германия, тя представлява отвратителна гледка. …
Едни от най-големите жестокости са извършени в Кьонингсберг. Русите сриват града до основи и въпреки това на щурмовите групи се налага да се сражават за всеки метър, използвайки огнехвъргачки за да унищожат защитниците, които отказват да се предават. Един руски офицер си спомня: „ Никога не бяхме срещали такова яростн съпротива както в Кьонингсберг”.
Когато най-накрая градът пада, червеноармейците избиват хиляди цивилни. Жените били изнасилвани направо в родилните домове и болниците. Лекар си спомня отчаяните им викове:”Застреляйте ме! Застреляйте ме!”, но мъчителите избирали за жертвите си бавна смърт.
Михаил Вик (Michael Wieck), един от преживялите тази касапница си спомня: „Всеки срещнат мъж те убиваха, всяка жена – изнасилваха. През нощта от всички страни се чуваха писъци и викове за помощ. Те затваряха хората в мазетата на къщите и палеха домовете. Те изкарваха мирните жители, на полето, където се бяха водили сраженията и ги разстрелваха или изгаряха живи.” На евреина Михаил Виек не се изплъзва парадоксалността на ситуацията: „В началото Хитлер и нацистите се опитваха да ни унищожат, сега с това се заеха руснаците”.
Александър Солженицин, който в годините на войната е бил офицер артилерист, си спомня: „Всички ние знаехме, че немските момичета можем да ги изнасилваме и убиваме. Това се възприемаше едва ли не като бойно отличие”.
Изправено пред яростното, безпощадно руско настъпление, през една от най-студените зими на 20 век, немското население, стотици хиляди мирни жители в по-голямата си част пеша, поемат пътя на Запад. За да им даде възможност да се изтеглят, Вермахтът защитава този коридор до последно, не позволявайки на червеноармейците да затворят обръча на обкръжението. Само едно е било от значение – спасяването на цивилните от руското настъпление. Пътищата били препълнени с бежанци, а канавките от трупове. Мъртвите бебета и деца лежали направо в снега. Някои бежанци, ужасени от ставащото се връщат обратно казвайки:”Може би, руснаците не са чак толкова страшни за колкото ги представят”. След това те дълбоко са съжалявали за това си решение. Изравнявайки се успоредно с колоната връщащи се бежанци, руските войски ги разстрелвали с картечници – ставало е дума само за отмъщение.
По-късно, руснаците се опитват да се оправдават: „Припомнете си какво правеха немците в нашата страна” – казват те. И наистина , на всеки убит немски войник отговарят четири- пет руски загинали от ръцете на Вермахта, СС или Луфтвафе. В болшинството руски войници, всякакво чувство за жалост и справедливост умира много по-рано по стотиците бойни поля в родната им страна. И въпреки това, сега едва ли има човек, който без негодувание да мисли за участта сполетяла Източна Прусия, още повече, че това не е било оправдано от никаква военна необходимост.
Руснаците веднага започнали да плащат за своята жестокост. Ненужната победа в Източна Прусия им струва 600 000 убити и ранени, почти толкова колкото са всички загуби на англо-американците на Западния фронт.
По-късно им се налага да заплатят още веднъж. Виждайки какво се случва в Източна Прусия и Прибалтика, немците разбрали, че да се опитват да доживеят дo съветската победа, просто няма смисъл. На тях не им оставал друг избор, освен да се бият до край. Заради това, че победителите предложили на победените само смърт и страдания, сталинските армии на път за Берлин понесли огромни загуби.
Кървавата зима в Източна Прусия е един от най-страшните епизоди на ВСВ. Немците и до сега изпитват ярост, че Светът знае толкова малко за тези събития. Една жена от Източна Прусия ми каза: „Това беше нашият Холокост, но всички плюят на това”.
Римл@нин
През 1829 г. руснаците покорили Созопол още на 15 февруари, сиреч пет месеца преди похода им към Хемус. Антинаваякът (пом.адмирал) Куманов с малка част от руския флот, в която и няколко созополчани, превзели с щурм града, пазен само от малък гарнизон съставен от албанци. Руснаците веднага разположили оръдия на островите и на сушата, отблъснали нападението на турската войска, съставена от 2 хил. Туркоалбанци под командването на Хюсеин паша и останали да чакат пристигането на основната войскова част. 
