Саудитска Арабия прилага шариата. Ислямът никак не толерира хомосексуалните. Там те рискуват бой с камшици и дълги години затвор. Посолството на СА в Манила е изпратило на на своите агенти набиращи работна ръка във Филипините писмо, в което се нарежда лицата от „третия секс” да бъдат изключвани от подбора.
The Jerusalem Post публикува списък на най-влиятелните евреи в света. На първо място Бенджамин Нетаниаху. Интересно защо е пропуснат Сорос?
1. Binyamin Netanyahu - Prime Minister of Israel
2. Ben Bernanke - The chairman of the US Federal Reserve.
3. Rahm Emanuel - White House chief of staff.
4. Sergey Brin - Founder of Google
5. Shai Agassi - Founder of Better Place
6. Dominique Strauss-Kahn - Head of the International Monetary Fund. The IMF played a key role in the recent European decision to pass a trillion-dollar plan to aid Greece.
7. Shimon Peres - President of Israel
8. David Axelrod - Senior White House Adviser
9. Alan Dershowitz - Law professor, Israel advocate
10. Elena Kagan - US Supreme Court nominee
Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.
Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.
Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил "Пакард" водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени - всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.
Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.
Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа "предпочитан и покровителствуван от Москва".
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.
По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.
Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници - убийци и крадци - бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения "народните съдилища" са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.
Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.
Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел "България". Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани - нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.
Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя - въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.
През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: "Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби".
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: "Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия".
В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел "България" трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.
Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: "Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това."
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.
Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.
За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.
Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.
READER S DIGEST
Oktober 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа - първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. - в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.
Преводът на статията ни бе изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин "Христос посред нас" на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
Вестник "АНТИ", бр.2 от 15-21 януари 2004 г
Виж също:
Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″
Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени
През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp
Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година
8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари
Две берлински истории за две Германии
Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.
Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.
Машината се завъртя. Няма нито желание, нито възможност да бъде намерено оправдание за убийството на двайсетина невъоръжени хора( до сега са загинали 19 души ) тръгнали на хуманитарна мисия. Специалните сили на Израел са ги убили. Дори и да са били провокирани това не променя нищо. Да не говорим за това колко глупава и непремерена е тази постъпка, която приляга по-скоро на руската безчовечност и наглост отколкото на предполагаемия еврейски разум и мъдрост.
Това масово убийство с един удар изличи всичко, до което се беше добрал Израел в медийната война.
Или, как Фюрерът надви кремълския диктатор в битката за България
Автор: Пламен ПЕТРОВ
През 1939-1940
Европейското статукво
установено с Версайските мирни договори, се срива като картонена кула. Най-напред Германия и СССР се договарят тайно да си поделят почти цяла Източна Европа. След това Хитлер напада Полша. През пролетта на 1940 германците провеждат голяма офанзива и на запад. Прегазвайки Белгия и Холандия, те унизяват своя вечен противник Франция. Англичаните, които са се притекли на помощ на последната, са изтикани обратно в океана.
В тази обстановка Балканите се оказват единственият ъгъл на Европа, където оцеляват няколко сравнително независими държави.През лятото на 1940 Румъния попада под германски контрол, Албания е окупирана от Италия още през 1939, а Гърция е твърдо в английския лагер. Така борбата между Германия и СССР за надмощие на Балканите се съсредоточава върху Югославия, България и отчасти върху Турция. Москва и Берлин на практика действат необезпокоявани от други съперници, защото по това време Франция е смазана, Англия е в глуха защита, а САЩ нямат никакво влияние в Европа.
В пакта “Молотов-Рибентроп” не се казва нищо за България. Въпреки това нашата страна се оказва от изключителна важност както за Германия, така и за СССР. В Москва се надяват да установят стабилно присъствие на Балканите, за да осигурят югозападния си фланг. Там България е разглеждана като част от линията, свързваща съветското Чреноморие с района на Босфора и Дарданелите. За Германия пък, Балканите са тил в предстоящото нападение срещу СССР. Затова, въпреки официалните договорни отношения, между Москва и Берлин съществува зле прикрит антагонизъм по отношение на България.
През лятото на 1940 на дневен ред излиза връщането на Южна Добруджа на България. То става под германска диктовка, което предизвиква основателната ревност на Съветския съюз. На 13 август във в-к “Известия” се появява редакционна статия, в която се заявява, че българските претенции за Южна Добруджа са “справедливи и политически обосновани”. От съветска страна дори има неофициални дипломатически намеци, че Москва няма нищо против да България да получи и Северна Добруджа.
През есента на 1940 германско-съветската борба за България навлиза в най-острата си фаза. Двете страни се опитват да влияят върху българското обществено мнение с разнообразни исторически, политически и икономически аргументи. Германците извеждат на преден план сантименталния рефрен за “старата бойна дружба” между Вермахта и българската армия, изкована в годините на Първата световна война. Самият Фюрер подчертава, че “братството по оръжие” не може да се забрави. Още по-осезателен аргумент е германската подкрепа за някои български искания за териториална ревизия. Към това трябва да се прибави и огромната икономическа зависимост на нашата страна от Третия Райх. Повече от половината от българския външнотърговски стокооборот е именно с Германия.
Съветското влияние също не е за пренебрегване. Москва играе на струната за “общата славянска солидарност”. СССР е представен като правоприемник на царска Русия, която през 1878 дава свобода на българите. От Кремъл деликатно избягват да се препоръчват в София като “болшевики”, “комунисти” и “революционери”, а наблягат на спомена за величието на Русия. Освен това съветската дипломация си позволява да отиде доста по-далеч от германците в
SAN DIEGO (May 6, 2010) The aircraft carriers USS Ronald Reagan (CVN 76), USS Nimitz (CVN 68) and USS Carl Vinson (CVN 70) are pierside at Naval Air Station North Island. (U.S. Navy photo by Mass Communication Specialist 1st Class David Mercil)
Руснаците работят добре с пиратите – залавяне на пиратски кораб майка, унищожаване на кораба, унищожаване на пиратите. Това е правилния подход.
След войната, Скорцени най-вероятно работи за ЦРУ. Засичан е във Франция през 1950 година, а след това в Египет при генерал Мохамед Нагиб като военен съветник. В Египет е заминал по молба на Рейнхард Гелен( от ЦРУ) и привлича на работа в арабската страна бившия генерал от СС Вилхелм Фармбахер, генерал Оскар Мюнзел, шефът на службата за сигурност на Хитлер – Леополд Глейм и Йоахим Демлинг бивш шеф на гестапо в Дюселдорф. Ясер Арафат преминава обучението си при Скорцени. През 1960 година създава Paladin Group. Ото Скорцени пише и автобиография „Непознатата Война”. Ето един интересен пасаж от нея за периода прекаран в Нюрнбергския затвор преди процеса:
В интервю, публикувано в "Sonntag", министърът на правосъдието заяви, че се противопоставя на всяка форма на прикриване на лицето на обществени места и това се отнася и за жените носещи бурка.
"В публичното пространство, аз също искам да виждам лицето на този, който стои срещу мен, а не само очите му.", каза Евелин Видмер-Шлумпф (Eveline Widmer-Schlumpf). Тя смята, че личната свобода приключва там където започва чуждата свобода: свободата за носене на бурка не трябва да се възприема като агресия от другите хора и не трябва да ги поставя с състояние на несигурност и страх.
При контактите с държавните институции лицето трябва да бъде разпознаваемо. Министърът на правосъдието смята, че носенето на ислямски забрадки в държавните училища е проблематично и че този въпрос трябва да бъде обсъден с кантоните. Въпреки това, тя вече е заявила, че на учителите не е позволено да носят ислямски забрадки. Учителите трябва да бъде "религиозно неутралени".
Министърът счита също, че няма никакъв проблем да се показват християнските символи: „ … в една християнска култура, която датира от зората на времето, кръста в училищата никак не ме притеснява.” Тя каза, че кръстът не е само християнски символ, но принадлежи и към "нашата основна културна идентичност".
Глобалната системна криза се характеризира с рязко увеличение на дефицитите и липсата на възстановяване. Драматичните социалните и политическите последици от това развитие няма да закъснеят.
1. Секретна телеграма на МВнР на Германия от 14 март 1917 година – 5 милиона марки за пропаганда в Русия
СЕКРЕТНО
“Ваше Величество. Имам честта да Ви моля да предоставите на Министерството на външните работи за насърчаване на пропагандата в Русия сумата в размер на 5 милиона марки от глава 6, раздел II, бюджетът за изключително разходи. Ще Ви бъда благодарен, ако е възможно, това да стане максимално бързо.
Св.-Секр”
"Иранците са манипулирали Турция и Бразилия," каза пред АФП висш израелски служител, който пожелал анонимност.
Той каза, че за Турция "не е много трудно да маневрира и се остави да бъде убедана, докато Бразилия със сигурност е действала с известна наивност". Отношенията между Израел и Турция се влошиха значително след войната в Газа в края на 2008, докато преди това двете страни се разглеждаха като стратегически съюзници.
"Иранците вече изиграха същата пиеса в миналото преструвайки се да приемат размяната на уран, за да се намали напрежението и рискът от международни санкции. След това отказаха да изпълнят поетите ангажименти." - заяви официално Израел.
В хотела Emirates Palace Абу Даби са монтирани банкомати за продажба на злато на кюлчета. С машината можете да си купите кюлчета от 24 каратово злато с тегло един, пет и десет грама, и една унция (31.1 грама). Цените в зависимост от теглото варират между 175 и 4645 дирхама (около 48-1269 долара). 
„Аз безкрайно харесвам Роман, този когото познавам, но това е тежък проблем, който той трябва да разреши сам. Аз мисля, че не би било правилно като американец да подписвам петиция в подкрепа на някого, който е нарушил закона на моята страна.” Каза Дъглас пред радио RTL.
„Той избяга от правосъдието. Живеех в Лос Анжелис когато всичко това се случи и вярвам, че ако Роман се върне малко назад във времето, ще разбере че е бил много лошо посъветван в тази епоха.”
Виж още:
