Саакашвили дава личен пример на армията в Грузия

На 2 февруари 2011 година, грузинският президент Михаил Саакашвили лично участва в тренировките на личния състав от военна база на армията разположена близо до Тбилиси.

Китайската армия евакуира 35 000 китайци от Либия. Демонстрация на сила и възможности

Генерал-майор Лао Ян, говорител на Китайската  народоосвободителна армия заяви, че тя ще помага да се евакуират китайците зад граница пострадали от безредици, войни или други конфликти. Първата по рода си  евакуация от този тип е проведена в Либия през миналата седмица.

 

ГОРЯНСКИТЕ ЧЕТИ

Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: ДС за горяните и Горянското движение

Легалните и нелегалните форми на съпротивата възникват едновремен­но. Но до началото на 1947 г. приоритет има легалната форма и тя под­готвя социалнополитическата база на нелегалната съпротива, разработ­ва и утвърждава сред населението програмните й цели. Втората форма се проявява в създаването на широка мрежа от нелегални организации из цялата страна, във формирането към тях на въоръжени групи и горян-ски чети. Няма обобщени сведения в справките и докладите на служби­те на Държавна сигурност, на Вътрешни и Гранични войски, както и в те­зи на Военното разузнаване, за това какъв е броят на разкритите неле­гални организации. Въпреки това в многобройните доклади, справки и сведения на ДС могат да се открият доста убедителни данни за този брой. През 1945 г., когато през м. септември се поставя началото на горянското движение, по сведения на Военното разузнаване и на ДС горя­ните вече са 173 души, а разкритите нелегални организации имат над 490 членове. Горянското движение бързо се разраства през 1947 и 1948 г. (Док. 27). В сведенията за цялата страна, а така също и по окръзи (Со­фийски, Пловдивски, Старозагорски, Врачански, Варненски, Бургаски, Горноджумайски, Шуменски) се докладва, че има формирани нови горянски чети и че са разкрити нелегални организации. Ако сумираме по­сочените данни, се вижда, че до края на 1948 г. горяните са 780 души, а членовете на разкритите нелегални организации. В следващите години (1949-1951) горянското движение придобива масов характер (Док. 28). В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъ­би...". От тях за 1951 г. са разкрити 176 с 1196 участници и са арестува­ни 1511 опозиционери, но само от съмишлениците на забранения през август 1947 г. БЗНС „Н. Петков" и Земеделския младежки съюз към не­го. Те представляват 68% от всички разкрити и арестувани през посоче­ната година за „вражеска дейност". Това съотношение се променя твър­де чувствително през 1953 г. От разкритите 127 нелегални организации
и арестуваните от службите на Държавна сигурност само 4,7% са от сре­дите на николапетковистите, а другите са „от останалите линии враго­ве”.

Под знамето на правилния бизнес в България, ГЕРБ трябва да мисли глобално, а да действа локално

Инициативните мрежи, мафията и невротиците или кой и как управлява Света

Цезар, републиките и свободата

Новият, правилен бизнес, уши знамето на ГЕРБ. Борисов е тяхно дете


Има една много изтъркана сентенция в бизнеса:


“Мисли глобално, действай локално.”

В политиката трябва да бъде същото и затова местните избори са много важни. Ако ГЕРБ не успеят да действат локално на тях, глобалното им мислене само по себе си няма да им помогне. Очевидно е, че само магистрали като национален приоритет не са достатъчни, но за начало и това не е лошо. Не трябва да ги съдим прекалено строго на фона на алтернативата България да се окаже оплодена с някоя венерическа болест от АБВ. Не, мерси.

Тези хора сега се опитват да довършат работата.

Коя работа?

Да върнат политическата власт на правилния бизнес.

Кой бизнес е правилният?

Правилен е бизнесът, който е прекурсор на политиката. Първо Бог е създал бизнеса. След това бизнесът е решил да се защити, да изгради правила и закони и е създал Политиката. Бизнесмените са накарали хората да избират определени политици или са им ги назначавали. След това отново бизнесът е създал Мафията за да контролира извън закона политиците, когато те забравяли от коя ръка се хранят и започвали да я хапят. Ето такъв е нормалният път на нещата преди появата на комунизма, който унищожи бизнеса и отне даденото му по Божия воля право, да бъде родител на Политиката и Мафията и да властва над тях.

Кой бизнес е неправилният?

Когато през 1990 пада комунизмът в България няма бизнес. Симулирайки промени, червените политиците противно на божите закони, започват да си назначават бизнесмени. След като назначават бизнесмените, същите червени политици си назначават и мафията. Така те обръщат с главата надолу Божия закон, който казва, че Бизнесът е първичен, а Политиката и Мафията сe създават от него. Т.е. в България след 1990 година се създава неправилен бизнес в разрез с природната наредба. И тъй като е антиприроден, този червен изроден бизнес или трябва да се промени или да умре.

Кои са политическите сили които създават неправилния бизнес?

Това са БСП и СДС от прехода. Двете партии въпреки, че са политически противници са също и икономически съюзници, защото и двете партии се финансират от неправилния бизнес. Това е обяснението защо сега когато са застрашени икономическите им интереси, те загърбват политическите си различия и действат в почти пълен синхрон срещу ГЕРБ.

Какво се случва в момента и защо правилният бизнес ще победи?

Първите наченки за създаване на правилен бизнес започват с идването на власт на НДСВ. На някои от назначените от комунистите след 1991 година бизнесмени не им харесва да са подвластни на Политиката и те започват да се бунтуват. Появяват се и нови предприемачи, които са много по-слабо обвързани с червените структури и ДС, започва навлизането и на международни компании. Постепенно този нов, необременен правилен бизнес, за последните 10 години набира сила и започва да си иска обратно мястото дадено му от Бог, но несправедливо отнето му от червените политици. Правилният бизнес набрал сили и укрепнал, иска да командва парада. Иска да си назначава или избира политици, на които да не е длъжен да носи куфарчета, иска политиците да го слушат, а не той да им се подчинява. Този правилен бизнес удря сега с юмрук по масата в България и недвусмислено заявява на политическата класа, че правилата на играта се променят безвъзвратно и завинаги.

В момента при ГЕРБ точно тези правилни бизнесмени дърпат конците. Датчиците на бензиностанциите, скоро и в аптеките, стягането на данъчното събиране, борба с корупцията и престъпността, контрол на държавните разходи, строежа на магистрали и инфраструктура, деблокирането на европейските фондове … това са приоритети и проекти на правилния бизнес, които той реализира чрез управлението на ГЕРБ.

Разбира се някои от тези промени не се харесват на небизнесмените, но такива са правилата на играта. В момента правилният бизнес в България доминира над неправилния, а в политиката той все още не е достатъчно представен. Затова сега той купува медии, финансира журналисти, изгражда нова политическа и медийна структура. Създадоха се силни, невиждани до сега в България медийни лобита групиращи вестници и телевизии в подкрепа на ГЕРБ. Червените вестникарски бастиони Труд, 24 часа, Монитор паднаха и новите им собственици рязко ги преориентираха в подкрепа на Борисов. Талантливи и скъпо платени журналисти един след друг минават на страната на правилния бизнес и започват да пропагандират новата линия. Който не ги последва ще се маргинализира. Тази икономическа и медийна реформация върви с пълна пара.

Трябва да отдадем заслуженото и на старите десни и да признаем голямата им заслуга. След като правителството на СДС преориентира политически страната ни, процесът стана необратим – НДСВ постави основата на икономическата промяна, сега го продължава ГЕРБ, а кой ще го довърши не знаем, но победата ще бъде тяхна – на правилните. Tака е било, така и ще бъде:

“Откак хората са напуснали горите и са заживели в общества, свободата е престанала да съществува и е възникнало робството, понеже всеки закон, който стеснява и ограничава правата на личността в името на интересите обществото, всъщност е нарушение на свободата. Всякъде и винаги силните и хитрите са властвували над тълпите, които са се покорявали. На този закон, който се основава върху човешката природа, не са били чужди и най добре уредените републики. Която и да е република, основана върху началото на народното самоуправление, върховната власт е в ръцете на хора, които владеят всички богатства и които са направили властта наследствена. Свободата е дума, лишена от смисъл, струна, която често се ползува от тиранина, стига той да умее да я кара да трепти. Човек за човека е вълк, хората винаги ще се делят на вълци и агнета, на ястреби и гълъби, на разкъсвачи и разкъсвани. Заграбването на властта е крайна цел, която променя съдбата на двете страни, като прави потисниците-потиснати, разкъсвачите – разкъсвани”

Гай Юлий Цезар, 72 година преди Христа

Ромския проблем при съседите - снимки от румънските женски затвори.

След влизането си в ЕС, нашата северна съседка Румъния бързо се европеизира. тази европейска еманципация достига и до местата за излежаване на съдебните наказания.  Тези снимки са от женски затвор, където задържаните получат фотоапарати и могат да снимат всичко.

След падането на комунизма през 1990 година, румънците не се заемат да откриват отново колелото, а просто преписват голяма част от френските закони и Конституция.  Наказателното право е почти копие на френското, а правилниците за затворите са буквално идентични.

 

Общо в Румъния има 43 затвора. Общият брой на затворници на 100 000 население е около 200 души. Основният проблем при съседите ни не е в системата на затворите, а циганите. Един прост пример: с общо 2,5% циганско население, те съставляват около 11% от всички лишени от свобода. За сравнение: при 6,6% унгарско население Румъния, то представлява 2% от затворниците; 1,8% немско малцинство в Румъния е представено в затворите с 0.3%.

Новият, правилен бизнес, уши знамето на ГЕРБ. Борисов е тяхно дете

Инициативните мрежи, мафията и невротиците или кой и как управлява Света

Цезар, републиките и свободата

След 1997, правителството на СДС промени политическата ориентация на България и в резултат на това врязахме в НАТО и ЕС. В същото време СДС остави икономическата власт на гоцетата. Остави и агентите на ДС в управлението. Сега е в действие втората част на пиесата - след като изгубиха политическата си власт в България, сега гоцетата губят и икономическата, а ДС ще напусне ключовите позиции. Борисов просто довършва това, за което на Костов не му стигнаха времето и силите.

На страната на Борисов са много силни и сериозни хора. Кои са? Ако ви интересува това, хвърлете един поглед на тези, които го придружиха в Япония. На страната на Гоце са мафиотите и шефовете различни транспортни фирми създадени от ДС с цел да пренасят наркотици (сега шефовете на тези транспортни фирми се занимават с контрабанда на цигари и алкохол), а също и енергийната мафия загубила позиции след приватизацията на разпределителните дружества. 

Тъй като динамиката на това отнемане на  икономическата власт от гоцетата и от подвластните им мафиотски структури рожба на комунистите е много бурна, политиците бързо се износват. По същия начин се износи Костов когато отне политическата власт на комунистите. Борисов също ще се износи ... в края на мандата.(ако ли не то той ще се превърне във феномен). Който и да дойде след него обаче няма да успее да върне колелото назад - точно като нито Симеон, нито Тройната ламя успя да върне България обратно в червения коловоз.

През 2013 година тази трансформация на икономическата власт ще е безвъзвратна. Затова сега ГЕРБ трябва да бъдат подкрепяни и мотивирани да мачкат червената контрабандна икономика и да заменят пишман бизнесмените комундета с правилните хора. Затова сега правителството на ГЕРБ трябва да бъде успее.

