Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по 9 месечния престой на руския окупационен корпус.
Тя съставлява 24% от бюджета на държавата ни и я изплащаме до 1902 г., след което продължаваме да плащаме и заради Съединенито с т.нар. Източна Румелия, понеже и тя има задължения към Окупационния фонд. Плащаме и тези пари, въпреки, че Русия е единствената държава, която не признава Съединението. Прави го едва през 1908 г.
16 милиона златни лева, равностойни на 32 тона злато е сумата, която само княжество България трябва да изплати.
За целта Русия залага още в чл. 8 на временния, (прелиминарен) Сан Стефански договор текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема изцяло от местното население.
Текстът буквално е преписан и в чл. 22 на Берлинският договор.
Самият Берлински договор и разкъсването на българските земи и етнос на 5 части е предварително договорен от Русия с другата властваща в Европа империя – Австроунгарската веднага след Априлското въстание. Още на 8 юли 1876 г. те подписват двустранното секретно Райхщадско споразумение, което потвърждават с подписване на секретната Будапещенска конвенция на 15 януари 1877 г. точно по времето, когато се провежда Цариградската мирна конференция, на която вече е изготвен и одобрен окончателния вариант за територия на България, близка до границите на българската екзархия – 200 000 кв. км., населени с близо 7 милиона българи.
Конференцията в Цариград е провалена умишлено, за да осигури на Русия възможност за експанзия, договорена предварително с Австро-Унагария. В замяна Русия гарантира на Австро-Унгария окупация на Босна, Херцеговина и Хърватска и си гарантират взаимна дипломатическа подкрепа.
Берлинският договор е изготвен изцяло под диктата на двете империи, а текста за издръжката на руския окупационен корпус е буквално преписан от Сан-Стефанския договор в Берлинския.
От Окупационния фонд Русия веднага започва да финансира национални предатели като Цанков, Бурмом, Балабанов, Радко Димитриев, Паница. От него финансират превратите и метежите, които следват след Съединението. О него финансират и въоръжени шайки, които нахлуват на територията на бившата ИЗточна Румелия с цел дестабилизация и предизвикване на повторна окупация. От Окупационния фонд финансират вестници, подкупват министри, офицери. От него финансират и убийците на външния ни министър Вълчович. Същите, които след три години изпращат от Русия, за да убият и великият Стефан Стамболов.
Целта на Русия е “легално” да присъедини България като поредната губерния към империята. Нещо, което другите велики сили не биха допуснали при директно завладяване.
Днес действат по подобен начин, но вместо Окупационен фонд, имаме най-скъпия руски газ и горива, от които отделят люспите за предателите- безродници. Имаме и 30% руско владение в икономиката ни.
От милиардите деклариани приходи, няма и стотинка платен данък печалба.
Ние продължава да си плащаме за окупационния фонд и не се чудете защо България е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и непосилни сметки за ток, парно и горива.
Кърлежът не е спирал да пие българска кръв…
16 милиона златни лева, равностойни на 32 тона злато е сумата, която само княжество България трябва да изплати.
За целта Русия залага още в чл. 8 на временния, (прелиминарен) Сан Стефански договор текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема изцяло от местното население.
Текстът буквално е преписан и в чл. 22 на Берлинският договор.
Самият Берлински договор и разкъсването на българските земи и етнос на 5 части е предварително договорен от Русия с другата властваща в Европа империя – Австроунгарската веднага след Априлското въстание. Още на 8 юли 1876 г. те подписват двустранното секретно Райхщадско споразумение, което потвърждават с подписване на секретната Будапещенска конвенция на 15 януари 1877 г. точно по времето, когато се провежда Цариградската мирна конференция, на която вече е изготвен и одобрен окончателния вариант за територия на България, близка до границите на българската екзархия – 200 000 кв. км., населени с близо 7 милиона българи.
Конференцията в Цариград е провалена умишлено, за да осигури на Русия възможност за експанзия, договорена предварително с Австро-Унагария. В замяна Русия гарантира на Австро-Унгария окупация на Босна, Херцеговина и Хърватска и си гарантират взаимна дипломатическа подкрепа.
Берлинският договор е изготвен изцяло под диктата на двете империи, а текста за издръжката на руския окупационен корпус е буквално преписан от Сан-Стефанския договор в Берлинския.
От Окупационния фонд Русия веднага започва да финансира национални предатели като Цанков, Бурмом, Балабанов, Радко Димитриев, Паница. От него финансират превратите и метежите, които следват след Съединението. О него финансират и въоръжени шайки, които нахлуват на територията на бившата ИЗточна Румелия с цел дестабилизация и предизвикване на повторна окупация. От Окупационния фонд финансират вестници, подкупват министри, офицери. От него финансират и убийците на външния ни министър Вълчович. Същите, които след три години изпращат от Русия, за да убият и великият Стефан Стамболов.
Целта на Русия е “легално” да присъедини България като поредната губерния към империята. Нещо, което другите велики сили не биха допуснали при директно завладяване.
Днес действат по подобен начин, но вместо Окупационен фонд, имаме най-скъпия руски газ и горива, от които отделят люспите за предателите- безродници. Имаме и 30% руско владение в икономиката ни.
От милиардите деклариани приходи, няма и стотинка платен данък печалба.
Ние продължава да си плащаме за окупационния фонд и не се чудете защо България е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и непосилни сметки за ток, парно и горива.
Кърлежът не е спирал да пие българска кръв…
От Г.Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар