В Куба комунизмът най-сетне победи. 230 гр. месо за човек на месец

В Куба се въвежда купонна система. 230 грама месо за човек на месец. Въвеждат се купони и за бобени изделия, захар, ориз, и за десет яйца. Черният пазар процъфтява, но там килограм месо струва $12.

И както би трябвало и да се очаква, огромната част от продоволствието се внася от идеологическия враг и баш Сатана, САЩ ... където очевидно няма недостиг;-). Кубинската комунистическа партия обяви, че кубинците масово са изказали задоволството си от новата система, защото благодарение на нея избягват масов глад.

... и всичко това в най-справедливата, най-социална страна в Латинска Америка. Комунизмът винаги е един и същ - убийства, тероризъм, репресии, глад и купони.

Захари Стоянов за Русия:"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия."

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския...."Русчук, 1-й Март 1886 г.З.СтояновИз предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в."Дунавски лебед", 1859 г.0

Захари Стоянов, статия "Русия и българската криза" пише: "С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н." Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е "дообогатяване" на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.

“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Захари Стоянов

Ахмед Путин и Владимир Доган

Приликата между двамата е очевидна. Не само физически(и двамата са дребни ниски мъже), но и като характер и политическо поведение. И двамата са работили за комунистическите служби и ненавиждат демокрацията, и двамата управляват с неполитически недемократични методи, и двамата фалшифицират избори, изнудват и заплашват избирателите си, и двамата са извратени. Доган каза, че е европейска практика да се купуват гласове. Прав е бил, само дето не е уточнил за коя част от Европа става дума. Очевидно е имал предвид Русия и Путин. Путин прилага в Русия доганизма, а Доган в България путинизма. Как печелят избори тия двамата:

В провинцията бяха приложени всевъзможни методи:

- административно сплашване на служители и предприемачи,

- съставяне на списъци на гласувалите по болници и бюджетни учреждения,

- "съревнования" по избирателна активност в университетите,

- изборни томболи за домакински уреди,

- доказване на "правилния" избор със снимка на бюлетината с мобилен телефон

- развозване на избиратели с автобуси

Резултатът от силното евро и слабия долар: Airbus мести производството в САЩ

Европейската самолетна компания Airbus обмисля да премести производството си на територията на САЩ, за да избегне финансовите затруднения заради силното евро, предаде АФП, цитирайки пресата в Германия.

По данни на немските издания, нов­ четвърти завод на самолетната компания ще бъде изграден в град Мобил, Алабама. Строителството на завода, според представител на Airbus, ще позволи на компанията да получи крупен договор с въоръжените сили на САЩ за производство на самолети­ цистерни. "В момента е невъзможно да подпишем такъв договор, защото сме европейска компания.

Ако стъпим в САЩ обаче, нещата ще се променят", е обяснил служителят.Преди няколко дни генералният директор на Airbus Томас Андърс обяви, че съществуването на компанията се е оказало под заплаха заради слабия долар. В момента основното предприятие на Airbus се намира в Европа и всички негови разходи са в евро.

Същевременно на световния пазар цената на самолетите е в долари, като в момента голямата разлика между европейската и щатската валута е значителна и това рефлектира върху разходите.Airbus вече строй завод в Китай, който ще бъде отворен през 2011 г.

Защо вече нищо не се пише за Ирак?

Медиите само преди 6 месеца изобилстваха с апокалиптични прогнози за ситуацията в Ирак. Сега наблюдаваме почти гробно мълчание. Защо така? Може би ето тези графики дават отговора:Многонационалните сили постигат резултати:

** Насилието е намаляло с 50%

** Цивилните жертви с 60%

** Инцидентите в Багдад с 75%

** Насилието в Басра с 90%

** Терористичните атаки са
намалели с 80%


** IED(Improvised Explosive Device) атаките намаляват с 55%

** Средно дневните атаки падат с 42%
** Само убийствените бомбени атентати намаляват с 70% от март












Насилието в страната намалява, икономиката се развива бурно, бегълците се завръщат, а Ал-Кайда губи терен. 5000 американски войници се изтеглят от Ирак този месец и се завръщат в къщи:

Around 5,000 American troops will head home later this month as part of a withdrawal plan announced by President George W. Bush, US military spokesman Rear Admiral Gregory Smith said Saturday. "Current conditions allow for a withdrawal of the first unit, the Grey Wolf Brigade, starting on November 27th," Smith told reporters at a press conference in Baghdad, AFP reported. The brigade will not be replaced, he said, adding the drawdown is an indication of "overall improved security within Iraq as well as the improved capabilities of the Iraqi security forces." The brigade has been deployed in restive Diyala province where a series of military crackdowns have been launched targeting Al-Qaeda militants.

Защо медиите не пишат нищо за променената ситуация в Ирак? Сигурно се притесняват, че Буш ще излезе прав и войната е на път да бъде спечелена.

Профилактика на СПИН: „Убийте ги с камъни!”

Според Adnkronos International (AKI), презервативите не предпазват от СПИН, защото порите на латекса са по-големи от вируса.

“We strongly feel that condoms can’t prevent people from getting AIDS. The pores of the latex are bigger than the virus itself,”he told Adnkronos International (AKI), adding that in his view the campaign was harmful and morally wrong.

След това Said al-Anshori от MMI, предлага като средство за превенция срещу СПИН, налагането на законите на шарията: наказание на проститутките, неверните и тези, които водят полов живот преди брака.

“AIDS prevention should start by implementing Islamic laws and punishing rule breakers, infidels and those who engage in pre-marital sex. … и добавя: „В Исляма, ние обикновено ги замерваме с камъни”.

Това се нарича лапидация:

“In Islam we normally throw stones at them,” said al-Anshori. The MMI is a Muslim umbrella organisation whose member groups promotes sharia law in Indonesia.

ВНИМАНИЕ! Това видео съдържа сцени на изключителна жестокост. Забранено за лица под 18 години. Случващото се е в Иран на 11.07.2007:

Това не е Багдад!

... изстрели, бомби, роти жандармерия в боен ред, ранени, горящи коли и бензиностанции, експлозии ... оставям ви сами да откриете за кой град в коя държава става дума. Жокер: Това не е Багдад!

Nuit de violence à Villiers-le-Bel
Uploaded by rue89

Забравената поезия. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Уилям Бътлър Йейтс

Развива се, развърта се спиралата -
соколът вече губи соколаря.
Оста не стяга. Всичко се разпада.
Анархия се плисва над земята.
Плющи кръвта и дето поглед стига,
обрядът на невинността се дави.
Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък
са пълни с целеустремена страст.

Злобната черна пешка и двата бели офицера

Эндшпиль на Петровке


В Колонном зале Дома союзов, в Концертном зале имени Чайковского, а потом в Ленинграде и Лондоне, в Севилье и других многочисленных городах, где они сражались за шахматной доской, никто не мешал им встречаться. Напротив, мир ждал этих встреч затаив дыхание. Навсегда запомнился прерванный матч в Москве, когда "долгоиграющий проигрыватель", как тогда называли Гарри, вдруг начал обыгрывать Карпова и довел счет до 3:5. Навеки впечатались в память вскинутые вверх руки 13-го чемпиона в тот самый миг, когда Карпов сдался в последней партии нового матча и Каспаров отнял у него шахматную корону.

Тогда они, наверное, ненавидели друг друга. Чувство это было одновременно личным и общественным. Анатолий Карпов олицетворял советскую власть, осточертевшую в те годы до такой степени, что в его предыдущих матчах с Виктором Корчным наша интеллигенция повально болела за "претендента", чье имя даже не упоминалось в газетах. Позже эстафету перехватил Каспаров. Правда, он числился нашим, советским, даже членом КПСС, к тому же, как все знали, пользовался личной поддержкой всесильного азербайджанского царя Гейдара Алиева, но все равно казался и был диссидентом.

Бедный Анатолий Евгеньевич, сильно зацелованный лично дорогим Леонидом Ильичем, символизировал бред уходящей эпохи. Гарри Кимович воплощал в себе будущее свободной России. Карпов играл, как тогда казалось, в холодные, технически безупречные шахматы. Каспаров был горяч, начинал свои фантастические комбинации порой еще в дебюте, его безумно смелые жертвы создавали на доске хаос, в котором мог разобраться только он сам. При посильной помощи обреченного на проигрыш партнера.

Игрок в России больше чем игрок. С Карповым мы расставались как с проклятым прошлым. Каспарова принимали как радостное настоящее, сулившее в будущем бесконечное счастье. Его шахматный гений проецировался на великую страну, которая при таком чемпионе уже не могла быть прежней. Он казался победителем на вечные времена.

Кто бы мог тогда выдумать эту картину: двенадцатый чемпион мира желает встретиться с тринадцатым, а люди в милицейской форме говорят: нельзя. Причем о матче речи нет. Каспаров давно уже не чемпион, он даже ушел из шахмат, а постаревший Карпов стал игроком второго ряда. Да и шахматы вообще тут сбоку припека, потому что политзек Каспаров сидит в тюремной камере, а члена Общественной палаты Карпова к нему не допускают. Чтобы поддержать экс-чемпиона, экс-чемпион просит передать ему свежий номер журнала "64". Бог знает, передадут ли.

Два с лишним десятилетия после того, первого исторического матча многое видится по-другому. Доска перевернута, фигуры сброшены на пол, а эпоха политического маразма вернулась во всей красе. С тем лишь уточнением, что тогда Карпов мог лично ручаться за невыездного Корчного, чтобы ему разрешили вновь играть за границей, и из второй своей поездки тот уже в СССР не вернулся. А сегодня ручательства Анатолия Евгеньевича никто не услышит, хотя он по-прежнему возле власти, при дворе. И стоит он у приемной ГУВД со своим журнальчиком и очень аккуратно разъясняет журналистам, что политика тут не при чем, но по-человечески поддержать Каспарова считает себя обязанным.

Годы спустя на Петровке это выясняется окончательно: игры кончились, правил не существует, и уже почти все можно. Можно на заявленную встречу с Каспаровым подсылать какого-то мудозвона, чтобы тот ударил его шахматной доской. Можно, выкручивая руки великому шахматисту, втискивать его в автозак и при помощи лжесвидетелей впаивать срок за "нарушение", которого не было и быть не могло. Можно, вопреки всем законам, не допускать в камеру к Каспарову его адвоката Ольгу Михайлову и депутата Владимира Рыжкова. Можно вообще не знать, кто такой Карпов.

Вечные антагонисты, в эти дни они стали очень похожи - просто по-человечески. Каспаров мог не уходить из шахмат, продолжать зарабатывать свои миллионы и, приподняв голову от шахматной доски, с трудом вспоминать, кто такой Путин. Карпов мог, оставаясь государственным человеком, если и вспоминать о своем обидчике, который сидит в СИЗО, то разве что с хорошо скрытым злорадством. Но обиды забыты, и очень хладнокровный в жизни и в шахматах Анатолий Евгеньевич выглядит сильно обескураженным, когда его не пускают даже в приемную ГУВД. Он искренне сочувствует бывшему противнику, который изгнал его с Олимпа. "Человек попал в беду, - объясняет он корреспонденту "Свободы", - и это мне не безразлично".

Вообще говоря, как бы там ни складывались отношения между соперниками, шахматы - очень особая игра. Она учит благородству. Побеждающий силой интеллекта, мощью фантазии, способностью точно просчитать немыслимое количество вариантов, шахматист испытывает чувства, недоступные никакому другому спортсмену. Проигрывающий по тем же причинам не может ни в чем упрекать своего партнера, а если по-настоящему любит шахматы, то умеет и восхищаться игрой противника. Лишним доказательством тому служит вчерашняя невстреча Карпова с Каспаровым, как раньше служили встречи Карпова с Корчным, преодолевшими прежние обиды. Солидарность гениев сильнее политики, сильнее вождей, эту политику определяющих, сильнее маразма, которым эти вожди наполняют повседневную жизнь. Сильнее личной вражды, давно уже перечеркнутой.

Жаль только, что с такой ясностью эта простая мысль доказывается в дни трагедии. Во времена, когда обыкновенное благородство, проявленное Карповым, выглядит как подвиг, если не диссидентская акция. Когда обыкновенный митинг протеста против осатаневшей от вседозволенности власти представляется ею как вражеская вылазка, достойная ареста и заключения. Когда конца не видно этой власти маразматиков, как в застойные времена.