Когато си свърши работата и правилните хора овладеят икономиката до необходимата степен, тогава ГЕРБ и Борисов могат да спечелят втори мандат или просто да станат ненужни. Точно като сега са ненужни Синята коалиция и Костов. Това зависи само от тях - нищо лично, просто бизнес.

Следва продължение

Подбор на статии за Националния празник 3 март от ExtremeCentrePoint

Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност

Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения

Русия ( Россия ) - враг №1 на българщината

Генерал Скобелев – клоунът на руско-турската война през 1876-1878 година

Достоевски за руската завист към българите

Забравената история. Ние можем и тук да бъдем силни, и даже още по-силни.

Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история

През 1916 г. Русия разрушава Балчик. Руски терор над мирното българско население

На 4 септември 1916 година българските войски превземат Добрич и на другия ден Русия напада България в Добруджа

Българската карта в играта на Хитлер и Сталин

През 1940, СССР е подготвял и окупация на България. Румъния е била от ключово значение.

Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност

“България плува и няма да потъне!”…”Ний ис­каме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, ко­ито могат да ни дадат кураж за продълже­ние на борбата, която досега водихме сре­щу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.”

Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г.

Август 1886 година. Организираният от Русия преврат срещу Батемберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Княза. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите ас­пекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитичес­ки измерения.

Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история

Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България

Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българ­ската позиция. У ръководителите на рус­ката царска дипломация остава погрешно­то, но твърдо убеждение, че не е възмож­но да се възстанови и запази руското вли­яние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно подчинение” е линията, коя­то трябва да приеме България, срещу уве­ренията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва не­пременно окупация, но и не предвижда из­бирането на български държавен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Драган Цанков, която, поставена на власт с руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвикването на вътреш­ни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вариант не предпо­лагат посочването на кандидатура за българския престол, преди да бъде възста­новен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъществяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организирана прочута­та в историята на европейската диплома­ция мисия на генерал-майор барон Нико­лай Каулбарс.

Генералът пристига в София на 13 сеп­тември 1886 г. като руски дипломатичес­ки агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правител­ството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се освободят от ареста офи­церите детронатори, да се отмени военно­то положение и др. Той дори предприема обиколка в Северна България, за да при­зове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентството и правителството, което „не се съобразявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, из­пратени от руското правителство като де­монстрация на сила. Тактиката на Каул­барс, която в българската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни действия”, всъщност е драс­тична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страна­та и крие много рискове от ескалация на напрежението.

Въпреки това българското правител­ство, избрало пътя на допустимия комп­ромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и от­стъпва пред повечето от исканията му. Из­раз на желанието на България да се поми­ри с Русия дава и Великото народно събра­ние, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луи­за, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твърдата позиция на Русия логич­но насочва нещата към разрив и на 6 но­ември 1886 г. Николай Каулбарс съобща­ва на външния министър, че „император­ското правителство намира за невъзмож­но да поддържа сношения с българското правителство в “сегашния му състав″. Рус­кото дипломатическо агентство с целия персонал и консулите напускат страната.

Пропадналият избор на Валдемар Дат­ски и скъсването на руско-българските дипломатически отношения променят па­раметрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който евро­пейската дипломация участва зад кулиси­те, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонстрация на Русия, както и въобще провокативното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и не­двусмислено порицани най-напред в Ав­стро-Унгария. Двуединната монархия се обявява против присвоеното от Петер­бург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгла­сие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите жела­ния на българите”. От своя страна първи­ят министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмущени­ето и съжалението на цяла Европа”, ней­ното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”.
Позициите на Лондон и Виена предиз­викват силно безпокойство у руското пра­вителство, което бърза да оповести в дек­ларация, че ще изчака развоя на събитията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от по­становленията на договорите, поне дока­то същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем не означава да се оставят събитията без контрол: Петер­бург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български вла­детел, обвързвайки я с предварителното ус­ловие за промяна в регентството и прави­телството и избора на ново Велико народ­но събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българ­ския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия.

За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Герма­ния и Австро-Унгария в рамките на изти­чащия „съюз на тримата императори” и от изпълнението на тази задача зависи активизирането или въздържането по българ­ския въпрос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непромене­на. За император Александър III възстано­вяването на руското влияние може да ста­не не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „воен­ното движение” на българските емигран­ти, които – казва той – „ние трябва да под­държаме материално и с пари”.

И Русия наистина подклажда и подпо­мага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В нача­лото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед под­готовката на въоръжено въстание и сваля­нето на регентството и правителството. Бунтовете в двата града избухват съответ­но на 17 и 19 февруари, но са бързо и ре­шително потушени, деветима от ръково­дителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но не­стабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колектив­на намеса в България, показват опасност­та от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бун­товете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки ве­ликите сили да се разберат по кандидату­рата за български княз.

След много перипетии, диппломатически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С пристигането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българска­та криза. С персонифицирането на монар­хическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпоставяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, най-впечатляваща­та от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да предполага за­местването й с нечия друга. Българскитедържавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойн­ството на държавата руски натиск, си из­воюват правото да решават съдбините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществяването им, преодолян е дълго напластяваният комп­лекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоятелна по­литика. Българската държава доказва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя.

Изборът на държавен глава е самостоя­телен успех на българската дипломация, победа на политическия курс на национа­листическите политически среди. В усло­вията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрираната враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Сто­илов и Григор Начович и техните най-близ­ки сътрудници, вдъхновявани от полити­ческия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реа­лизъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмешателства. Руската намеса в официалната българска политика е елими­нирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сю-зерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унга­рия.

Последния 3 март за агент Гоце. Повече няма да мърси националните ни празници

Часовникът тиктака … тик-так-тик-так. Гоце си заминава. Без него България ще бъде едно по-добро място..

Хората, които никога няма да забравим–Горбачов стана на 80 години

Благодарим ти приятелю. Благодарим ти, че срина онази система без да се пролее и капка българска кръв. Със самият факт, че бутна омразната ни Съветска империя, разруши Варшавския договор и ни позволи мирно да поемем по собствения си път, ти спечели място в сърцата на българите.

Честит Рожден Ден и да си жив и здрав!

По крайбрежието на Бенгази една революция може да крие друга революция

Коранът не отхвърля демокрацията. Пример за това е Иран. С противоречиви чувства съм за ставащото в Либия. Няма съмнение, че Кадифи е звяр и заслужава куршум в главата, но от друга страна може ли някой да каже какво ще дойде на негово място.  Напоследък се случва все така, че заменяме лошото с още по-лошо.  Изглежда най-добре ще бъде да изчакаме, да оставим Либия в гражданска война, а след това да решаваме кого да подкрепим.

В град Кавасаки(Япония), всяка година се покланят пред железния пенис

Япония e невероятна страна. Дълго време затворена за влиянието на западната култура, тя все още е запазила старите обичаи и традиции. Провеждането на поредица от официални празници е характерна черта на японската култура, но Канамара мацури е наистина необичаен. Той е посветен на нещо, за което в други страни дори не смеят да говорят.

РАЗГОВОР С ДЯДО - От Дунав до Бяло Море...

Как Саркози награди Стив Балмер с ордена на Почетния легион

На 16 февруари Майкрософт предостави на потребителите пакета за обновление SP1 на Windows 7/Server 2008 R2. На същата дата Президентът на Френската република, Никола Саркози, награди изпълнителния директор на корпорацията Майкрософт с ордена на Почетния легион. Ето така стана всичко:

Според данни на Евростат, БВП на Югозападна България се изравнява с този на Северна Гърция

По данни от прясно публикуваната статистика на Евростат за БВП на страните членки по региони за БВП през 2008 година, Югозападна България диша във врата на Северна Гърция. При БВП среден за ЕС от 100%:

Атина е 113%

Средно за Гърция е 83%

Северна Гърция е с 78%

Югозападен район България е 73%