Русия е разгромена от България на Южния фронт, а година по-късно капитулира на 3 март 1918 с Брест-Литовския мирен договор
100 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НАД РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА В МАКЕДОНИЯ
9 май 1917 г. е „черният ден“ на руската армия в Македония
Укрит епизод от руско-българската война (1915 – 1918) в уж българските учебници по история, писани от комунисти и русофили. Епизод, за който набедените новоизлюпени военни лъжеисторици, стари комунистически съветски кадри не обичат да разказват.
„Черният ден“ на руската армия в Македония е закономерна последица от антибългарската политика на Русия по време на Първата световна война (1915 – 1918), когато Русия воюва срещу България по всички фронтове.
Руски войски нападат България по суша, въздух и вода.
През лятото на 1916 г. след освобождението на Македония и Поморавието от сръбска окупация и обединението им с България, сръбският съюзник Русия се включва в широкомащабната война против България, като едновременно нанася двоен удар: от север в Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17.08.1916 г. и от юг – в Македония на Солунския фронт.
През август 1916 г. в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт пристигат първите руски войски, които подсилват враговете на България. Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис. Тя е създадена в периода май – юни 1916г. в района на Москва първоначално от 3-ти и 4-ти особен пехотен полк и Маршевия батальон. По щат тя има 224 офицери и 9 338 долни чина.
От септември 1916 г. руската 2-ра особена бригада е хвърлена в боеве срещу 1-ва българска армия на битолско направление. Руските войски помагат на френските и сръбските части при овладяването на два български града в Македония – Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г.
През октомври 1916 г. в Македония се появяват още руски войски. Това е 4-та особена бригада. Сформирането й започва още през юни 1916 г. в Москва. Тя се набира главно от запасняци, но има и 6 роти от действащата армия. Бригадата е сформирана в Москва по смесената система, подобно на 3-та бригада, изпратена във Франция. В първоначалния състав на 4-та особена пехотна бригада влизат 180 офицери и 9 368 долни чинове. 4-та особена бригада е в състав от два особени полка, с номера 7 и 8. Командва се от генерал – майор Максим Леонтиев.
4-та руска бригада пък влиза в състава на 3-та сръбска армия. На 28 – 30.11.1916 г. тя участва в настъплението срещу българите на Солунския фронт.
Особено активно действа 7-и руски полк. Той подкрепя сръбските атаки, при които губи 251 убити и ранени. Общо в тези дни бригадата дава 301 души загуби.
Според донесението на щаба на генерал – майор М. Леонтиев на 2.12.1916 г. неговата бригада се намира в завоя на р. Черна при село Брод. Тя е в състава на 1-ва Сръбска армия и участва в нейните боеве против българските части в този участък на Солунския фронт. Появява се на фронта на 7.12.1916 г. Не успява да постигне кой знае какви успехи. Понася сериозни загуби в сраженията и изтеглена на временна почивка.
В края на 1916 г. в битолския участък фронтът се стабилизира по височините, разположени на около 5 км северно от Битоля. Българската отбранителна линия се установява при Червената стена – кота 1248 – кота 1050 – Маково – Градешница. Тук българските войски заемат твърдо позиции за отбрана, които ще удържат до края на войната в Македония през 1918 г.
През октомври 1916 г. се разгарят и боевете в завоя на река Черна. Първоначално тук действат сръбските войски. След това обаче се появяват и руснаци. Съгласно заповедта на Главнокомандващия съюзните войски № 2139/3 от 11/24.11.1916 г. 2-ра особена бригада влиза в състава на 1-ва сръбска армия. Остава обаче в подчинение на руския Генерален щаб и заема позиции в завоя на река Черна.
Към 28.11.1916 г. 2-ра особена бригада се съсредоточава около Араток, където остава като армейски резерв чак до 3.12.1916 г., като подрежда своята материална част и попълва личния си състав с войници от маршевите дружини. Междувременно в участъка в завоя на р. Черна ожесточените боеве продължават до 27.11.1916 г., когато постепенно заглъхват.
В нощта на 3 срещу 4.12.1916 г. 2-ра специална бригада сменя на позициите в завоя на р. Черна сръбските Вардарска и Моравска дивизии.
Руските войски имат два участъка на тази позиция: десен – от кота 1050 до пътя Суходол – Мъгленци и ляв – от този път до рекичката, източно от връх Хлебница. Десният участък се заема от 4-ти полк, който сменя 2-ра бригада от Моравската дивизия и 1-ва бригада от Вардарската дивизия.
В първа линия тук застават 1-ва и 2-ра дружини с три картечни роти, а в резерв – 3-та дружина в падината на юг от кота 1050. Щабът на полка се установява в Орахов. Левият участък се заема от 4-ти полк, който сменя бригадата от Вардарската дивизия. Полкът има в първа линия 2-ра и 3-та дружини с две картечни роти. Щабът му се установява в Суходол. На северния край на Суходол се установява бригадният резерв – 1/3 дружина с една картечна рота.
През май 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е пробива на българската отбрана. При подготовката му съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, италиански и руски войски. Според руските историци руските войски са използвани основно от съглашенското командване като таранна жива сила и пушечно месо.
Преди боевете 2-ра руска особена бригада на генерал М. Дихтерис е разположена от река Орле до дола между връх Хаинцелман и връх Миге.
В първа линия отбраната на река Черна е от 302-ра германо-българска дивизия и усилената 22-ра пехотна германо-българска бригада. 302-ра дивизия се командва от генерал фон Цигезар. Тя има 3 бригади с общо 5 пехотни полка, 22 дружини. От трите бригади на 302-ра дивизия две са български и една е германска (201-ва). Българските бригади са 2-ра тракийска на полковник Кирилов и 3-та рилска бригада на полковник Христо Бояджиев.
2-ра тракийска бригада е от два пехотни полка (9-ти Пловдивски и 27-и Чепински), които са в четиридружинен състав. Това са същите полкове, герои от победата над френско-английските войски при първата им атака на Дойран в август 1916 г.
3-та рилска бригада включва само един пехотен полк – 54-ти от 4 дружини с командир подполковник Минчо Банковски.
302-ра германо-българска дивизия е част от 11-та германска армия – една от трите армии по това време на Централните сили на Солунския фронт. Останалите две са 1-ва и 2-ра армии.
11-та германска армия се командва от генерал-лейтенант Арнолд фон Винклер.
22-ра усилена германо-българска бригада е разположена в т. нар. участък Ройтер. Тя на свой ред има три полкови участъка – западен, среден и източен. Българите са в средния и източния участък.
Западният участък е германски. Отбранява се от 42-ри германски полк, заел връх Дабица или още връх Бомсдорф.
Артилерийската подготовка и разузнавателните действия на съглашенските войски в участъка на завоя на река Черна продължават от 5 до 8.05.1917 г. Участват общо 91 батареи (372 оръдия и тежки минохвъргачки), с които денонощно противникът обстрелва българо-германските позиции.
На 9.05.1917 г. съглашенското командване решава да премине към решителна пехотна атака в завоя на р. Черна срещу българо-германските войски.
Конкретната задача, която е поставена на руската 2-ра особена бригада е да атакува и овладее обектите Дабица и Хаинцелман, наричани от германците съответно „Вилхелм“ и „Фердинанд“. По-нататък като развие своя успех трябва да овладее вододела на р. Маковка и р. Дубица от Орле до връх Миге. По-конкретните задачи до частите са поставени с оперативна заповед на командира на бригадата от 23.04.1917 г., последвана от инструкция от 30.04.1917 г.
Вдясно от руските части настъпва 17-та френска дивизия, а вляво по билото на Селечка – 16-та френска дивизия. В бойния ред на 2-ра особена бригада са двата й полка – 3-ти и 4-ти. В бригаден резерв е оставен 1 батальон от 3- ти руски полк.
На 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада трябва да настъпва в участъка на 22-ра усилена българо-германска бригада заедно със 17-та колониална дивизия. Тя настъпва в две колони: с 3-ти особен полк на полковник Тарбаев и с 4-ти особен полк на полковник Александров.
3-ти особен полк с 2 батальона е в първа линия и е насочен срещу Хаинцелман, заеман от 3-ти батальон от 42-ри германски полк.
4-ти особен полк с 2 батальона в първа линия и един във втора линия е насочен срещу Дабица (Бомсдорф), заеман от друг германски батальон (2-ри от същия 42-ри германски полк).
В резерв на бригадата остава да действа 1 батальон от 3-ти особен полк.
Пехотната атака се поддържа от огъня на бригадната артилерия – 54 оръдия.
Руската бригада съгласува действията си с френската 17-та колониална дивизия, която има в състава си 4 пехотени колониални полка (1-ви, 3-ти, 51-ви и 54-ти) и 50 оръдия.
Съотношението на силите в участъка Ройтер е в полза на Антантата. 18 френско-руски баталъона с 104 оръдия се изправят срещу 10 германски баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка Ройтер.
В участъка фон Ройтер артилерийската подготовка на батареите от 17-та колониална дивизия и 2-ра руска бригада започва в 5.15 ч. сутринта на 9.05.1917 г. Главните обекти, които са обстрелвани са трите важни височини Дабица, Хаинцелман и Миге. Към 6.00 ч. огънят се усилва и става барабанен. Под неговото прикритие в 6.30 ч. започва атаката на френско-руските пехотни батальони.
Германските и българските батареи откриват преграден и унищожителен огън.
Руският 3-ти особен полк постига срещу Хаинцелман частичен успех. По-големи са успехите на 4-ти особен руски полк. Тук германският преграден артилерийски огън е незадоволителен, което улеснява действията на руската пехота.
Към 8.45 ч. първият удар на противника е отразен при Миге и Хаинцелман. Дабица обаче остава в руски ръце. Следобяд 3-ти руски полк повторно атакува Хаинцелман.
След кръвопролитен бой Дабица пада в руски ръце към 8.00 ч. сутринта на 9.05.1917 г. Руснаците пленяват даже 78 германци, в това число 4 офицери от 42-ри германски полк.
Успехът с овладяването на тактическата височина Дабица обаче не е развит, защото руските войски не получават подкрепа от съседните френски части.
Един участник в тези боеве записва следното: „Франко-руските атакуващи маси, които вече наближиха телените мрежи, попданаха под един необикновено силен дъжд от чугун и оловени куршуми, който се сипеше безмилостно върху смело настъпващите вериги на 54-ти колониален и на 3-ти руски полк… Всичкото междупозиционно пространство, в продължение на повече от пет минути приличаше на кипящ котел. Атакуващите се разбъркаха, движейки се в разни посоки, но повечето бяха избити или ранени, като осеяха наново полето, други залегнаха в ямите пред телените мрежи, а малка част успя да се върне в окопите си, преследвани при тяхното бягство още по-назад с огъня с полските батареи. “
За възвръщане на Дабица щабът на 22-ра усилена бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината от към двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен.
Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 9.05.1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток. Повечето от руските войски, които защитават Дабица са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20.15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа.
Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк капитан Шишков.
Българският офицер П. Дошкинов отбелязва: „Успехът бе резултат от мощното противодействие на българската артилерия, устойчивостта на 44-ти пехотен полк и смелите контраатаки на последния.“
С овладяването на важната височина Дабица боят на 9.05.1917 г. е спечелен от българо-германските войски.
Руските войски не са просто победи, а разгромени. От 3 000 щика, с които те участват в атаката руснаците губят 1 300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали.
Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко. 9.05.1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк.
Но „черните дни“ за руските войски в Македония продължават. Френският генерал М. Сарай не спира настъплението в този сектор на фронта, а атакува без оглед на загубите българо-германските позиции в завоя на р. Черна чак до 21.05.1917 г.
Стремежът на френското командване на всяка цена да пробие българо-германската отбрана струпва много скъпо за руските войски.
До края на май 1917 г. руските загуби в завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигат 1 200 души! Така за целия период на съглашенските атаки (9 – 21.05.1917 г.) в кървавия завой на река Черна руските загуби са средно по 100 души на ден!
4-ти особен полк на 2-ра особена бригада е изцяло обезкървен. Той губи 50% от личния си състав. Още по-големи от руските обаче са загубите на руските съюзници – италианци (2400 души) и французи (4000 души).
На 21.05.1917 г. щабът на генерал М. Сарай прекратява настъпателните операции на Солунския фронт. Равносметката е ужасяваща. Загубите на съглашенските войски в пролетната офанзива срещу българската армия са значителни и хвърлят в отчаяние дори и най-големите оптимисти в техните редове. Тези загуби по различни източници варират от 13 000 до 20 000 души!
На обратния полюс са настроенията в редовете на Българската армия, която за пореден път доказва висок боен дух, твърдост в отбраната и решителност в контраатаките. Записана е нова бляскава българска победа в епопеята в Македония. В сборника „Черна“ се обобщава по следния начин резултата от победоносните майски боеве в завоя:
„…Тук падна легендата, че достойнсвата на българския войник отстъпват на големите и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинът изобщо на целия южен фронт и частно в завоя на река Черна през майските боеве, е нещо легендарно, непознато на военната история. Въпреки силния и продължителен барабанен огън и многобройните атаки на около 40-50-хилядната итало-френско-руска армия по 20-километровия фронт в завоя, нашите войски не помръднаха от мястото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя! В историята на сегашната война ще остане бележита защитата на Вердюн. Но и при тая крепост, снабдена с многочислени силни укрепления, французите трябваше да отстъпят пред германския напор. В завоя на Черна няма ни едно укрепление, наподобяващо тия при Вердюн…“
Руските войски излизат от този бой обезкървени и със силно понижен боен дух. Този път награди няма. Генерал – майор М. Дихтерис е потресен от ужасните загуби и фактически се признава за победен, което личи от следващите му действия. На 18.05.1917 г. той изпраща рапорт до главнокомандващия Източната армия генерал М. Сарай, в който излага своите съображения за необходимостта да се снеме бригадата му от фронта и да се изпрати в тила. Моли за отдих, за да бъде съхранен бойния й дух. Според същия рапорт руските загуби в бригадата към този момент са 4 400 убити и ранени и 8000 болни.
Генерал М. Сарай приема аргументите на руския си колега и на 24.05.1917г. издава заповед за извеждане на руските войски в тила. 2-ра особена бригада е изтеглена към леринското село Екши су. В тила е изтеглена и 4-та особена бригада.
На 13.06.1917 г. двете руски особени бригади окончателно излизат от състава на сръбската армия. От този момент руските войски в Македония са вече пряко подчинени на генерал-майор М. Сарай. Заповедта за снемане от фронта и изтегляне в тила съвпада с започналата вече реорганизация на руските войски в Македония, осъществена в периода май – юни 1917 г. Остатъците от бригадите са обединени във 2-ра особена дивизия.