Впрочем, опыт Каспарова внушает некоторый оптимизм: можно проигрывать 0:5, а потом все-таки вырвать победу. Проблема лишь в том, чтобы она опять не обернулась поражением с его уникальной расстановкой фигур: победитель сидит в тюрьме, проигравшего к нему не пускают, а на телеэкране доигрывает свои предыборные игры без правил очень злобная пешка в черной водолазке, прорвавшаяся в лидеры нации. Хотя такой фигуры нет и не может быть на доске.

Илья Мильштейн

Момичета с пушки - 23

Почина Ян Смит. Белият човек в черна Африка

Ян Смит първи нарече комунистите с истинското им име - терористи. Поведе борба с тях и загуби. Богатата и просперираща Родезия беше разрушена, за да дойде на нейно място Зимбабве. Белите напуснаха страната и на тяхно място се установи корупцията, инфлацията и разрухата. С Ян Смит си тръгна и белият човек от Африка. Дали ще се завърне някога? Аз вярвам, че да.

8 април 1919 - 20 ноември 2007

Кавалер на ордена на Почетния Легион Родезия. Офицер от Кралските ВВС, летец изтребител, герой от ВСВ. Фермер. Политик. Депутат в Парламента на Южна Родезия. Министър-председател на Родезия ... Пенсионер

R.I.P.

... ти носи гордо бремето на белия човек в тежки за всички ни години:

Носете свойто бреме!
И свойте синове
във жертва принесете
на чужди богове -
сред варварски народи
с навъсени лица -
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.

Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.

Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът - прост и строг.
И пътят към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!

Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
"О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!..."

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща "Свобода";
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.

Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни -
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни...
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът -

и ето: иде скоро
на равни вам Съдът!

/ Ръдиард Киплинг /

Емигриралите иракчани се завръщат от Дамаск в Багдат

След падането на садамовия режим, много иракчани, които са били свързани по един или друг начин с партията БААС, емигрират в съседни страни. По-голямата част от тях поемат пътя към сирийската столица Дамаск.

Сега когато ситуацията в Ирак се стабилизира и страната изживява истински икономически ренесанс, тези хора напуснали родината си започват масово да се завръщат. Те не искат да изпуснат историческия шанс да направят пари и да заживеят по-добре. Никой от тях не говори за Садам или за миналото, отнесено от вятъра дошъл от Америка. Никой не съжалява за тях.

.

Better security sees Iraqi refugees flood home

.

“In the last month, 60 per cent of the Iraqis I know have returned,” he said. “The situation has been changed completely. They all want to go back. Even my own family back in Baghdad is telling me the situation is much better.”

What if Bush wins the war after all?

.

.

The news out of Iraq keeps getting better. Bombings are down, curfew is being lifted, the US is tentatively planning to reduce troop levels.

What if this goes on? What are the political implications for 2008?

The smart view among the political cognoscenti has been that it won't matter at all. A little over a week ago I asked Charlie Cook, the political superpundit, whether, if there was a steadily improving picture out of Iraq over the next year it might start to change public impressions of President Bush and the Republicans. He was dismissive, very much of the view that opinion was firmly established and would not change even if Iraq turned into Switzerland overnight.
So I was very struck by this article of Cook's posted at the weekend. He still doesn't think the war can become an asset for Republicans, but, as he says, it could stop making their prospects worse.

I suspect public opinion may yet change on Iraq. I doubt a majority of voters will ever think the war has been a triump , but two things are distinctly possible:

1 The news gets to the point where Iraq ceases to be a drag on Bush's ratings, and if that happens it will change overall perceptions of the Bush presidency. If his approval ratings are at 45 per cent a year from now, rather than the current 35 per cent, that can't be anything other than good news for his party. (Though it still doesn't mean they'll win.)

2 A pretty strong case can be made that the surge has been a success. This is tricky for the Democrats. They fiercely opposed the surge and issued dire warnings about what would happen if it went ahead. They insisted on and tried to legislate an immediate withdrawal of US forces last spring. That doesn't look smart right now.

Внимание! MARX Operating System 4. New Version

На политическия пазар за социален софтуер се появи нова версия на MARX Operating System. Авторите на четвъртото издание ни убеждават, че са коригирали всички бъгове и са увеличили производителността. Новата система е опен сорс и всеки ляв политик може да я нагажда според моментните нужди на социалния пазар.

Исторически преглед на MARX Operating System:

MARX Operating System 1 беше въведена в експлоатация в Русия през 1917 година от Ленин и Троцки. Системата успя да загуби една вече спечелена война и да подпише Бресткия мирен договор с Германия. Създаде концлагерите, уби императорското семейство, унищожи аристокрацията, национализира земята и предприятията. Изби и умори от глад около 8 000 000 души.

MARX Operating System 2 заменя MARX Operating System 1 през 1928 година. Тя коригира някои бъгове на предходната версия и най-вече се характеризира с увеличена производителност. Успява да унищожи чрез разтрели, глад и мизерия над 30 000 000 души в СССР(между 1928 и 1956) и 60 000 0000 в Китай, където се използва до 1976 година. Особено ценна и адаптирана за МАРКС ОС 2 се оказва програмата ГУЛАГ с автори социалните програмисти Троцки, Ягода, Берия и Сталин.

MARX Operating System 3 се появява на бял свят през 1957 година след смъртта на Сталин и убийството на Берия. Системата е пренаписана и обещава нов подход с повече свобода на действие. Тя остава в експлоатация до 1989 година и се запомни с много ниска производителност, празни магазини, липса на свобода за потребителя, психиатрични болници-затвори, опашки за банани, манифестации под радиоактивен дъжд. MARX Operating System 3 получава два ъпдейта - Service Pack 1(Брежнев) и Service Pack 2(Перестройка). Service Pack 2(Перестройка) вкарва системата в краш и довежда до перманентен Error син екран на монитора.

След 1989 година MARX Operating System е деинсталирана от всички социални системи и за нея вече не се произвежда хардуер.

Съвет от специалиста:

Никога не инсталирайте в държавата си каквато и да било версия на MARX Operating System! Сорсът е бъгав. Използвайте Milton Friedman OS 2.

timber

Забравената поезия. Мефистофел за науката

Mephisto and the Student, 1828 by Julius Oldach

Из "Фауст"
...
УЧЕНИКЪТ
Аз търся я, но никой не ми казва
как стига се до щедрата й пазва.

МЕФИСТОФЕЛ
Все пак кажете по-напред:
избрахте ли си факултет?

УЧЕНИКЪТ
Не съм, но бих желал да стана
тъй с ум богат, че да обхвана
земя, небе...и как светът
е тъй голям, че чак безкраен...

МЕФИСТОФЕЛ
Тогаз поел сте верен път,
но труд той иска всеотдаен.

УЧЕНИКЪТ
О, аз ще работя за трима,
но как е тук? Все пак кажете,
дали ваканции ще има
поне през празниците лете?

МЕФИСТОФЕЛ
Пестете, момко, свойто време.
Знам, туй за младите проблем е,
но който на реда заляга,
го научава да не бяга.
Затуй мой старчески съвет е:
със курс по логика почнете.
Тя мисълта ви ще дресира,
дисциплинира и гипсира,
ще я накара тъй да стъпи
във инквизиторски калъпи,
че по-внимателно от днес
ще следва пътя си без тез
разходчици насам-натам,
най-строго запретени нам.
Тя логиката, ще ви каже,
че и неща, които даже
автоматично вършим ние -
например как човекът пие
или яде = и те дори
се вършат с ред: едно, две, три!
Мисловното ни апаратче
подобно стана на тъкач е:
совалки в него като мишки
сноват и хилядите нишки
преплитат с бързина такава,
че мисълта се изтъкава
с единствен удар, изведнъж.
А многоученият мъж
явява се и ни разкрива,
че щом са А и В такива,
то може да се изведе
какви ще бъдат C и D,
но ако други A и B са,
то щял да бъде друг процеса.
За учениците отвред
човекът е авторитет,
но лошото е, че уви,
в тъкането не им върви.
За да учат нещо живо,
те умъртвяват го грижливо,
изкормват го и имат всичко
освен духовното, едничко.
На туй явление химика
"Enchеiresis nature” вика
и сам се прави с туй за смях

УЧЕНИКЪТ
Простете, но не проумях
Съждението ви богато...

МЕФИСТОФЕЛ
Ще го постигнете, когато
Научите се как всемира
До главното се редуцира
.....
Гьоте