Сигурно всички вие помните как той ни убеждаваше, че честно и почтено е извършил приватизацията и всички нападки срещу него са клевети … и ние наивниците дълго време му вярвахме. Не само му вярвахме, но и гласувахме за него за да се върне на власт и да довърши започнатото. Слепи сме били.
Поредната бомба заложена от Гаргамел по време на управлението му гръмна с пълна сила. Приятелят му Валентин Захариев, на когото Костов подари МК Кремиковци за 1(един!) долар през през 1999 г., а той от своя страна няколко години по-късно през 2005 година го продаде на индиеца Митал за 110 000 000 долара, тива костово другарче от разбойническите приватизационни години е на път да фалира.
Подаръкът от Костов
Преди 13 години Валентин Захариев получи гордостта на родната социалистическа индустрия – металургичния комбинат “Кремиковци”. Заводът всъщност му бе подарен от тогавашния премиер Иван Костов. Сделката бе сключена на 14 юни 1999 г. на стойност 1 (един) щатски долар. Срещу тази сума Захариев приватизира 71% от активите на предприятието с фирмата си “Дару металс”, прекръстена бързо след това на “Финметалс холдинг”.
Преди подписването на договора държавата опрости близо 400 млн. лв. задължения на комбината. Така се елиминира грозящата опасност предприятието да влезе директно от списъка за изолация в този за ликвидация. Валентин Захариев е представен като спасител и така бе оправдана форсмажорната продажба. От баланса на “Кремиковци” обаче, изготвен само месец и половина преди приватизационната сделка, става ясно, че през 1998 г. предприятието е било платежоспособно и дори има 6 млрд. неденоминирани лв. положителен финансов резултат. В същото време само за първите четири месеца на 1999 г. прави космически разходи от 16,9 млрд. неденоминирани лева, при 622 млн. за цялата 1998 г. Пак от януари до април 1999 г. комбинатът отчита шеметна загуба от 112 млрд. неденоминирани лева. Така възниква въпросът – дали “Кремиковци” не е подготвен специално за една хищническа приватизация и по колко са си разделили участниците в сделката?
Захариев обаче се жалва, че е налял милиони в закъсалото предприятие. Според официалната информация задълженията са не 140, а 460 млн. деноминирани лева. Явно това число е услужливо завишено от някой. Нещо повече – след подписването на сделката Министерски съвет решава да му се отпуснат нови 183 млн. от хазната, за да посрещне натрупаните до момента дългове на “Кремиковци” към НЕК и “Булгаргаз”. Захариев обаче не само не погасява старите задължения, но трупа нови. Влиза в сила схемата, по която Захариев източва и обезкръвява всичко, до което се докосне. Трупат се задължения в милиони към НОИ, към “Булгаргаз” и НЕК (разсрочените задължения към държавните монополисти са над 36 млн. лв. към 2004 г.) и за просрочени задължения на дружеството към Агенцията за държавни вземания, към Главната данъчна дирекция, към Националната здравноосигурителна каса, БДЖ ЕАД и Агенцията за следприватизационен контрол. Държавата му отпуска кеш, за да посреща ангажиментите си по различните екологични програми.
Още от първите дни след приватизацията е задействана и друга схема, любима на родния бизнес от първите години на прехода – фирми пиявици на входа и на изхода на производството. По този начин е точен “Кремиковци” още по времето на “Мултигруп”. Само към две подобни фирми с неясни собственици, оказали се впоследствие пощенски кутии, са изтекли над 100 млн. евро. В периода 2001-2004 г. “Кремиковци” е в интензивни търговски и финансови отношения с фирмите “Скад Ко”, регистрирана в Кипър, и “Булстийл”, регистрирана в офшорка във Великобритания. Оказва се, че представителството на “Скад Ко” в България е на същия адрес, на който е и адресът за кореспонденция на “Кремиковци трейд”, търговското дъщерно дружество на “Кремиковци” АД. В крайна сметка за несъбраните вземания е сезиран главният прокурор Борис Велчев.
Междувременно се продават на поразия и останалите непроизводствени активи на металургичния комбинат. Знае се, че той разполагаше с множество почивни станции и бази в цялата страна.
Ето само един емблематичен пример: огромната почивна станция в Китен. На 12.08.2005 г. на фирма “Аква тур 21″ са продадени две масивни 14-етажни сгради, всяка с по 4923 кв. м разгъната застроена площ, оборудвани с необходимия инвентар, както и кухня, ресторант и пералня. Станцията притежава още 10 бунгала, два басейна, спортна площадка и паркинг, всичко това разположено на терен от над 26 хил. кв. м. Цената е просто смешна – 2,2 млн. лв., колкото един мезонет в столичния квартал “Манастирски ливади” например. Подписан е предварителен договор за продажба, но просто времето не стига, за да стане сделката факт. Следващото ръководство на “Кремиковци” отказва да я подпише. Сега още се водят дела, изходът от които не се знае какъв ще бъде. Току-виж крупният олигарх прилапал и двете 14-етажни сгради на брега на Китенския залив. Защото точно такава съдба има друга почивна станция на кремиковските металурзи – на Витоша. Просторният хотел е продаден на семейната фирма на Захариеви “Аква тур 21″ за нищожните 850 хил. лв.
Четири години преди това (от април 2001 г.) същата фирма е подписала договор с “Кремиковци” за ползване на имота под аренда срещу смешна такса от 110 хил. лв. годишно, до 2005 г. Малко по-късно таксата е отменена срещу ремонт в размер на 200 хил. лв. А още малко след това срокът на арендата е удължен до 2007 г., без да се променя сумата за ремонта. Всъщност не е правен никакъв ремонт освен належащите аварийни поправки. Сградите са съсипани, а през 2005 г. са продадени на безценица на фирмата арендатор. А най-фрапантното е, че собственици на въпросната фирма “Аква тур 21″ са съпругата и двамата синове на Валентин Захариев.
В крайна сметка, след като “Кремиковци” е обезкостен и оглозган, през 2006 г. е продаден на Прамод Митал за 124 млн. евро. Сделката бе съпроводена със скандали и непрекъснати заплахи от отказване на купувача. До последно Валентин Захариев твърдеше, че той не би се разделил с предприятието, ако не е политическият натиск.
И след цялата тази сага, която напълни с милиони джобовете на Захариев, логично се стигна до ликвидацията на “Кремиковци”. След мъчителни опити на синдика да продаде превърналия се в купчина старо желязо комбинат, в крайна сметка сделка имаше през пролетта на 2011 г. Купи го “Ел трейд къмпани” срещу 316 млн. лева. След това пък купувачът стана собственост на кипърска офшорка. По неофициални данни сега всичко, останало от “Кремиковци”, отива за скрап.
Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар